И влязох за кратко аз при адвоката, но останах дълго, и не съжалявам…
Беседа със София Знаймер
Адвокат Знаймер е типичен съвременен професионалист – тъмно сив костюм, дебели папки с документи, лаптоп копмпютър, телефон „Блакбери” и дебел том със закони, който се оказа, че съдържа административни разпоредби на имиграционната служба. Нейната целеустременост и самовзискателност й помагат да завърши английска филология в Софийския Университет, да завърши право в САЩ, и заедно със съпруга си Питър Знаймер, който е съдебен адвокат, да създаде адвокатска кантора.
Тяхната кантора има две успешни практики:
1.Имиграция,
2. Съдебно право за травми и злополуки.
Освен практиките, София Знаймер е и лектор на имиграционни теми към Асоциацията на американските имиграционни адвокати (AILA, www.aila.org ) и към Имиграционните Адвокати на Интернет (www.ilw.com). Разговорът със София Знаймер водим в Адвокатска кантора „Zneimer & Zneimer”, на ъгъла на Fullerton и Western в Чикаго. Знаймер измерва успеха на адвокатската си практика не с финансови постижения, а с броя на клиенти, които се връщат в офиса отново, когато пак им е необходима квалифицирана помощ, както и с броя нови клиенти, които идват с препоръка от стари клиенти. Кантората представя хора сериозно ранени при травми и злополуки, както и бизнесмени, доктори, инвеститори, научни работници, които търсят работни визи или зелени карти в САЩ. Представя и клиенти, които искат да спонсорират роднини. Поради комбинацията от съдебна практика и имиграция, тяхната кантора взима и комплексни имиграционни дела, които много адвокати не са екипирани да поемат.
Видях на бюрото й снимкка на жена с малко момиченце.
– Това е един от тези случаи, които дават смисъл на нашата работа – казва Знаймер. – Майката на това момиченце го ражда в САЩ , но си заминава за Полша, когато бебето е на два месеца, защото нейният американски приятел и баща на бебето я малтретира. Заплашва я, че като американец, може да я изхвърли от Америка и да вземе детето. След като тя го напуска заедно с бебето, той започва да я манипулира, че много я обича и иска да дава издръжка за детето. Моли я да му изпрати от Полша документ, че той е бащата, за да може да „отчете издръжката при данъците си.” Тя му дава такъв документ и той го използва за да вземе от съда на щата Илинойс едностранно решение, че е измамен баща, от когото тя е отвлекла детето. Убеждава я да дойдат в САЩ за да види отново нея и детето. Тя все още има чувства към него и използва десетгодишната туристическа виза в паспорта си за да пристигне в Детройт през май, когато бебето е на 8 месеца. Междувременно бащата отива при имиграционните власти на летището, показва заповедта от Илнойс и казва на имиграционните офицери, че тя е работила нелегално при предишната й визита в САЩ. Имиграционните офицери, впечатлени от заповедта от съда, арестуват майката, анулират туристическата й виза, обвиняват я, че в миналото е работила нелегално, хвърлят я в затвора и дават бебето на бащата, без да искат съдебно изслушване от съдия в Мичиган, който да реши дали заповедта от Илинойс е правилно получена и дали да й се даде сила в Мичиган. На другия ден депортират майката без бебето, и без багажа й, като й казват, че десет години не може да идва в САЩ и не ги интересува, че няма да може да види детето си. Майката е отчаяна, без пари, без възможност да дойде в САЩ. Тя изпраща запитвания до над 80 имиграционни адвокати, но нито един не се съгласява да й поеме случая. Ние получихме нейното запитване през месец октомври и решихме, че офицерите на границата не само, че са постъпили нечовешки, но и са нарушили закона.
