Българският Монреал отива в Българското Чикаго

Събрахме се тази сутрин тримата да си поговорим. Моника в Монреал, аз в Чикаго, нашият приятел Интернет е между нас и ни свързва. Става дума за приятни неща.  Моника е директор на Българо-Канадския културен център „Отец Паисий” в Канада и затова си говорим за българските народни танци и музика, които все по-добре се прихващат и избуяват на американската културна нива. Става дума за предстоящия голям  концерт в Чикаго, организирана от екипа на българската фолклорна класика в Америка, познат с името”Ансамбъл Хоро” – Чикаго, поканили  своите колеги от Канада.
Не знам как е при вас, които обичате и играете хора и ръченици, но дори и ние тука, няколцина приятели, дето две стъпки не можем да вържем даже и в азбучното „Право хоро”,  очакваме 8 октомври с някакво особено патриотично чувство. Има българският фолклор в Чикаго и Монреал  своите две  яки крепости  и съюзът между тях е много добра поличба.

Трябва да ви припомня, че това е втора среща между феновете на великото българско народно изкуство и двата лични български състава в Северна Америка. Нашето чикагско „Хоро” беше вече в Монреал, сега  българските танцьори от  Монреал идват при нас в Чикаго.

– Преди 3 години – описва Моника Вълева историята как са се опознали Монреал и Чикаго, – един от нашите танцьори ми спомена, че бивш негов колега от варненския танцов състав танцува в Чикаго. Оказа се, че и колега на нашия хореограф е също в Чикаго. Като на шега решихме, че би било чудесно двата състава да се съберем, както се казва, ей така, за „купон”. В последствие решихме, че бихме могли да изнесем концерт в Чикаго. Свързахме се с танцов състав „Хоро”. После ние организирахме концерта им в Монреал. За нас беше истинско удоволствие както да видим тяхната разнообразна програма, така и да се запознаем и повеселим със самите танцьори.

Нашия Център  си постави за цел да установи контакти с колкото може повече български групи на Северо-Американския континент. Естествено беше, че след  познанството ни с групите в Торонто и Отава да обърнем поглед и към нашите съседи в САЩ. Разбира се, насочихме се към града с най-голямата българска общност. Слуховете вървят, че в Чикаго има над 100 000 българи. Ние нямаме за цел да се занимаваме със статистика и слухове, а просто да прескочим границите и да пренесем българския дух и култура, за да направим всички онези, които все още се чувстват българи съпричастни и да запалим онази заспала искрица в онези, които са забравили българското.

За нас ще бъде огромно удоволствие да танцуваме пред чикагската общност. После ще можем и ние като Алеко да разкаваме  как сме били  „До Чикаго и назад”.

За Канада Моника казвна, че страната й е дала възможност да опознае  една друга култура… И дори  не само една…

– Имах възможността да срещна хора от над 100 националности. Като че тук, на няколко площада в Монреал или Торонто,  можеш да опознаеш целия свят  Срещнах и мнозина, които харесват българската музика и народни танци. Само в Монреал има поне 4 групи, които зная, че  танцуват български хора. Уверяват ме някои, че знаели вече тридесетина!  В нашия състав имаме канадец, който отиде в България за четвърти път.  Играе хора, намерил си е добра компания и е щастлив. В Монреал познавам хора, които мечтаят да посетят България и фестивала в Копривщица.  Колкото и странно може да ви се стори, тук разбрах, колко малко българите познаваме България. Истина е – трябва да изгубиш нещо за да разбереш неговата висока цена! Дори такова простичко удоволствие – да излезеш с приятелите да пиете по едно кафе…

… Според тези, които я познават, Моника Вълева е „скитник – романтик”. Те са три сестри, родени в долината на река Тунджа, в Ямбол, но в унисон с времето, за разлика от чеховите „Три сестри” в малкия губернски град, те са пръснати по света – из  Англия, Италия и дори в зад океана… Дошла със семейството си в Канада „от чисто любопитство”, днес й липсват най-много раницата на гърба и българските планини, които са бисери в световната природа. За Канада, която често е във върха на класациите при страните, в които „се живее най-добре” казва, че и там изборът се състои само от две възможности: или идваш с еднопосочен билет, или  „за тези, които искат да изкарат (изстрадат) някакви пари и да се върнат – западен вариант на Коми”…

Не я разпитвам повече за Коми. И тук при нас си имаме Нижний Тагил… Сега Моника  преподава български език и история в неделното българско училище в Монреал и се занимава с дейността на Българо-Канадския културен център.

