Визитката – важно е да я имаш

Някога, преди много години, през III век от нашата ера, в Китай, чиновниците в двора били задължени да приготвят специални хартиени картончета. На тези картончета калиграфи изписвали имената и длъжностите на служителите. Така възникнали визитките.

Европа се усетила доста по-късно. Естествено, французите се пъчат, че са първи – през XVII век. Да, ама първите доказателства всъщност са германски визитки от 1786 г.
През XIX век вече получават широко разпространение.
Още тогава хората си мерили… имотите. Ей на, откривам визитки, на които пише колко са земите на собственика, колко коне или крави има.
Първоначално етикетът при създаване и размяна на визитки бил изключително сложен и с много символика. С времето надделява прагматизмът и намалява символиката, но е красиво в междуличностните взаимоотношения все пак да се спазва, колкото и архаично да звучи в наши дни.
Възникването на визитките си остава все пак с чисто практичен замисъл. Какво става в „безвизитното” общуване? Подаваш ръка, казваш си името, чуваш другото и миг след това вече си го забравил. Размяната на визитки предотвратява тази конфузна ситуация.
Развитието и до днес продължава в две основни направления. Условно могат да се нарекат за „имидж” и за „функционалност”. Визитките за имидж обикновено са изготвени по скъпи и нетрадиционни технологии, с екзотични материали или самата им изработка е твърде сложна и необичайна. Визитките за функционалност са семпли, с изчистен стил, предоставят бързо най-важната и необходима информация за собственика.
В наши дни у хората се оформя вече някаква нагласа по аналогия с облеклото: „по визитката посрещат”… т.е. още от първата среща с визитката на човек към него могат да изпитат добри чувства, но могат да изпитат и неприязън. Всяка една визитка по същество е една рекламна „миникампания” – собственикът и рекламира себе си или учреждението, в което работи.

Принципи
* Колкото по-голям „баровец” е собственикът на визитната картичка, толкова по-малко неща съдържа визитката му;
* Основна цел – да дава информация за личността и бизнеса;

Видове
Според собственика:
* Визитки за високопоставени ръководители – само с името и длъжността.
* Дипломатически визитки – висши държавни чиновници и дипломати. Не е задължителен адрес; вместо лого се поставя герб или държавно знаме.
* Фирмени визитки – те могат да нарушават правилата на етикета, защото са и рекламни, не са обвързани с конкретен човек, а с цялата фирма или подразделение на фирмата;
* Делови визитки – за бизнес контакти, семпли по оформление и съдържание:
* Лични визитки – позволяват по свободни правила и характеризират конкретната личност, например:
– Визитки на адвокати – строги;
– Визитки на циркови артисти – шарени;
– Визитки на дизайнери – „дизайнерски”, оригинални;
– Визитка на имиджмейкър, тамада, организатор на тържества и др. Тук подходящо би било притежателят да постави дори усмихнатото си лице.
* Комбинирани визитки – съчетание от лични и фирмени. Най-разпространеният вид; те някак си удостоверяват, че собственикът на визитката е на разположение на бизнеса 24 часа от денонощието, 7 дни от седмицата, след като предоставя и домашния си телефон на служебна визитка.
Видове според предназначението:
* Визитки за особено близки хора – само с името, без адрес и стационарен телефон; в редки случай и при огромно благоразположение на собственика в съдържанието може да присъства и мобилен телефон.
* Официални визитки, по специален повод – те са предмет на церемониал и са също само с име и длъжността, като е оставено място под тях за дописване на допълнителна информация на ръка;
* Информативни визитки – това е най-често срещания вид визитки – дават основната и най-важна информация за собственика или фирмата, а понякога и за собственика и за фирмата; предоставят максимално кратка и максимално подробна информация.
* Специални визитки – със специално предназначение, например визитки на застрахователи, изготвени на самозалепващо се фолио – това позволява да бъдат залепвани на стъклата на застрахованите автомобили;
* Представителни визитки – включват само общи фирмени данни и най-често се отпечатват за конкретно мероприятие – конференция, семинар и др.;
* Еднократни визитки – съчетани с талон за посещение, с време и дата за среща или прием – използва се от зъболекари, фризьори и др. подобни бизнеси.
Видове визитки според оформлението:
* Имидж-визитки – с използване на специални или скъпи технологии, предполага се че създават имидж за собственика – „за него няма невъзможни неща”; практиката обаче показва, че този „имидж” не винаги е положителен – същите визитки могат да разкрият под помпозното си оформление сноб или любител на кича;
* Функционални визитки – най-разпространените визитки с чисто практична насоченост и функционалност, откъдето и името им;
* Уникални визитки – винаги има възможност някой да те учуди с нещо „невиждано” до сега, като например:
* Визитки-термометри и часовници – мерят околната температура, а като я докоснеш – твоята…
* Хелиографско изображение, лазерен печат;
* Лазерни гравировки на микроламинат;
* Папирусни, пергаментови, кожени, дървени /на дърворезбар, например, не са от най-удобните за носене, но могат да се поставят на секцията за украса/,
* Прозрачни визитки.
* Ламинирани визитки.
* Релефни визитки, също и на релефен картон.
* Релефен печат с изпъкнали букви;
* Визитки, облепени с плат, тънка кожа или друго релефно покритие.
* Визитка отпечатана нависоко – най-безболезнения начин една визитка да изглежда оригинално е да стане висока, вместо широка За съжаление във визитник стои малко „тъпо”…
* Двустранни – в някои страни се считат за проява на лош вкус. Обикновено втората страна се оставя за бележки, написани на ръка при размяната – например домашния телефон.