Тъй като майката нямаше пари, ние приехме случая без заплащане. Подадохме молба до Отдела за Децата на Държавния Департамент и до Имиграционната служба, като нашата позиция беше, че бебето е отвлечено от Полша. Аргументът ни бе, че бащата на бебето е използвал измама за да накара майката да доведе бебето, и тъй като на майката й е отказано да влезе в САЩ, а бебето е прекалено малко да влезе само, то може да се счита за отвлечено от Полша, според дефиницията та на Хагската Конвенция. В началото Държавният Департамент не се съгласи с нас, като се аргументираше, че бебето не е отвлечено, а е взето от бащата на границата, но в крайна сметка се съгласи да ни съдейства. Междувременно, имиграционната служба се разтърси, намери багажа на майката, и й го изпрати пет месеца след депортацията й. С помощта на Националния център за липсващи и експолатирани деца, които работят с Държавния департамент, майката подаде петиция във Федералния съд да й се върне детето. Имиграционната служба се съгласи да й отмени забраната за идване в САЩ, за да може да се яви на делото. Федералният съд реши, че бебето е отнето неправомерно от Полша, базирайки се отново на Хагската Конвенция, и заповяда на бащата да предаде детето на майката. Бащата обжалва до Седмия Окръжен съд, но загуби. Сега, след повече от година, майка и дъщеря са заедно в Европа. Тя продължава да поддържа своята връзка с кантората ни.
Успехите на адвокат София Знаймер идват от задълбочените познания на законите и творческите им приложения, от стриктното придържане към етическите ръководни принципи на нейната професия, и от почтеността и почти „бруталната” откровеност към клиентите си.
– Когато ситуацията на клиента е такава, че случаят е безнадежден – казва Знаймер, – аз му давам моето откровено професионално мнение и отказвам делото. Като адвокат, единственият авоар, който имам е моята репутация. Никога не бих рискувала репутацията си пред имиграционната служба или съдебните власти за съмнително дело, което няма база в закона. Ако обаче, законът, дори и в малка част, е на страната на клиента, аз не се страхувам от съдебни спорове.
Съдебното портфолио на Кантората „Знаймер и Знаймер”, www.zneimerlaw.com, включва дела срещу внушителни опоненти – веригите Jewel, Wendy’s,Target, Resurrection и други по-малки компании, както и федерални дела срещу Имиграционната служба и Държавния департамент. Кантората води дела от името на жертви на сериозни злополуки и малпрактика и търси компенсация за болка, страдание, медицински разноски, инвалидност, обезобразяване и загуба на доход.
– Пред закона всички са равни – говори София Знаймер, – така че силата и авторитета на опонента не ни впечатлява особено. Нерядко адвокатите, наети от тези компании, използват тактиката да забавят делата, да попречат на ищеца да открие истината, като отказват да дадат документи или достъп до даден продукт или техен свидетел. В крайна сметка, обаче съдията, към когото е прикрепено това дело, издава заповед да предоставят исканите материали. Понякога това е свързано и със задължението да ни платят разумен хонорар за подтотвянето на молбата и явяването ни в съда. В офиса прави впечатление едно метално хранилище с шест чекмеджета, пълни с папки.
– Това са архивите по едно дело – обяснява Знаймер, – в което съдим болница и няколко мениджмент-компании, че не са предпазили дете от сексуално насилие, докато е било в болница. Болницата потушава случая, но детето казва на майка си, която уведомява полицията. Майката на нашия клиент търси справедливост за детето си. Ответниците, които наеха шест адвоката, се бориха със зъби и нокти повече от година да не ни дадат техни, важни за делото, документи. В крайна сметка загубиха и съдията ги принуди да ни ги дадат. Оказа се, че нашият клиент е трябвало да бъде приет в отдела за деца, а не за тийнейджъри. И още по шокиращо е, че служителят, който е трябвало да наблюдава тинейджърите е спал, докато нашият клиент е бил нападнат.
Не всяко дело е ‘Студио Х’, но в много случаи от нас се иска да бъдем детективи и да не отстъпваме. Когато законът е на страната на клиента, броят на опонентите няма значение.София казва, че имиграционният статут на жертви на злополука е без значение, но ако пострадалият клиент на кантората има нужда от удължаване на валиден статут поради злополуката, кантората обикновено подава необходимите документи.
ЗАКОНЪТ И ЗЕЛЕНАТА КАРТА
…Законът е това, което също искаме да обсъдим с адвокат Знаймер, а по-специално темата на нейната лекция пред колегите й от Американската асоциация на имиграционните адвокати по време на годишната конференция за имиграционно право през юни 2009 в Лас Вегас. София Знаймер беше един от лекторите, които дискутираха законите, приложими към хора със зелени карти, имащи дълги отсъствия от САЩ.