– Далеч от България, изпитвах огромна нужда да правя нещо, което да ме свързва с нея. През 2002 заедно с моя съпруг и двама приятели, регистрирахме Българо-Канадски Културен Център ”Паисий Хилендарски”. Създадохме танцов състав „Българи”, а няколко години по-късно и хор „Бояна” се присъедини към нас.

Целта и идеите за създването на нашия културен център са да съхрани и популяризира българската култура и традиции, както и да подпомага културните и социални връзки между България и Канада. Съдействаме на групите, които идват от България на международния фолклорен фестивал в Дромондвил. Идвали са  „Детство” и  „Чавдар” от  Пазарджик и „Пъстрина” от Монтана. Организираме и концерти  –  Влади Вълчев, Десислава, Веселин Маринов, Славка Калчева и др. Организираме и дни на България, в които представяме накратко българската география, история, писменост, православната църковна литургия, националната ни кухня и най-вече колоритния ни фолклор, с ревю на национални костюми, концерт на танцовия състав и изпълнения на народни песни от нашата певица Ева Савова. Два пъти в седмицата давам уроци – български народни хора за българи и канадци. Организирахме  няколко благотворителни концерта за наши болни сънародници . Имаме много добро сътрудничество с българските състави в Торонто и  Отава. Ето че ще установим партньорски взаимоотношения и с Чикаго!

Мечтата ми е българите по света да намерим сили в себе си да бъдем по-сплотени, независимо къде сме и един ден мнозина да се върнем в България. И там жшивотът не е лесен. По-труден е дори. От опита ми тук мога да кажа, че корумпирани в политиката и бизнеса има навсякъде, където хората ги оставят да бъдат такива. Ние, българите, ще спечелим много и  ако престанем да раболепничим, да си завиждаме, да си пречим. Трябва да се научим, когато  някой създаде нещо и стори добро, да му дадем кураж и да го подкрепим. Раздори и разцепление – това са нашите болести, които ни мъчат. Общите интереси трябва да поставим пред нашите различия. И да вземем не най-лошото, както става често, от новото общество, където сме дошли, а доброто, с което да живеем и по-добре.

Моята събеседничка разказва и за взаимоотношенията на българската диаспора с канадската страна и народ:

– Стараем се да участваме в различни проекти организирани от канадското Министерство на имиграцията и културата. Участвахме  като партньори в организирането на концертите, посветени на празника на Квебек и Канада, Деня на благодарността и др. Съдействахме при събирането на средства от организацията за борба с хемофилията, за Фондацията за защита на децата и Фондацията за защита на малтретираните жени. С успех представяме на разни тестове българската кухня. Но най-хубавото е, че календарът на фолклорната ни група „Българи” е претрупан месеци напред!

За гостуването на сънародниците ни от Монреал  в Чикаго Моника Вълева казва:

– Искаме да открием много, много добри приятели в Чикаго. На 8 октомври нашите танцьори ще вложат всичкото си умение и сили в концерта, който посвещаваме на Вас, нашите сънародници от Чикаго! Нека споделим заедно нашата любов и преклонение пред родните традиции, българската духовност и нашата Родина!

Климент ВЕЛИЧКОВ, Чикаго

***

Като че наистина ни очаква нещо хубаво в Чикаго! Какво ли е канадското лице на българсдките национални танци?

Концертът ще се състои на 8 октомври, събота  от 18.30 часа в

Ирландски културен център

4626 N. Knox Ave, Chicago IL 60630

От 21 часа същата вечер, в Тържествената зала на комплекса при

Българскии храм „Света София”

404 W. Oakton, Des Plaines IL 60015

се организира ср еща между танцьорите и всички гости от Монреал с българската чикагска общност.