Съдържание на визитката
Стандартната визитка е в черно/бял печат, големината й е 3 ½ x 2 инча /9х5 см/.
* Делови визитки.
Пълното юридическо название на фирмата; име, презиме, фамилия; длъжност и сфера на работа; адрес на фирмата; служебен телефон; домашен телефон при необходимост; e-mail.
* Лични визитки
Име и фамилия, може и презиме; домашен телефон; мобилен телефон; e-mail; други данни, каквито желае собственикът.
*Лично-делови визитки
Свободна комбинация от двата типа, те характеризират по-пълно собственика.
* Съгласно една още по-обща класификация според съдържанието си визитките могат да се разделят на стандартни и нестандартни:
– Стандартното съдържание включва: име и фамилия; фирма; длъжност; адрес и телефон на фирмата; факс; служебни телефони на собственика на визитката; мобилен телефон; e-mail.
– Нестандартното съдържание – дължи се главно на логото, ако има такова, но все по-често се срещат и текстове като: „безработен”; „добър човек”; „виден столичен плейбой”; „голям специалист”; снимка на бебе с надпис „ако искаш да видиш колко съм пораснала, обади се!”, „син на бай Пешо”; „тъща”; „свекърва” и др.

Тираж
Обикновено визитките са отпечатват в тираж 100-200 бр. При тираж над 1000 бр. се явяват редица нюанси и особености: приложим е вече офсетов печат, който снижава цената за екземпляр; трябва да се направи точна преценка дали действително са необходими толкова; особено важно е да се знае дали информацията върху визитката ще се запази достатъчно дълго. В противен случай голяма част от тях ще се наложи да бъдат просто изхвърлени. Непростима грешка за имиджа е да се задраскват стари данни и да се вписват на ръка нови. Сигурно се досещатe защо…

Дизайн на визитката
Преди изготвяне проекта за визитка задължително трябва да обмислим следното:
*Дали ще бъде лична, фирмена, стандартна или не и пр.
*На каква аудитория ще се дава?
*Каква информация ще предоставя и как ще бъде представена?
*Какви финансови средства сме готови да дадем за изготвянето?
*Да се вслушаме в полиграфическите изисквания на печатницата.
*Големина на шрифта; дебелина на шрифта и линийките, разстояние между фигурите и текста и края на визитката,
*В колка цвята ще се отпечатва;
*С какъв шрифт ще се печата.
*На каква хартия.
*Дали да се ламинира.
*Къде ще се печати. При голям тираж (над 1000) е удачно използване на офсетов печат. При стандартен тираж вероятно най-безпроблемен е цветния лазерен печат.

Материал
Типичният материал за визитки е картон от 300 г/м2, минимално 250 г/м2;
Понякога е удачно изготвяне на визитката от самозалепващо фолио, особено ако е предназначена за „движещи се цели” – залепена на една кола е подвижна реклама;
Артисти, коафьори, художници и пр. обикновено предпочитат нестандартните неща, същото се отнася и за визитките – срещат се визитки сгънати като картичка, брошура, изрязана фигура или лице с модерна прическа и др.; тези хора не се нуждаят от съвети, а подобни визитки имат две основни и не маловажни предимства: лесно се запомнят; жалко е да бъдат изхвърлени.
При избора на материал се отчита колко време ще се използва визитката и колко време ще бъде актуална информацията в нея, безсмислено е да се направят хиляди визитки в момент на преместване на офисите на фирмата или кадрови промени.

