Световен виртуален кабалистичен конгрес 2010 – Пловдив

От 22 до 24 януари 2010 г. Пловдив участвува в Световния виртуален кабалистичен конгрес под егидата на “Бней Барух”, Израел. Идеята на кабалистичните конгреси е: „Обединяване на всички кабалистични групи в света”. Мотото на Пловдив, както и на всеки друг град-домакин на участниците от съответната страна беше „Обединение с новото поколение”.

Струваше ни се, че сме били винаги заедно…

Благодарение изключителните възможности, които днешният Интернет предоставя, преки и непосредствени участници в Конгреса, чийто основен лектор бе световно известният учен-изследовател проф. Михаел Лайтман,  станаха кабалисти от около 40 страни по света. Координатор на събитието „Пловдив 2010” беше Марио Натан – един всеотдаен млад мъж, който даваше най-доброто от себи си, за да се превърне тази среща в значима школа на науката Кабала.

Освен него, като представители на центъра „Бней Барух” присъстваха и кабалистите Габи Висоцки и Маша Натан. От българска страна организатори на конгреса бяха : Нино Нинов, Александър Стойчев, Димитър Димитров, Борислав Узунов, Александър Миличин, Венка Косева, Мариана Стойчева, Софка Арабаджиева, Надежда Солакова, Росица Тодорова.Михаел Лайтман, /Философия – PhD, Биокибернетика – MSC/ – световно известен учен-изследовател в областта на класическата Кабала, доктор по философия, професор по онтология и теория на познанието, основател и ръководител на Международната Академия Кабала и Института по изследване на Кабала “Ashlag”, автор на много статии, научни трудове и над 30 книги, лектор на „Световния виртуален кабалистичен конгрес 2010”. В него участвуваха и българските кабалисти, които се събраха в град Пловдив.

И през трите дни имаше лекции, предавани пряко от Рим, където ученият – кабалист, професор по онтология и теория на познанието Михаел Лайтман, разкриваше същността на Кабала . Това бяха шест урока, след които следваха въпроси, а ученият даваше своите отговори. Той го правеше с присъщия за него стил – научно и  сериозно, но същевременно по много непосредствен и достъпен начин, проявявайки и своето чувство за хумор . Атмосферата на сплотеност и приятелски дух беше допълнително подкрепена от тъй наречените „срещи с приятели”, на които се обменяха идеи и присъстващите споделяха чувствата си.

Конгресът като модел на бъдещето

Конгресът в Пловдив бе моделът на бъдещето, в което ще се повтарят в развитие подобни форуми. Работата му протече на най-високото техническо ниво, познато досега. На лекциите и семинарите присъствуваха хора от цялата планета. Те се включиха в работата му чрез глобалната мрежа на Интернет.  Тук се очерта ясно съвършено новият стил за разпространение на науката Кабала –  бърз и всеобхватен, емоционален, точен. Слушахме гласа на лектора, който беше в Италия, но изпълваше ефира, и далечните му думи ставаха близки до сърцата ни. Те се втурваха в нашето съзнание, съхранили всичко –  дълбокият смисъл, енергията на обединението, целият духовен заряд на прозрението. Заедно с нас посланието на един от най-великите кабалисти на света слушаха приятели от Лос Анджелис, Тел Авив, Ню Йорк, Торонто, Сен Луис, Вашингтон, Москва, Петербург, Рим. Словото на Кабала прелиташе през океани и стигаше десетки страни по всичките континенти – Испания, Франция, Германия, Русия, Индия, Япония, Австралия, Бразилия,  Мексико, САЩ… 

И ние бяхме там – с всички, и те бяха при нас – в древния български град Пловдив. Никога не сме и мислили, че такова нещо е възможно. Въздухът затрептя пред очите ни и с него се пренасяхме навсякъде – при тях, при тези приятели. Това илюзия ли беше? Чудото на Интернет ли беше или наистина бяхме там? А може би тук е мястото да си припомним думите на нашия лектор Михаел Лайтман:

„Кабалистът, който започва да усеща висшия свят влиза в друго измерение и вижда нещо, което не съществува в нашия свят. Той вижда силите, които го привеждат в действие – души, неоковани тела, бъдещето, миналото, настоящето… Всичко се разкрива пред него. Изпълва се с вечно, съвършенно усещане и чувства, включва в себе си цялата Вселена. Това дълбоко преживяване е невъзможно да се изрази с думи. На кабалиста му е трудно да предаде какво представлява този скрит за нас свят, онова с което се сблъсква там…”.

