По повод на своя юбилей и  навършване 17 години от рождената дата на списание „ЕК”, и ние от  вестник „Старт” бихме искали да се присъединим към това събитие като публикуваме поздравления от наши сънародници в Чикаго, които харесват и ценят списанието.
Нека ЕК да продължава ВЕК. Има критерии за картина-шедьовър, за песен, станала хит или поезия, която се помни. Но душата си има свои критерии, чрез които отхвърля или приема това, което ни заобикаля. Знам, че не ме  подвежда никога, както и сега застанала с лице към “ЕК”. Аз и се доверявам напълно, да ме преведе през времето, да ме срещне с човешките измерения за естетика и ценности, единствените балансьори на самоцелния технически прогрес. Точно това е и шедьовъра  – онзи баланс-хармония между човешки потенциал и техническо съвършенство. Това е и за мен списание ЕК.

Олга Шурбанова, талантлив редактор и неуморим „правяч” на списанието е главният виновник, за да го очакваме  с нетърпение както малчуганите – Коледната нощ.

Публикуваме и материала на Олга Шурбанова от 2008 година /с някои съкращения/, когато  представители на Държавната агенция за българите в чужбина посетиха зимно и ветровито Чикаго, по покана на Българо-американски център за културно наследство.Те успяха да се срещнат с българската общност,  да посетят българските училища тук, за да разкажат за дейността на Агенцията, да раздадат книжки и подаръци като добрия Дядо Коледа в навечерието на празника.

Кина БЪГОВСКА

„EK е поразително изкусен в изтъкването на ценното българско. Сцени от историята ни, портрети на колоси на духа, таланти и родолюбци, на съвременници, пръснати по света като българската сплитка в тъканта на време, географии и човешки подеми. Много ценя спомените на свидетели на събития от историята ни, на съратниците на бележитите ни творци.

ЕК е балансатора на он-лайн новините с детайлите и човешкия акорд в представянето на събитето. Спомням си материала по повод смъртта на Крикор Азарян. Бях мярнала новината, но със статията на ЕК я осъзнах – големият ни режисьор, беше описан непомпозно като човек, интелектуалец и талант с присъщите му колебания и прозрение, със снимки и редове от собствените му дневници – достойна епитафия, която наистина ме докосна.

ЕК е изтънчено интелегентен в списване и в графика, без да е претенциозен и тежък за възприемане, нещо, в което малко от подобните му издания успяват. Затова го ценя и чета и чакам в пощенската ни кутия. Като пратеник от Родината, който между редовете все изтъква колко приспособим, но инатлив в отстояването на колорита си е българския дух, и през годините, и днес.

Лични благодарности и поздрави на главния редактор Олга Шурбанова с пожелание много години да отекват ЕК-овете. Честит юбилей!”

“Първото ми желание щом видях списание “ЕК”  бе да се абонирам. То е списание, което ми напомня за всичко онова, което е ценно в този свят – музика, литература, танц, изкуство и то българско.”

“Радвам се да поздравя Олга Шурбанова послучай юбилея на “ЕК”, списанието, което много точно отразява българската култура, една картинна енциклопедия на това, което е било и това, което е в момента, значими българи от нашето минало и настояще. Но за да я има тази картина го дължим на творческите и посвещенчески усилия на техния редактор,Олга.

Попътен вятър в отстояване на градивната, човешката природа.

„ЕК” – ПЪТЯТ МЕЖДУ РОДИНАТА И СВЕТА

Олга ШУРБАНОВА

… Някои от читателите ни в чужбина сигурно притежават цялото печатно “течение” на “Ек” – от пилотната му книжка през 1994 г. до днес. И положително като мен, по един или друг повод, се връщат към извикани в паметта послания, чиято звънкост ни най-малко не е намаляла с годините. За да си дадат сметка, че ако има нещо трайно, несъсипано от конюнктурните произволи, то е културата ни. Културата като настояще и наследство. Принадлежността ни към традицията, към всичко, което е поддържало жива българската свяст. В този смисъл списанието винаги е имало ясна културна позиция и никога тясно политическа. И нещо, на което особено държа. С всеки брой “Ек” показва една ревностно защитавана култура на езика!

