Мария-Елена в Лондон, Рим и Лос Анджелис

Чува се, че имало някога си, някакъв си,  „Летящ холандец”, но никой от днешните хора не го е виждал, докато тия дни в Америка ние можем не само да видим Мария-Елена Инфантино, но и да изпием едно кафе с нея и да чуем звънкия й като музикална лира глас.
Най-сигурно това може да стане до 4 април в Лос Анджелис, защото след тази дата ще трябва за второто кафе с нея дълго да я гоните по света и обезателно да изпочупите рекордите на споменатия вече „летящ холандец…

Това малко чудо, изваяно от човек и напластените в душата му разнородни и богати таланти, е произведение от българската и италианска музикалност и артистичност. Като че има корени стигащи някъде чак до известния ни прадядо Орфей, живял из нашите Родопи и  създал и дарил на хората музиката преди много-много години, но  също и от най-големите световни запаси от гениални вокалисти и музиканти, които се намират в Италия.

Младата наша сънародничка Мария-Елена, която през февруари 2011-та се ”скиташе край морето”, в случая – се разхождаше по топлия тихоокеански бряг на Лос Анджелис, докато ние в Чикаго ринехме с лопати планини от сняг, е родена в „музикално  семейство”.
Майка й Райна Николова – Инфантино, макар и повече „италианска”, отколкото „българска” оперна певица, е с „родопски корени” – от Хвойна, до Пампорово. Произхожда от лекарска фамилия. Вуйчо й е прочут невролог, с когото се свързва появата и лечението с нивалин – чудодейния лек против мускулна атрофия и парализи в света. Живяла е с баща си и майка си в Триполи, където те са били лекари, но където „музикалното” надделява в душата й, та отива да учи вокално изкуство в римската „Санта Чечилия”. На 24 години Райна печели наградата на Венеция за най-добра оперна певица. Пее с Марио Делмонако в „Отело”. Има голямо приятелство с Райна Кабаиванска. После, на „Фестивала на двата свята” в Сполет, Райна среща  прочутия по него време италиански певец  Луиджи Инфантино. Лорънс Оливие е сред най-добрите му приятели. Горещият сицилианец, партньор в много опери на Мария Калас, писал музиката за филми на Копола,  за шедьоври от Франческо Рози,  „Лъки Лучано”, „Горчивата Сицилия” и пр. печели сърцето й и така се стига до… „появата” на Мария-Елена, щастливо дете, родено в стопроцентово музикално гнездо!

Инфантино – Една изгряваща звезда, събрала в себе си българската и италианска артистичност и музикален талантЖивотът на малката Мария-Елена е като музикална разходка по света. На 2 години е в Милано. На 5 – 6 години – в Швейцария. После в Рим завършва френски лицей,  наречен, струва ми се, „Шатобриян”. През 1997 г. печели престижната награда „Пеещите деца на Италия”.  На 16 години играе в един от театрите на Вечния град шекспировата Жулиета.  После отива да учи в Лондонската академия за драматично изкуство. Има роли в пиесите на Чехов, Лорка,  Лопе де Вега, участва в мюзикъли. Прави телевизионни филми по Бергман и версии на  Крал Лир…  По някое време се озовава във Виена. Следват 7 години в Лондон. В Рим – изтрайва още 2 години. После пак Милано. В Швейцария  – и там…

Оказва се, че и Америка не е пренебрегната – нейният „професионален триъгълник на изкуството  е  Лондон – Рим – Лос Анджелис.  В нашия любим град на Западния бряг тя се учи и в прочутата театрална Бевърли Хилз школа, където постоянно, от години, идват и много изучени дори актьори  – за да вървят винаги в крак с новото и модерното в театъра.

– Даже Дъстин Хофман идва – каза събеседничката ми. – Наистина е приятно да общува човек с такива отдадени на изкуството хора, още повече, че от това научаваш много!

Говори 4 чужди езика – английски, френски,  италиански, испански. И един български. Странно е да го нарече „роден език”. По-точно може да се каже „майчин”. Никога не е учила български в училище – никога и никъде. Научила го е и дълги години го е говорила само с майка си в къщи. И си служи с него като без запъване и без грешка!  И, вярвайте ми, без сенчица на акцент! Направо да онемее човек, когато Мария-Елена говори!

От 1 февруари до 4 април Мария-Елена Инфантино отново е в Лос Анджелис. 63 дни. Нейният артистичен живот е планиран безмилостно и категорично по най-строгите закони на  математиката. Толко часа репетиция, толко часа концерти, толко часа разпускане и отдих, толкова часа сън и толкова минути за закуска и контакти с компютъра и с такива навлеци като журналисти, дрънчещи интервюта…

… В 17-та минута от разговора ни става дума за паметния концерт, посветен на бащата на Мария-Елена – „Тенорът на грацията”, както го нарича неговият колега Лучано Павароти. Концертът се е състоял в Лондон на 23 януари  2011 г. и на него са присъствували мнозина почитатели на незабравимия Луиджи, а Райна и Мария-Елена са изпълнили песни, написани от незабравимия си съпруг и баща,  на същата сцена, от която е пял той, Инфантино.

Инфантино – В подготовка на ролята “Едит Пиаф”Мария-Елена  имаше и друга изява в Лондон. На 28 октомври миналата година, в Алберт Хол, пред 5 200 посетители, заедно с други знаменити артисти, тя участва в световното събитие, посветено на 50-годишнината на Бийтълс с някои от най-популярните им песни.
В Лос Анджелис сега посещава споменатата вече прочута театрална Бевърли Хилз школа за театрално майсторство. Един от проектите, които и предстоят и подготвя тук е ролята на Едит Пиаф. Нещо много подходящо за човек като нея – с дарени от Бога талант и сили да бъде и драматична актриса и оперна певица, звезда на мюзикъли, да прави музика и музикални концерти и да участва в тях… Да е актриса, която пее.

И сама интерпретира песните, които изпълнява…
Казва, че през 2011-та започва нова страница от живота й. Ще посвети повече страсти на театъра. Ще работи „като каторжник” да съгради по-високо актьорското си майсторство.  Лос Анджелис е точното място, което е перфектно за такива планове.
През 2010-та Мария-Елена е повече певица. Сега везните се накланят към театъра и възможно е през май и юни да я видим на театралната сцена в Лос Анджелис. Но преди това… преди това пак концерти – на 9 април в Рим. На 29 април – на изява, организирана от Българското посолство във Вашингтон…

Това е артистичният живот. Мери се с  концерти, театрални постановки, артистични успехи или разочарования, репетиции, физическа подготовка или деликатната тренировка за „сладкогласие” на човешките гласни струни. С въздушните мили и километри, неизминати дори от „Летящият холандец” из концертни зали и театрите по свата, от срещите с репортери и интервюта, като настоящето, на което му е крайно време да сложим край!

Климент ВЕЛИЧКОВ