– Изненадахте ли се, когато ви поканиха да сте сред лекторите по време на главната американска конференция по имиграционно право?
– Не само, че се изненадах, но и се притесних. Асоциацията има над единадесет хиляди члена, много от тях изключително компетентни и професионални адвокати.
– Какво беше първото нещо, което направихте при подготовката?
– Първото нещо, което направих беше да намеря и прочета всяка разпоредба, закон, статия и всеки казус, който е решен на тази тема.
– Не открихте ли нещо ново с изненада?
– Окровено – да! По принцип знаех, че човек може да си загуби зелената карта неумишлено при определени действия или отсъствия от САЩ. Оказа се, че дори и по време на криминално дело федералният съд може да вземе решение, че човек е загубил зелената си карта в миналото. В случая U.S. v. Yakou, 428 F.3d 241 (D.C. Cir. 2005) притежателят на зелена карта е обвинен в нарушение на закона за експорт на оръжие. Според разпоредбите на този закон, прокурорът трябва да докаже, че подсъдимият е „американско лице,” като дефиницията включва лице, което е „постоянен жител на САЩ“ според определението на имиграционния закон. Г-н Яков има зелена карта, когато напуска САЩ и отива да живее в Англия, като си идва на всеки няколко месеца в САЩ и стои за около три седмици. Той влиза със зелена карта като постоянен жител в САЩ и е арестуван на територията на САЩ. После спори в съда, че не попада под дефиницията „американско лице”, защото междувременно е загубил статута на зелената карта, поради отсъствията си от САЩ. Съдът се съгласява с него, че е загубил зелената си карта неволно, без формално административно действие, и че следователно прокурорът не може да докаже, че Яков е американско лице, което е нарушило закона, тъй като законът не го покрива. Съдът решава, че влизането на Яков в САЩ със зелена карта е без никакво значение и че той не е постоянен жител.
– Това означава ли, че хора, които са отсъствали продължително време от САЩ, но са успели да влезнат със зелена карта, всъщност може и да са загубили статута си на постоянен жител?
– Това е напълно възможно и се е случвало. Имиграционната служба може да реши в контекста на молба за гражданство или петиция за роднина, че притежателят на зелена карта всъщност е загубил статута си и не се квалифицира за гражданство или да подава роднинската петиция. Например, в казуса In Matter of Abdoulin, 17 I&N Dec. 458 (BIA 1980) Апелативният имиграционен съд отказва петиция, подадена за съпруга на постоянен жител, защото се оказва, че постоянният жител е изоставил статуса си поради продължителни отсъствия от САЩ. Самият постоянен жител никога не е бил подложен на процес, в който да се реши дали е изоставил зелената си карта, но съдът решава в контекста на петицията за жена му, че той вече не е постоянен жител и че няма право да подава петицията. Подобна изненада е поднесена и на г-н Ахмед в казуса In Ahmed v. Ashcroft, 286 F.3d 611 (2d Cir. 2002), при който Г-н Ахмед кандидатства за гражданство, но се оказва, че той вече си е изоставил зелената карта.
– Следователно може да има хора, които са загубили статута си на постоянни жители на САЩ преди време, без да пододзират това?
– Точно така, и затова тези, които по време на годината са отсъствали повече отколкото са присъствали в САЩ, дори и да са идвали за по месец в САЩ на всеки шест месеца, трябва да се посъветват с адвокат преди да подават каквито и да е документи или дори да пътуват извън САЩ. Постоянни жители вече подлежат на US VISIT и отсъствията от САЩ ще бъдат очевидни още на границата.
– Това означава ли, че всеки, който е отсъствал над шест месеца от САЩ автоматично губи зелената си карта?
– Не. Дали човек е изоставил статута си на постоянен жител е функция от различни фактори, които включват действия предприети в САЩ и извън САЩ. Това означава, че и човек, който е отсъствал и по малко от шест месеца може да загуби зелената си карта при наличието на определени фактори, както и човек който е отсъствал и няколко години може да не е загубил зелената си карта. Всичко зависи от това, защо човек е отсъствал, какво намерение е имал по време на отсъствието, и какви връзки са останали в САЩ. Имайте предвид, че постоянно отсъствие от САЩ от една година, независимо дали човекът си запазва зелената карта, рестартира периода за жителство от 3 или 5 години, който е необходим за гражданство, от нулата. Изискванията за жителство в САЩ за запазването на зелена карта са различни от изискванията за гражданство.