През всичките тези 15 години „Ек” запази основната си платформа – да представя имена и събития, според усета си за тяхната национална, но и наднационална значимост. Забравени или отминавани доскоро и у нас. Да поднася, наред с историческата памет, и картината на днешния ден с провокациите й – в музиката, театъра, изобразителното изкуство, киното, литературата, науката… Същевременно да предоставя трибуна на проявени българи, чието дело се явява част от националния културен процес.

Едно от постоянно изтъкваните качества на “Ек” е, че всеки брой е различен. Да, защото всеки е замислен и осъществен като отделна творба! За зло или добро, списанието вече повече от десетилетие се прави от един човек. Аз съм и измислячът и правачът на изданието. Като се замисля, наистина е невероятно, че при толкова сменени ръководства на агенцията, „Ек” успя да запази ненакърнен облика си. И това се дължи не само на моите усилия, но и на читателската аудитория, която винаги е била единна, що се отнася до качествата на списанието.

Нека не прозвучи като клише, но списание „Ек” наистина се явява своеобразен мост между Държавната агенция за българите в чужбина и сънародниците ни по света. В редакцията идват все по-често хора, които са открили “своето четиво” в “Ек” и са му гласували постоянно доверие. Хора от различни възрасти и професии, чиято връзка с родината не е просто българското име в паспорта – наш или чужд, а живият интерес към съдбините й.

Естествено, че изданието на Държавната агенция за българите в чужбина, информира и за всички инициативи на институцията, за нейната постоянна работа с общностите ни по света, за многобройните прояви тук и в чужбина, засягащи пряко сънародниците ни. Мисля, че успяхме да мотивираме мнозина пишещи българи в цял свят, сред тях и студенти, да ни сътрудничат, някои вече са с неформалния статут на доброволни кореспонденти на „Ек”, каквито имаме и в Щатите.

От 2000 г. списание “Ек” има и електронен вариант. Броевете от осемте изминали години на новия век можете да намерите на уебсайта на агенцията: www.aba.government.bg.

ДАБЧ поддържа различни информационни регистри и база данни за българските културно-просветни организации, църковни общини и училища зад граница. На сайта на институцията се публикуват актуални новини за събития от нейната дейност или прояви на наши сънародници в чужбина, на организации на българските общности по света, както и такива, свързани с отбелязването на прояви и чествания с национално значение. Поддържа се секцията „Организации на българските общности”.

Във връзка с подпомагането на дейността на българските организации и образователни звена на сайта са публикувани програмни продукти, като „Самоучител по български език за начинаещи”, Виртуален продукт „Кръшно българско хоро” „170 години от рождението на Васил Левски”, „160 години от рождението на Христо Ботев”, „130 години от Руско-турската Освободителна война”. Ежедневно се обработва информация, публикувана в периодичния български печат. Изготвена е база данни, която съдържа публикации, свързани с дейността на ДАБЧ, с придобиване на българско гражданство, с успешно реализирали се българи по света и много други. Всекидневно се проследяват и други източници на информация – предавания на националните телевизии, бюлетините на БТА и някои интернет-издания. Поддържа се постоянна връзка с електронните и печатните издания на българските общности в чужбина.

Когато бяхме в Чикаго, град когото някои наричат „най-ветровитият”, а други „един от най-красивите градове в Америка”, прочетох в предговора на книгата „Български щрихи в американски пейзаж” на Кина Бъговска и Климент Величков, излязла през 2005 г., следното:

„Чикаго тича в челната колона на днешното време. Тичаме и ние с него. Шокът от темпото е зашеметяващ.

Българинът в нашата книга е разнолик, дори непредсказуем, но правдив. Неговият свят е емоционален, животът му е труден, но духът му и вярата, неговите златни ръце и онова, що знае, му помагат да стъпва здраво и в тази далечна земя зад океана.

Книгата е хроника, писана с тъга и усмивка, за миналите дни в живота ни, за това, което преживяваме и това, което предстои.”

Чикаго? За мен беше една безкрайно далечна, чужда, митична земя. Но срещаш хора, за които си се постарал да направиш нещо… После и те вършат нещо за старата родина… И заедно сте го оценили… И „чуждата страна”, за тях и за тебе, е станала вече „наша” и близка. България расте по света. Както го е казал Хайгашод Агасян в един брой на „Ек” – „Своето е там, където има кой да ти каже: „Здрасти”!

Благодаря ви за това „здрасти”, благодаря на всички!