Размери
Срещат се различни размери. Често неподходящият размер е причина една визитка да полети тутакси към кошчето. Типичните размери на визитниците са 5/9 см./3 ½ х 2 инча/.

Правила
* Първото правило отрича всички останали. То гласи: „Правилата не са табу!”.
* Препоръчват се малко цветове – 1-2, максимум четири. Но при лазерния печат това правило вече се обезсмисля.
* Малко – един-два, и то четливи, шрифтове. Едва ли ще се зарадва някой на визитка с толкова калиграфски изписан красив шрифт, от който не може да се прочете името…
* Стил – от шефа до най-ниския в йерархията мениджър – с еднакъв стил. Това е все пак политика на фирмата. Личните картички също може да бъдат стилни, разбира се.
* Адресът е задължителен с изключение на дипломатическите визитки; ако не са лични се изписва служебен адрес, ако са лични или комбинирани – може и двата.
* Личните визитки допускат използване на ръкописни шрифтове. Все пак не бива да се прекалява с това разрешение.
* Гърбът се използва, само ако е необходимо, и то за някое от следните неща:карта на местоположението на фирмата; видове услуги; допълнителни телефони; дата и час, ако играе роля и на талон.
* На гърба се допуска писане на ръка. Разбира се, може да се пише и на лицевата страна.
* На друг език – други визитки. Другото е лош вкус и лош имидж.
* Да не се използва претрупан дизайн с много и различни неща – шрифтове, изображения, лентички и др.
* Да се изобразяват само съществени, основни неща.
* Не се препоръчва използване на дребен шрифт.
* Към цветовете трябва да се подхожда внимателно, могат да се окажат неподходящи. Розовото за адвокатска визитка, дори и да е на най-секси адвокатка, някак не върви…
* Много трябва да се внимава за недопускане на грешки или изписване на невярна информация. Визитки с правописни грешки – изхвърлете ги! Нима искате да се представите като немарлив и неграмотен още на първата среща?
* Да се избягват нестандартни размери, най-честата посока на нестандартните визитки е към кошчето за боклук.
* Препоръчва се използване на лого и слоган (девиз). Ако нямате такива, измислете си. Хубаво е логото да е създадено от професионален дизайнер, художник. Слоган може да си измислите и сам, но внимателно – две три думи са, но ви характеризират като човек или специалист или като… нещо друго.
* Препоръчва се визитките да са едностранни. На гърба се допуска дописване на липсваща информация на ръка – най-често домашния телефон или други по-лични данни. Ако все пак използвате гърба на визитката, въпреки всички препоръки да не го правите, в никакъв случай не поставяйте там контактна информация за собственика на визитката, освен домашният му номер.
* Ако приоритетен е фирменият характер, на гърба могат да се разположат и други важни телефони на фирмата, които не са свързани пряко със собственика – на управител на фирмата, на мениджър продажби, на служител по връзки с обществеността или други.
* Не се препоръчва на чисто фирмени визитки изписване на домашен телефон, а ако е необходим, изписва се на ръка, подходящо място е гърба на визитката.
* Личните картички не са с толкова строги правила и на тях не пречи поставяне на служебен телефон.
* Фирмените картички е целесъобразно да са с изграден фирмен стил, който включва лого, девиз, телефони, адреси, разположението на отделните елементи, цветова гама, шрифт и др. елементи, ако са налични такива. Но това си е политика на фирмата.
* Снимката на визитката е много противоречиво явление. В някои страни това е проява на изключително лош вкус, в други е много модерно. За да се избегнат конфузни ситуации, по-добрият вариант е да не е със снимка. Компромисно, а понякога и много оригинално, е поставяне на шарж на собственика на снимката било отпред, било на гърба. Естествено, това е удачно за хора на изкуството или някои общопризнати „чешити”.
* Визитките са и своеобразни рекламоносители, но е желателно рекламата в тях да е в неявен вид или съвсем семпла.
* Някои хора си мислят, че колкото по-скъпа е дадена визитка и по-нетрадиционна технологията на изготвянето ѝ, демонстрира по-висок имидж в обществото. Трябва изключително много да се внимава с това мнение, тъй като границата между демонстрация на имидж и кич е съвсем крехка и трудно доловима.
* Препоръчва са наблягането на практичността и функционалността на визитките вместо на скъпи технологии.
* Визитката трябва така да е направена, че получателят да я разбере с лекота.
* Ако фирмата е неизвестна или в момента печели известност, удачно е съвсем кратко, с две-три точни думи, да се очертае профилът ѝ.
* Информацията на визитката трябва да е еднозначна, без поводи за тълкувания, особено на слогана – пример на неудачен слоган, когато бизнес-дама поднася визитка на мъж „Изпълняваме всички ваши желания”…
* Визитката трябва да предоставя цялата необходима информация, но и малко информация. Това се постига така:
Не е необходимо да се изреждат всички телефони на фирмата, а само телефонът, на който може да се открие собственикът, и факсът, от който ще му предадат своевременно полученото; ако слоганът не е достатъчно ясен, с две-три думи се описва фирмата – „недвижими имоти”, „счетоводна къща” и т.н.; ако трябва да се избира между качество и екстри, за предпочитане е да се избере качеството; неприятно е да почне да пада и се лющи „златната” боя след време… примерно; отчита се колко време ще се използва картичката и колко време информацията ще бъде актуална, често променяща се информация е по-добре да се изписва на гърба при самата размяна.

