Ненси Карабойчева – Мис България 2013
Преди няколко дни добре познатият конкурс “Мис България” излъчи своите лауреати. Ненси Карабойчева, 20 годишна студентка в УНСС, родена в село Юнаците, Пазарджишко, стнана “Мис България 2013”. Втора и трета са Джулия Стоянова, 17 г., от Пазарджик и Даниела Неделчева , 23 г., от Бургас.
На 28 септември в Джакарта, Индонезия, ще бъде избрана “Мис Свят”. Представителка на България ще бъде Ненси Карабойчева.
Тази година българският конкурс не се проведе по старите шаблони – дефилета по бански костюми и официални рокли и кратък разговор между участничаката и журито. Преди конкурса момичетата поживяха малко заедно в “Двореца на красотата”, както нарекоха мястото, където за тях беше организиран малък тренинг по пластика и сценично поведение.
Според мнозина изборът е отличен: “Нито е дъщеря на баровец, нито е покровителствувана от такъв”. “Тя е без “корекции”, без силикони, дори по поведението й личи, че е добро и работливо момиче”. “Най-накрая едно нормално момиче с естествена красота да спечели…” и пр.
Откакто се играе волейбол върви и мълвата, че волейболистките са сред най- привлекателните и атрактивни момичета, които човек може да срещне в живота си. България и българското шоу при избирането на “Мис 2013-та” като че потвръждава това.
Ненси Карабойчева е волейболистка през ученическите си години, играе и в своя университетски отбор, и като за последно сериозно потвръждение на особената роля на този спорт в живота й, е нейната любов и преданост към Добромир Димитров, младата звезда на българския национален волейболен отбор, който тази година е един от малкото светли полети на българския спорт из просторите на този световен феномен.
Ненси се появи на тазгодишния конкурс “Мис България” и срути шаблоните, които ни караха да се отнасяме с недоверие към тези шумни истории, за които се смята, че са много нагласени, “короните” се печелят от лъскави манекенки и моделки, попаднали под “финансовия чадър” на явни и тайни многопарични хора или диктата на модни фирми, туристически комплекси, призводители и търговци на кремове и плажни мазила…
Разбира се заслугата не е само нейна. Но за далечни хора от тази индустрия на красотата е трудно да се коментира кои са още факторите на промяната…
Заслуга на Ненси са персоналните и необичайни щрихи на характера и поведението й, които вдъхват оптимизам, че светът не е толкова лош, колкото взе да ни се струва.
Ненси каза , че тя е селско чедо от Юнаците – в Тракия, знае да сади краставици и домати, може да вади картофи, умее да меси баница и хлябове… дори спомена че в “Двореца”, където известно време участничките в конкурса живяха заедно, тя “релаксирала” и бягала от “местните интриги” в кухнята, където готвела за осемнадесетте си колежки манджи и десерти, с които “успокоявала и намалявала напрежението и у тях…”
Родителите й цял живот са били в своето село и нейното име “Ненси” не е в чест на някоя интернационална пътечка из Европа. Възникнало е под влиянието на телевизора, на чийто екран майка й, преди да я роди, често плакала от умиление по добрите дела и поведение на героинята от някяакъв филм с това име. И се надявала, че чаканото й дете ще бъде като… Ненси.
Разбира се, Ненси не идва на Конкурса от калната бразда на нивата. Тя дойде от аудиториите, където се учат второкурсниците в УНСС. Завършила е също езикова гимназия с немски и английски език.
Казват, че от екрана изглеждала като вълшебно ретро – мила, добра, чаровна, работливо българско дете, вече девойче с прелестен спортен приятел, далече от въртопите на днешната “развлекателна индустрия”, пример че и такова чудо е възможно – да има избор, при който хората с удоволствие да гласуват и да изберат този, когото си харесат!
Със своята волейболна звезда, “най-добрият Добромир от всички добри и мирни добромировци по света” се е запознала в тренировъчната зала. В едно свое интервю тя казва: “Преди няколко години се занимавах професионално с волейбол, бях в спортен екип седем дни в седмицата. Един ден Добромир показа странен интерес към тренировките на женския отбор, които обикновено на момчета им изглеждат много фасулски, и остана да “поправи” една моя грешка при поемането… После ми написа дори писмо и така започна всичко… Сега аз следя винаги играта му – “на живо”, когато може и най-често по телевизора, когато играе в Бразилия или Китай… И макар сега аз да съм от университетски отбор, а той национал от световно голям тим, Добромир винаги ме глези с уважение към мненито ми. Какво да прави, горкият… Такъв му бил късметът. Да попадне на волейболистка… Що се отнася до спорт ме слуша. За останалите неща е обратното – аз слушам него. Той е мъжът в къщи”.
Климент Величков
В. “България Сега”, Чикаго
