ПИСМО НА НЕЛИ ХАДЖИЙСКА ДО РОДИТЕЛИ (по повод Азис)

“Това не е седмичното писмо до всички родители, а споделяне на видяно. Може да не го четете, ако не ви интересува:
Вчера бях на концерта на Азис. За малко, но видях достатъчно. Оказа се, че след като си тръгнах е имало освиркване на “певеца” и дори побой над зрител. Децата от 6-ти клас не повярваха като им казах, че съм била там. Разбирам ги, с някои от тях от 7 години водим приятелската полемика “за” или “против” чалгата в България, и изведнъж: “Нели на Азис”.

Азис в Ню Йорк - 2012За тези от вас, които не знаят какво/кой  е Азис, погледнете в нета. Дошлите в САЩ преди 1996, не знаят добре дори що е чалга. Една от тях съм и аз, но знам отлично кога, в коя година, тя се роди. Пристигнахме в САЩ август 1995 и когато напускахме София нямаше и следа от това явление. На следващата година, по време на отпуската ни през м. юли 1996, България беше залята с песни като “Радка пиратка” или “Червен мерцедес/джип ме преследва, мамо”. Бълваше я станция с име “Сигнал +” – казаха ми, че собственика на станцията бил Кеворк Кеворкян, водещият на някогашната “Всяка неделя”. Без да коментирам подобни социални метаморфози, като човек, който обича да поставя нещата в историческия им контекст, предполагам с точност до 99%, че раждането на чалгата е около Нова година на 1995. Тя, разбира се, имаше предвестници: Хисарският Поп, Оркестъра на Иръпшаните (на Тошко Колев) и не на последно място, разделянето на ‘Куковците” и обособяването на “идола” на мнозина българи  – Слави Трифонов. Дано разбирате за какво говоря, извинение на непосветените.

По мое мнение “чалгата” замени музикалната долница какъвто беше у нас сръбско-пиянския фолк преди 1989, наричан от моя хазяин в София (около 1983) – “музика за маса”. Не, той не се шегуваше или не интелектуалничеше, за него “сръбската музика” беше за душата, т.е. тя придружаваше вечерното изпиване на ракийката с шопската (лятос) и ракийка с туршия или зелева салата с олио и червен пипер (зимъс). И ето ти на, Нели, която толкова пише и спори за или против чалгата-), до вчера не беше чувала подобна музика на живо. Реших, че ако ще говоря по този въпрос в бъдеще, да бъде поне с впечатления от първа ръка.:-) Азис бива наричан от някои “царят на попфолка в България”. Е, аз отидох и видях този “цар”. И като в приказката не мога да не простена ‘Царят е гол”, защото:

1. Публиката чакаше търпеливо появата на “царя” от 10 до 1 без 20 през нощта. Докато чакаха, хората се подквасиха добре: цели бутилки уиски (ракия нямаше) се лееха, ред булси се пиеха на корем.

2. Азис се появи най-накрая в 12:40 по чоропогащник, къси дънкови панталони, женски ботуши на висок ток и кючека започна. Не пееше, а аз очаквах уж хубав глас, от първите 3 песни (ако това могат да се нарекат песни), които изпя, единствената българска дума, която чух е “Сен Тропе” (доколкото тя може да е българска). Нямаше текст, нямаше глас (този човек или не може да пее, или не поиска), но за това пък добре владееше познатите ни телодвижения.

3. След 3 песни, той кипро съобщи на всички ни, че тези високи ботуши много го уморили. Отивал да си ги смени и идвал след точно 5 минути. Дойде след 30 минути и дали защото беше пиян, надрусан или и двете, започна пак да “танцува” онова чудо за “Сен Тропе”. Е те тук, не издържах и си тръгнах.

След вчерашният ми опит съм изключително просветена. В допълнение, ако някой ме попита дали съм била на поп-фолк концерт ще мога да казвам “ДА” и това ще бъде истина :-).

ПОСЛЕПИС 1: Току-що научих, че след моето тръгване  Азис е бил освиркан от 500-те присъстващи хора и е напуснал концерта без да се завърне и извини. След тръгването му е имало сбиване, което завършило със счупена глава, но човекът е добре и, до колкото разбрах, изписан от болница.

ПОСЛЕПИС 2: Нашето хорче и училище е истински антидот срещу музикалната долница в България. Децата ни дори да попаднат на чудото, което ви описах по-горе, ще са информирани коя музика е хубава и коя не, кое е естетично и кое не, и т.н.

ПОСЛЕПИС3: Един от сценичните пазачи (bodyguard)  гледаше Азис с ужас, сякаш виждаше Сатаната. Беше черно момче, не изглеждаше на повече от 22 и досущ приличаше на онези млади хора, които ходят на неделна молитва в тукашната First Corinthian Baptist Church на 116 улица.

ПОСЛЕПИС 4: Преди няколко седмици министърът на просветата г-н Игнатов беше казал пред медии, че ако цената на това ромите във Видинските училища да ходят редовно на училище е те да слушат Азис в часовете по музика, той е готов да плати тази цена, До вчера бях съгласна с него. След това, което видях в Ню Йорк, не знам кое е по-лошото за тези деца: да не учат или първото, което научават да е “долницата” на Азис, без шанс да узнаят през живота си, че има “горница”.

Усмивки,
Нели “


Ред. Бел.  Повече снимки от концерта на Азис в Ню Йорк (автор – Соня Градецки – Ню Йорк) можете да видите на специалната страница създадена за възмутени гости на концерта на Азис в Ню Йорк на адрес: http://www.facebook.com/BGinNYC?ref=ts  под название “Срещу Гаврата на Азис с Българската Общност в Ню Йорк”

Ред. Бел. На концерта на Азис в Ню Йорк е имало фенове на поп-фолка от няколко щата.


Светлозар Момчилов
в. “България СЕГА”

 

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...