Константиновите картини в Чикаго
Константин Коста най-напред сънува своите картини. В нощен час, когато Луната се разхожда бавно над къщите на дълбоко спящите му събратя той усеща в тялото си събудена от някакво тайнство енергия, става, отива пред платното и уверено полага върху него първия щрих…
Понякога не му трябва ни модел, ни храна, нито общение. Нито сам той на себе си не е нужен дори… Ръката му сама се движи и прави онова, що разбудената енергия иска да представи пред бледо червената зора, която се заражда някъде далече напред, на границата между Небето и Земята… И не може да излезе през прага на самоделното си ателие, и не чува нищо какво се говори около него, и не знае какво става в останалата част от земята и хората… чак докато не въздъхне и постави „Конец” на готовото вече творение.
Константин смята, че неговите картини говорят вместо него. И той прави обратното на онези свои колеги по статив и четка, които се стараят да ни нокаутират с неразборията от цветове и форми, в която ние трябва да ги шпионираме – какво точно са искали да ни кажат и какво се е получило. Прави той картините си, дори и абстрактни да са – да са и колкото се може по-близки за разбиране.
Той твърди, че изкуството е антиполярно, антидискриминационно. Една картина може да говори на човек от всяка раса и всякакво или никакво образование. Езикът не е жестоката червена дискриминационна преграда, особено за слабите и бедните, за малките и изгубените из завоите и ъглите по нашата планета, народи. Тук не доминира английски или китайски … „И ако аз говоря чрез моята картина и имам какво да кажа – ще ме разбере и ескимос и кореец и това е невероятно защото значи, че ние вече се познаваме и сме заедно… И ако аз имам 9 или 19 картини, това значи, че съм едновременно на толкова места.
Има при него и още по-интересни неща. Например, започнал е да рисува преди… две години. На много добра млада възраст, но абсолютно в друго измерение от познатите стереотипи, че талантът си личи още едва ли не в люлката…
Картините му са по-често сюжетни, по-често големи, по-често различни една от друга, отколкото обратното… От 12 години е в Чикаго и няма претенции към градчето ни за нищо. Освен разтърсващата го страст към рисуването има и много други радости в живота. Има добра жена и добро семейство, добра работа и добри приятели, сред които и познатият чикагски художник Василен Васевски, от когото е прихванал преклонението пред изкуството.
Това са, така ми се струва поне, или по-точно дотолкова зная за Константин Коста, който показа най-новите си 29 картини в големите офиси и фоайета на фирмите „Арго Иншуранс” и на съпругата си – адвокат Елена Коста в Розмънт – Чикаго. Следващият поглед към картините му ще се случи на 2 март 2012-та в Украинския културен център на Чикаго.
Климент ВЕЛИЧКОВ , Чикаго
Фотография: Оксана МОМЧИЛОВА