Размяна на визитки
Визитки се връчват: при първата среща; при запознаване; в началото на делови срещи и преговори.
* Не случайно разделът се казва „размяна” – получилият е длъжен да отговори със своята визитка или да се извини с обяснение за причините плюс обещание при първа възможност да изпрати своя на другия.
* Визитката се подава така, че този, на когото се дава, удобно да може да види съдържанието на визитката още преди да я е поел със своите ръце;
* Визитка само с мобилен телефон – опасност – таи нещо нечисто, отваря на собственика възможност “да се покрие”. Пазете се от такъв човек, ако се запознавате за пръв път с него. Но ако го познавате отдавна, може би това е начин да ви даде номера на мобилния си телефон.
* Даване на чужди визитки вместо свои е знак на изключително лош вкус. Шефове, които заставят подчинените си да дават техни визитки, вместо своите и по същата причина изобщо не им разрешават да си направят свои, просто си слагат сами примката. А подчинените да се замислят – там ли е мястото им – в тази фирма?
* Ако все пак е необходимо да се даде визитка от името на собственика им трябва да се спазват определени правила. Забележете, че това е различен случай от горния и е допустим. При връчване визитка по друг човек е прието да се изписват на нея, или съпровождаща я поздравителна картичка, кратка поздравителна фраза и /или/ общоприети за това съкращения, идващи от френски език и запазили се и днес.
* Визитки могат да се изпращат и по пощата с обяснение на причините за изпращане, спазвайки по-горните правила.
* Изпращането на визитна картичка по начало заменя една визита. Отговаря се с визитна картичка в срок от 24 часа. По учтиво е съответното лице да занесе визитната си картичка лично.
* Когато едно лице вече е представено на друго и пожелае да влезе в отношения с него му занася своята картичка в дома или офиса му. Ако желаещото да установи контакт лице няма съпруга, то тогава изпраща две картички, по една за домакина и съпругата му. Една съпружеска двойка или омъжена жена депозира една картичка на съпруга за мъжа и една картичка на семейната двойка за жената.
* При размяна на визитки трябва да се спазват традициите на страната, в която се намирате, без значение на вашия собствен произход. Например в Япония визитката се поднася с две ръце и се изчита внимателно от начало до край. В знак на добри чувства може да направите същото и в собствената си страна спрямо японец. Дори и да е написана с йероглифи – внимателното ви към визитката е задължително.
**Получената визитка задължително се разглежда внимателно и се прочита. Ако възникнат въпроси се задават в същия момент без притеснения, след това вече ще е неудобно. Прибира се внимателно и грижливо или при вашите, или в специален визитник. Много неприятно впечатление прави например, ако грабнете подадената ви визитка и без да й обърнете внимание я мушката в левия джоб на панталона. Никога не правете това!

Съкращения, които заменят определени думи
При изпращане или връчване на визитни картички, които заменят или връщат визити, в долния ляв ъгъл се вписва ръкописно съответното съкращение, което заменя определени думи. Тези съкращения могат да бъдат следните:
– p. f. (pour feliciter)- за поздравление;
– p. f. N. A. (pour feliciter Nouvel An) – за поздравление по случай национален празник;
– p. f. N. A. (pour feliciter Nouvel An) – за поздравление по случай Нова година;
– p. p. (pour presenter) – за задочно представяне;
– p. f. с. (pour faire connaissance) за запознаване и израз на задоволство;
– р. с. (pour condoleance) – за изказване на съболезнования;
– р. р. с. (pour prendre conge) – за вземане на сбогом (задочно);
– p. r. (pour remercier) – за изказване на благодарност.

Pravilata

 

Климент Величков

Спортен журналист, главен редактор и издател на вестници в България и САЩ.

You may also like...