Чикагският Български Мастерс
Говорихме си тези дни неколцина многолетици в Чикаго, които сме от партията на неспокойствието и по едно време един като речe:
– Абе, батета, не ви ли омръзна да слушате разни дрън-дрън и съскане през зъби – това не се прави, онова е тъпотия, тая била снощи с оня, Пешо се напил, тия трокаджии банкрутират, ония кръчмари перат пари, а бандитите по заемите са направо за затвора… Та това живот ли е? Суета на суетите!
Пихме по още 200 и решихме, че такъв живот е повече от непоносим.
Искате ли да ангажираме този фитнес център за бъдещите ни тренировки? Веднага щом забогатеем ще го направим! От тия дни започваме спокойно да си гледаме нашите работи, без да обръщаме внимание никому, с редки изключения – на някоя. Първо ще си поправим разнебитеното здраве и скапаната психика, след това ще започнем планово да се радваме на живота си. Живот без граници. И като първа фиеста – световното по футбол в Бразилия. Утре пишем на Дилма Русеф да подготви тържествата по посрещането ни!
От тук нататък най-важното е да се ремонтираме физически. Здравият дух живее в здраво тяло. Така че с една «Чикаго Бул Мастерс» правим два удара – здрави сме и не сме вече луди!
Какво е това «Чикаго Бул Мастерс» – естествено питате вие.
Ами това е една малка в началото тайфа /тайфичка/ от хора, които някъде наричат «ветерани», другаде «сеньор ситизън» , още по надругаде «мастерс», значи хора с много опит. Майстори! Колкото и да ходят зле с краката и да недовиждат. Хора на години, но с акъла си.
Главната задача през първите 100 дни на чикагския ни български мастерс ще бъде да се събираме и заедно да ходим по 3 – 4 пъти седмично в някой от прекрасните чикагски Фитнес центрове. Там ще посещаваме 17 вида тренажори, които ще върнат към живот всичките, едно по едно, от задрямалите ни мускулчета. После ще се хвърлим в мокрия басейн, за завист на Фелпс, който престана да плува, и ще качим водата на тавана от нашия юнашки бътерфлай. После ще влезем дебели в сауната и ще излезем от нея тънки като охридските самодиви. Ще играем аеробика, йога, пилатис, карате, шотокан, ще тичаме по бягащи под краката ни пътечки, ще се борим с тежестите, монтирани из тялото на «гладиаторите», ще въртим педали, а може и дами да въртим на уроците по танци.
Като излезем здрави и крепки напролет на въздух ще се захванем с тенис, футбол, колопоходи и ще ходим заедно из Америката – от Ниагара до Гран каньон. Може и от Аляска до Хаваите. По наш избор.
А знаете ли какви Световни ветерански игри се правят по света! Всеки месец по нашата планета, освен арабска пролет, има и по Да, това да. Ще имаме курс по бални танцидесетина различни шампионати за ветерани. Наскоро в Ню Йорк се проведе оспорваният «мастерс-мач» по бални танци между САЩ и Русия, завършил с пълна победа на ресторанта, който беше домакин на проявата и на всички притежатели на маси във вечерта на битката!
Достигайки до такива гениални прозрения ние решихме да поканим и други да станат членове на сдружението «Чикаго Бул Мастерс» /»Чикагските Български Майстори»/, при което няма да има Борд на директорите, членски внос и уставен капитал. Всеки ще може да дойде при нас и да си отиде отново в злободневието без да плаща глоби и неустойки.
Търсим лекар, който да оглави научно здравната ни Одисея. Готови сме да му станем опитни зайци за да докаже на света чрез нас, че спортът е живот и здраве! Ще му направим и заслужена реклама по медиите.
Търсим координатор, който да нарами на гърба си планината организационни и актуални въпроси, които ще изникнат. Ще го похвалим пред когото стане нужда, ако свърши добре обществената работа…
Надяваме се, че и всички ние, които ще станем членове – доброволци, сами ще смогнем да организираме и поставим на крака, кой с каквото може, голямото дело, което започваме. Ще бъде необходима помощ с идеи, съвети, организиране транспорт, създаване на клуб, където да се срещаме и релаксираме след тежките тренировки и одумките, които ще получим от сънародници и приятели за идиотската ни идея…
Засега – само две трасета за връзка, после ще станат повече:
773 517 2143, klasveli@gmail.com
С най добри чувства:
Климент Величков
