ИМОТИ: Случки с наематели

Рубриката се води от Велика ДАНАИЛОВА, дългогодишен консултант за недвижими имоти, работила повече от 12 години в тази сфера към Офис „Товисто – Консорциум Изток”, София. Мнозина наши сънародници, живеещи в чужбина, са оставили в България своя земя, сгради и жилища.Често пъти тяхното стопанисване, или дори опазване, е в критично състояние. Какво застрашава вашия имот в България и какво може да се направи за да си остане той ваш и да запази цената си – това са въпроси, които се третират в настоящата рубрика

В практиката си на консултант по покупко-продажби на имоти, съм имала доста странни, понякога дори комични случаи при работа с клиенти. Спазвайки принципите за конфиденциалност, никога не бих си позволила да спомена  имената им, но мисля, че тези забавни примери са показателни за необичайните отправни точки на тяхното мислене при такова много сериозно действие, каквото е покупко-продажбата, или например отдаването под наем. Най-незлобливо в мен те предизвикват усмивка и влизат в аналите на брокерската ми дейност. Надявам се и за вас тези случки  да предизвикат усмивка, но и да бъдат свързани с известна поука.

Може би в по-нататъчни примери от практиката  ще обърнем по-задълбочено внимание на  психологията, характерна за купувача, продавача, наемателя и наемодателя, защото това е доста интересен и недостатъчно изследван феномен, особено като поведение и реакция по време на криза. Но в момента примерите, които разглеждам с малко хумор, са най-подходящи и в тон на новогодишното настроение. Надявам се то да е добро и да продължи и през годината…   

И така….
Когато купува  жилище, клиентът идва въоръжен най-често с търпение… за да се запозное с разностранния пазар, който все още не се предлага винаги  със снимков материал и не дава достатъчно обективна информация. Купувачът идва  с компас в джоба, защото винаги се съмнява в посоката – изложение на жилището. Идва /за всеки случай/ с малка закуска в чантата и с ролетка в ръка за да провери квадратурата. Подготвен е винаги да щурмува цената, а  понякога води и странен консултант…

КОТКА – КОНСУЛТАНТ

Всеки човек има  известна представа как трябва да изглежда домът му. Затова когато  тръгне да купува нов, той акцентира на основните неща, които обикновено са локация, стойностна конструкция, цена, комуникации, моментно състояние и т.н.                                                                
Един ден, на оглед за покупка на жилище, дойде жена, облечена повече от артистично, сякаш след малко ще вземе участие в телевизионно шоу. Това обаче, което правеше най-силно впечатление, бе големия сак, който носеше и в него нещо непрекъснато драскаше и се блъскаше по  стените му.
Помислих, че жената е пъхнала вътре кокошка  или нещо друго от рода на пернатите. Разбира се не е най-подходящият момент, когато си тръгнал на оглед за бъдещото си жилище, да пазаруваш, но нали клиентът „винаги има право”… правех се, че не забелязвам шума, който идваше от сака.

И така…пристигнахме на обекта. Направихме няколко „тигела”, за да разгледаме разпределението в  него, и… най-неочаквано в един момент, когато бяхме вече в хола, ципът на сака беше разкопчан от купувачката и отвътре изкочи … котка. Животното беше достатъчно стресирано за да не реагира адекватно и, очаквано за мен, взе да тича бясно насам-натам, докато се скри в най-затънтения ьгьл. Тогава купувачката обясни, че носи котката, която щяла да тества жилището. Ако го хареса и то е с добра енергия, тя щяла да легне и се „изпружи” спокойно. Да,  обаче, котката се скри от нас, жилището бе обзаведено, препълнено с мебели, и се наложи ние трите – продавач, купувач и брокер, да пълзим час и половина под  леглата и да я ловим…  Не помогна „писи-писи” и целия арсенал от любезни думи и покани за почерпка с рибка. Закъснявахме за следващия оглед… Тогава опитахме с добрата, стара, изпитана, точилка. Котката беше крайно недоволна и обидена от нашето отношение към нея – първа братовчедка на тигъра! Тя злобно святкаше с очи, съскаше и драскаше, щом й попаднем на удобно разстояние. Представете си филмите с „усмивки от старите ленти”, или „Том и Джери”, само,че в ролята на Том бяхме три жени, които гонят в тристаен апартамент специалистка по фън-шуй. Накрая кръвопролитните схватки свършиха все пак с наша победа. Котката отново беше в сака. Хепи енд!     

Купувачката, възможно и поради „съвета”  на котката, така и не купи това жилище. Не даде никакви обяснения. Всичко остави на нашето въображение…

КОТКА – СЪКВАРТИРАНТ

Едно двустайно жилище в ЖК ”Надежда”, което се предлагаше под наем, предложихме  на три момчета, които работеха като сервитьори в близост до заведение  в района.Те харесаха жилището,  обзавеждането  беше добро, хазяинът също изглеждаше добре възпитан мъж. През цялото време на договарянето на условията по договора за наем, една красива котка обикаляше около нас и се галеше в краката ни. Бяхме горди от факта, че двете страни по договора се харесаха. Собственикът обяви, че котката е харесала момчетата и с това го е подтикнала да ги избере за наеметели.

