СЕЗОНЪТ НА РОДОПСКИТЕ СВАТБИ

Нямаше едно време в моето родопско селце Богутево нито телевизия – да гледаме сериали, нямаше наблизко и стадион – да идем на “Левски” – ЦСКА,  и много още неща от днешните нямаше, та трябваше ние някак си сами да се образоваме и забавляваме…
През лятото не ни беше до веселбите, защото имаше много работа, но дойдеше ли зима – животът ни ставаше някак си бавен, славен  и сладък. И нещо почваше да кипи у всеки у селото!

Ние, децата се пущахме по пързалките от баирите, жените сядаха да предат и тъчат, мъжети си свиваха цигарка след цигарка край огъня, а младите батковци и каки тръгваха по седенки. След  което  всички с трепет чакахме да се разгори сезонът на родопските сватби.

Сватбите за малкото планинско село са всичко – и кино, и клуб, и Виенската опера, и стадион “Уембли”, и дори дискотека “Енигма” в Чикаго! Обичахме ги всички: и тези дето ги женеха най-вече, и ние децата, и старите, които развиваха всичката дипломация около всяка една сватба.

По моето детско време все още младоженците не се и познаваха до първата брачна нощ. Започваше се от някакви сватовници, после баща и майка на момчето тръгваха на преговори при колегите баща и майка на момичето.  И не ставаше от един път. Мерцедесите още не бяха на мода, хората крачеха през дерета и балкани, без страх от вълци и мечки, мъкнеха със себе си подаръци за девойчето – бъдеща булка, защото с празни ръце  за такава работа не се ходи. Но имаше строго правило: ако работата не стане – момичето връщаше даровете – дрехи, накити, жълтици – всичко!

Сезонът на родопските сватби се подреждаше така, че хората да не изпопадат от веселба и преяждане – примерно  през януари, а през февруари и март да се замръзне от скука. Най-умните стари хора координираха нещата  така,че да заприлича малко-отмалко  на програмата за футболното първенство – и ако не всяка седмица мач – то поне по една сватба на месец, ама всеки месец!

Сватбен ден е неделята. Още от сутринта двама – трима яки тъпанджии обикалят махалите и изпълняват ролята на сегашните журналисти  – разпространяват новината за събитието и правят реклама, същевременно излъчват поканата към  селската общност да присъства на целодневната сватбена церемония.  Към десет часа сватбеното шествие, съставено от цялото село, с изключение на немощните и престарелите, поема към съседната махала или село през два три баира. Някои са на коне, повечето – пеша. Има един специален кон, украсен като  бар-дама, който върви празен натам, но от там ще докара булката, седнала върху  няколко ката от своята руба /чеиз/.

Сватбеното шестлие пристига  към обяд.  Домакините от другото село ги посрещат  като вече свои скъпи роднини , около булката всички вече пеят и играят. Придошлите даряват младоженката с нещо малко, но ценно, после хората се подкрепят и започвали да товарят “зестрата”… Накрая пръскат бонбони захар и сладкиши по масите и всички се спускат да си вземат от тях, защото педпазват от болести.
Малко преди залез слънце митингът се връща в селото на младоженеца. Следва най-хубавата  –  “Булченската трапеза”. Всеки  е донесъл свои гостби и булката трябва първа да опита от майсторлъка на всеки от непознатите й … но вече нейни съселяни.
Разбира се музиката, песните и танците съпровождат  почти всяка крачка на сватбарите в този ден. Нашата песен е звучна, разстила се широко, гальовните й думи проникват в сърцето. Те са чисти, искрени… много пъти ще чуете  “Девойко, мари хубава”, “Мале ле, моя майчице”…  “Бела съм, бела юначе, цела съм света йогрела!”

В една малка наша песен може би ще усетите смисъла дори на  следните  малко познати или съвсем непознати думи за вас:
– Девойко мари хубава, девойко, сипни ми винце да пийна, девойко, балното до си кожиме, девойко, чие е бално по-множко, девойко, Моесо бално по-множко, девойко, че имам служба да служа, девойко.
– Моесо бално по-множко, юначе, че имам руба да правя, юначе,
– Моесо бално по-множко, девойко, че нема да се зомиме, девойко!

В една от много старите родопски песни , посветени на този съдбоносен миг от живота на човека – задомяването, се разказва  как майка и дъщеря наблюдават от двора на своята къща младо момче и неговия кон-вихрогон…
– Излези, майко, погледни, какво ми е слънце грейнало в зеленото ливаде – конник с конче – като пиля ми прехворква! Иди, мойчо, попитай го: женено ли е или лефтеро?  Ако ти каже  левтеро – бери му била за венчяване!
И кончето като пиля прехворква до къщата и стига до една плодна вишня-черешня. На черешнята кукувица закука …
Пролетното кукане на кукувицта е знак на плодородие, това е и знак за хубаво бъдещо семейство. За здрави и щастливи родители с много хубави и добри деца.
Такава е родопската песен! Валя Балканска я представи по Света, и в Космоса дори, като нея са и безчет родопчанки, които продължват да я пеят…

Моята Родопа планина, по която страдам из тези равни бетонни улици и шосета на Чикаго, е море от цветове и песни!  В мен песента на чановете от моето детство и днес звучи, като че е била някога всмукана от високите бели облаци в далечното българско небе и после те са я пренесли до Америка, и тя е пак до мен, когато съм край Мичиган… Слушал съм стотици чанове, по чиито хор се познават стадата. Като че цялата Вселена пее сутрин, когато чуеш най-големия, на водача на стадото, който дирижира потоците от звуци и светлина, впуснали се след него  по облите зелини склонове на планината…

На нашите родопски сватби обикновено се разкриват и други съкровища, сътворени от ръцете на изкусните, природно одарени с художествен вкус родопчанки… Това са Родопските халища! Те са прелести, които облагородяват всяка родопска къща! Багри, взети с жадно протегната ръка направо от слънцето! Измолени от есенния цветен пожар по дърветата! От блясъка утренната роса. Когато красивото и добро момиче, което на утрешния ден ще бъде вече млада жена, простре своята руба, чеиз, пред новото семейство, в което тя се вселява, и всички видят майсторството, с което е сътворила това богатство – не е ли това най-щастливият ден за младото юначе, както се пее в песента, което  също вече става мъж? И за какво ли ще му е нему тогава тая чужбина, където сме отишли ние…

Самуил КАВАРДЖИЕВ