Злото, което ни върти като торнадо…
На мнозина ни се струва, че нашето време е особено тежко. И грехове, пороци, беззакония и престъпления, като че са събрани специално точно над нашите небеса. Но това не е така. Злото съществува от памти века, в Библията е записано, че то започва от времето на грехопадението.
От онзи миг, когато змията-дявол уговаря Ева да опита забранения плод и приканва Адам да направи същото.
„Ябълката на падението” е символ и граница, която разделя Божието от човешкото. Има на света закони, които започват от Първия закон: Божиите дала са над нашите, човешки, възможности за понятие… Ние не знаем още, и не знаем дали някога ще разберем, защо сме създадени във Всемира и накъде вървят нашите човешки пътища. Затова и много често, когато се намесим в Божието дело – да съдим и да присъждаме… да, често пъти в такива моменти правим огромни грешки…
В „Книга на пророк Исаия” този далечен от нашето време учител и проповедник на Божията воля, се разказват трагичните и печални истории на народи, които са имали славна история и традиции, но идва момент, когато хората се възгордяват и стават алчни за своето си и чуждото имане, пренебрегват общото и доброто за обществото, отдават се на пороци, страната им потъва в насилие и беззаконие. И настъпват тежки дни, идва катастрофа.
Казаното от пророк Исаия за събития, станали преди 2700 години , обаче, ни се струва като че е писано наскоро и за познато място… Пороците на тогавашните хора, алчността и беззаконието, корупция и продажност, липсата на добри и почтени управници, всичките тогавашни злини сякаш са прескочили прага на времето и вървят в крак със съвременните хора…
И ето как Бог, Творец и Създател, предупреждава хората, чрез пророк Исаия:
1. Видение на Исаия, син Амосов, което биде в дните на царете Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия.
2. Чуйте, Небеса, и слушай, Земьо, защото Господ говори! Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене.
3. Волът познава стопанина си, и оселът – яслите на господаря си. А Израил Ме не познава. Моят народ не разбира.
„Непознаването на Господа” подсказва, че хората са престанали да живеят в любов и братство помежду си, забравили са този основен закон, даден им Бога, че вместо доброта и смирение са станали зли и надменни. Те са вече други!
4. Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, върнахте се назад!
5. Де да ви бият още вас, които все още упорствате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало.
6. От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей.
7. Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени. Нивите ви пред ваши очи други пояждат. Всичко е запустяло – като след разорение от чуждоземци.
Под срутения морал и постепенно хората се уеднаквяват. Гледайки охолния живот и пороците на властващите над тях „водачи” постепенно всички в държавата започват да възприемат насилието, грабежа, продажната съвест като нормално явление и бързат да се присъединят към разбойниците.
И Бог иска от тях отново да станат порядъчни.
16. Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;
17. научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.
Пределно остри са думите в книгата на пророка, с които се укоряват нечовеците, станали държавници и следващият ги в порок и престъпления народ в изгубилата морал и вяра страна:
21. Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега – убийци.
22. Среброто ти стана на сгурия, виното ти е с вода смесено;
23. твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях.
Има много прилики с много държави и народи в човешката история, разликата е в това, че ако навремето смесването на виното с вода е било голяма измама и проблем, в по-ново време измамите и проблемите са много, много повече.
В една от следващите глави на Книга на пророк Исаия /59/ гневът на Бога е предаден така:
2. Но беззаконията ви произведоха раздяла между вас и вашия Бог, и греховете ви отвръщат лицето Му от вас, за да не слуша.
3. Защото ръцете ви са осквернени с кръв, и пръстите ви – с беззаконие; устата ви говорят лъжа, езикът ви произнася неправда.
4. Никой не издига глас за правдата, и никой не се застъпя за истината: надяват се на суетното и говорят лъжа, зачеват зло и раждат злодейство;
7. Нозете им тичат към зло, и те бързат да проливат невинна кръв; мислите им – мисли нечестиви; в пътеките им – опустошение и гибел.
8. Те не знаят пътя на мира, и в пътеките им няма съд; пътищата им са изкривени, и никой, който ходи по тях, не знае мир.
9. Затова е и далеч от нас съдът, и правосъдие не достига до нас: чакаме светлина, а то тъмнина, – сияние, а ходим в мрак.
В Книгата се говори много за това, че хората имат още един шанс да отхвърлят сатаната в себе си и да се върнат към духовното и доброто, към Божието слово, към живот в любов и мир помежду си. Тогава ще има изобилие на Земята, людете ще бъдат благословени довека – и то, забележете – „всички земни племена, всички народи”. В противен случай – „Бог ще свие Земята като свитък” и ще ни унищожи!
Но не такъв е краят на човечеството. Иде нова земя с нови хора:
26. В началото Ти /Господи/ си основал Земята, и Небесата са дело на Твоите ръце.
27. Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш. Всички те като дреха ще овехтеят. И като наметало Ти ще ги промениш – и ще се изменят.
28. Но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.
29. Синовете на Твоите раби ще живеят, и семето им ще се утвърди пред Твоето лице.
Това е надеждата. Но като че, уви, няма мярка в нашия човешки живот къде и кога е било или ще бъде „най-доброто” или „най-лошото”. Битката срещу сатанинското, което живее сред хората, и у хората, продължава. Както и злото, което, което често пъти ни върти, безпомощни, като при торнадо.
Самуил Каварджиев