Зарадвани, че „от раз сме улучили десятка”, почнахме да пишем договора.

Всичко беше „ОК!” до момента, когато стопанинът предложи в допълнителните условия да се запише, че той има право да идва два пъти в седмицата да храни котката, а наемателите да я къпят, когато той прецени. Момчетата обясниха, че не могат и не искат да поемат ангажимент. Още повече единият бил алергичен, а и идването на собственика по два пъти седмично, то си е все едно съжителство  с него!

Хазяинът  се опита да изтъкне всички достоинства на животното, караше я да ляга и става, демонстрираше интелектуалните й умения по всякакъв начин.Той  се мотивира, че не искал да я стресира. Момчетата бяха непреклонни! Не искаха котката за съквартирант. Вече така натрапена, тя не им изглеждаше и толкова красива.  Самите те,  в края на разговора, бяха стресирани от настойчивия тон на собственика, който даваше под наем жилище с котка и беше крайно настоятелен да я приемат за съжителство. ”Е, какво пък толкова”- ще каже  някой! Но ангажиментът си е ангажимент!А когато е създаден от друг, и по-точно е натрапен, просто не се приема. 

ДОМ ИЛИ БЪРДАК

Имахме чудесна оферта за тристайно жилище на първи етаж в Западен район за даване под наем. Собствениците, интелигентни хора, бяха внесли уют в добре обзаведения си дом.Тъй като офертите са публични, след обявяването им кандидатстват за тях както частни лица, преки  клиенти на агенцията, така и колеги, които ни водят клиенти.Цената на наема беше прилична, оставаше да се подберат най-подходящите наематели.

Понякога се получава просто като конкурс. Има по няколко огледа. Когато ни дадат ключ собствениците, ние ги „отсяваме”, по наша преценка. Клиентите трябва да отговарят на изискванията на наемодателя. Последният е казал критериите си. Само тогава ги представяме вече лично, за среща. Понякога собствениците  искат да участват при всички огледи и разчитат на личната си преценка.Тяхно право е.Това е най-предпочитаният вариант и за нас, консултантите.

За цитираното по-горе въпросно жилище, колегите дадоха препоръка за две момчета от провинцията. Познавали родителите, били много добри.

Тъй като за никого от кандидатите нямаше специална препоръка, наложи се тази на колегите ни. Повикахме собствениците. Колегите доведоха момчетата: двама скромни младежи, като  „херувимчета”, които гледаха в земята и ги беше срам дори да се представят. Бяха срамежливи. Изглеждаха скромни. Хазяите ги харесаха, казаха си изискванията за добро поддържане на имота и коректно плащане на наема и сметките по потребление  на същия. От своя страна момчетата обещаха да спазят всички условия на собствениците.
Беше сключен договор.

След половин година получихме в офиса си тревожно обаждане. Собственичката видяла домашния си телефон в ипулсните услуги т.е. секс-телефон. Допълнителното разпитване на съседите, потвърди факта, че хрисимите момчета са предлагали в жилището момичета за секс.Уведомявали са полицията, но при проверка не са установили нищо. Двете момичета са представени за приятелки. Други клиенти е нямало.

Може да се предположи, колко нелепо би се чувствал  всеки, чийто дом не се ползва по предназначението, за което собственикът  го  е дал т.е. за живеене. Впрочем, точно тази клауза в договора, помогна за разтрогването му. Фактът, че в договора изрично е казано, че жилището  трябва да се използва само за живеене е най-здравия аргумент. Другото си е просто бизнес, и то забранен от закона. И акции на полицията трудно биха го доказали. Когато пък наемателите са изрядни и си плащат навреме наема, договорът може да се разтрогне само с необходимите аргументи, както в случая.  

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Има още много какво да се учи за българският пазар на имоти и не е необходимо само да се фокусира на постиженията.Човек се учи от опита си, от грешките си. Макар, че все по-професионално се работи, макар, че методологията на пазара на недвижимите имоти е ориентирана към по-точно анализиране на процесите, които  стават в него, критично-важен за тази дейност е изводът, че бизнесът с имоти, не бива да изпада в паника в лошите периоди, а да ги преодолее. Както всяка икономика и той преминава през две фази, възход и спад.   И тежко ни, ако измерваме нещата и хората само чрез парите. По-добър критерий е духът.Той ни е и най-необходим, особено сега по време на криза.

Успешна и спорна  2012 година !

 
Велика ДАНАИЛОВА

vili.danailova@abv.bg

359 2 879320778

359 2 879001282