– Как хората със зелени карти могат да запазят най-успешно статута си?
– За да запази зелената си карта, постоянният жител трябва да живее постоянно в САЩ и да може да го докаже. Ако знае, че може да му се наложи да отсъства от САЩ над шест месеца, преди да напусне страната трябва да подаде молба за специално разрешение (Reentry Permit), за да може да отсъства за по-дълго време. Във всички случаи, при които се налага да отсъства от страната над шест месеца, постоянният жител трябва да има обяснение за целта на отсъствието. Необходимо е да е готов да представи доказателства, че визитата извън САЩ е била временна. Визитата се счита за временна, ако се е очаквало да свърши при определено събитие, което е било вероятно да възникне в разумно кратък период. На базата на мое проучване създадох списък с положителни и отрицателни фактори, имащи значение за Имиграционната служба и съдилищата, когато решават дали постоянен жител е загубил статута си. Никой от тези фактори сам по себе си не е решителен:
Положителни фактори
Доказателство за дом в САЩ (договор, собственост, плащане на вода, ток, електричество и други домашни потреби).
Доказателство за собственост на кола, включително плащане на застраховка.
Доказателство за друго имущество в САЩ.
Доказателство за бизнес в САЩ.
Доказателство, че семейството е в САЩ.
Домашни любимци в САЩ.
Разрешение от Имиграционната Служба за отсъствие (Reentry Permit).
Плащане на данъци в САЩ.
Сезонни билети за спорт, членство в клубове, в черкви, абонамент за списания.
Банкови сметки, Социален номер, Книжка за кола.
Работа в САЩ.
Доказателство, че човек е в отпуска.
Подаване на петиция за съпрузи или деца да дойдат в САЩ.
Отрицателни фактори
Идване в САЩ с двупосочен билет от чужбина.
Идване в САЩ с чартерен самолет и група хора, която обикновено идва за кратко време.
Влизане като неимигрант.
Ако идването в САЩ прилича повече на ваканция.
Брак в чужбина без подаване на петиция за съпруга.
Установяване на постоянен бизнес в чужбина.
Установяване на постоянен дом в чужбина.
Неплащане на данъци.
Приемане на гражданство в трета страна (например Канадско гражданство)
Носене на бизнес карти, които показват, че има бизнес в чужбина.
– Как се очертава бъдещето за Кантората „Знаймер и Знаймер” (Zneimer & Zneimer p.c.)?
– В общи линии – работа!
– Имаме няколко съдебни дела за злополуки причинени от катастрофи, падания, и малпрактика, за които датата за съдебния процес пред съдебни заседатели наближава. Представляваме няколко клиента ухапани от кучета. Имаме клиент, чието дете е развило инфекция причинена от ухапвания от мишки в тяхната квартира и сме предявили иск срещу мениджерската компания на сградата. Освен това в момента подготвяме няколко петиции за H-1B и за зелени карти за няколко медицински бизнеси, които спонсорират медицински кадри. Един от нашите клиенти, голям религиозен орден, иска да доведе монахини, които са квалифицирани като медицински сестри, да работят като медицински сестри в болници на ордена и ние подготвяме техните петиции. За няколко научни работници подготвяме молби за зелена карта в името на националния интерес на САЩ. Имаме няколко семейни петиции, за които ще се изисква молба за премахване на десет-годишна забрана от САЩ.
– Ще има ли имиграционна реформа?
– Моето мнение е, че реформа ще има, но няма да е през този президентски мандат. На президента предстоят огромни задачи – финансова и икономическа кризи, две войни, безработица, здравеопазване… Имиграцията в момента е от второстепенно значение. Това не означава обаче, че законът не се променя. За нас е важно да следим промените и да изискваме от имиграционната служба да докаже своята позиция. Пред закона имиграционната служба има задача да представи определена тежест на доказателствата. Ако не може да докаже своята позиция, трябва да загуби така, както губи обикновеният човек. Благодарение на нашите клиенти, които са готови да водят дела срещу имиграционната служба, съдилищата изискват от имиграционната служба необходимите доказателства и ако имиграционната служба ги няма, губи.
Интервюто подготви Климент Величков