Танц под звуците на кабалистична музика – Марио Натан, Габи Висоцки, Александър Стойчев, Стефан и Нино НиновНие в залата разбирахме, усещахме,  че не сме отделни елементи, а части от едно гигантско тяло.  В същото време всеки в тази система е уникален. И именно онези,  присъщи само нему свойства, в унисон с влиянието и на обкръжението,  разкриват истината  как всеки човек може да заживее в равновесие с природата

Това е възможно да се осъществи посредством прехода от животинско-егоистичното и инстинктивно ниво, където в днешно време се опитваме да регламентираме нашите инстинктивни животински и егоистични желания /и това се нарича „човешко общество”, „цивилизация”/  към друг вид цивилизация, където всичко ще бъде доминирано от любовта към ближния.

В този момент на време-разделно между хората, които живеят в постоянни борби помежду си, при недоимъка, който се прокрадва отвсякъде и при всякого – и в нашия град и по цялата планета, усетихме и разбрахме и нещо друго – че само ако човек има желание – тогава съществува и има възможност да продължи развитието си. В нас е вродено желанието за живот, за опознаване на света  – да, ние придобиваме това в момента на раждането. Но след това, на определен етап, получаваме и друго желание. То изисква осъзнато развитие с помощта на малка точка  личностни предпоставки и съдействието на обкръжението. Ако развиваме тези данни с помощта на правилното обкръжение, целящо именно тяхното развитие /така както в детството родители, възпитатели и учители са развивали вродените ни способности/ то ние ще постигнем възприемане на нова реалност, която по рано не сме усещали. Необходими условия тук се явяват правилното обкръжение и наличието на желание за развитие. Изобщо не е необходимо да си „някой” –  човек със „знатен произход”, на висок пост и пр.  Тук разбираш, че който и да си  – ти също си уникален, така както всеки друг. Нужно ти е само да имаш желание да овладееш основите на тази система  и успешно да я прилагаш на практика във всекидневието.

Но разбираме ли нашия живот, виждаме ли го такъв, какъв е в действителност?

„Дните ни текат и ние ги оценяваме единствено като лоши или добри. А те са едни и същи. Само нашето възприятие е такова. Мислите ни са онова, което ние слагаме в деня си и получавеме онова, което сме натрупали там. Ако поразсъждаваме – дори скалата е резултат от „лудешкия танц” на енергията. Вселената е жива и динамична. И ние самите, намирайки се в нея, сме живи и динамични Просто не виждаме това.  Нашите органи на чувствено възприятие не са приспособени за това. Защото не знаем да ги контролираме и управляваме. Следователно, работата не е в това да променим нещо отвън, а да видим скритото зад завесите,  отделящи ни от истинското състояние, в което се намираме. Ние работим именно с тези скривания.  Необходимо е само да свалим от себе си завесите – от своите органи на чувствата, от своя разум. И тогава ще открием, че всъщност пребиваваме в различен свят, свят в друга реалност – реалност на алтруистичната любов на отдаване”…

Участници в Конгреса – Елена Начева, Биляна Попова, Нино НиновВ кабалистичната лекция  „Времето” се казва, че всеки момент от живота ни е зареден с особена енергия, помагаща ни да достигнем именно онова, което е необходимо в дадения миг. Времето не е пасивно, то е изходната енергия  за действие. Всеки ден преставлява цикъл, състоящ се от неповторими, уникални пунктове, изработващи огромни вълни енергия. Те пораждат събития и създават условия за определени достижения. Достижения  именно в тази хронологична точка. Всеки миг от времето  изисква от нас определени усилия, както на индувидуално, така и на обществено ниво.
Всеки живот е кръг или спирала, всеки ден от нашият живот изисква определена възприемчивост, определен ръст, конкретни достижения. И често ни се дават благоприятни моменти, който повече няма да се повторят.

Такъв момент за нас бе срещата ни на българската част от Световния кабалистичен конгрес в Пловдив. Беше време за по-дълбоко разкриване на истината, на Божествената същност на живота ни. Беше напомняне,  че следва да развием повече в себе си възприятието към потока енергия във времето. Че сме длъжни да го опознаем, да го усещаме и да оползотворим предоставените ни възможности. „Пловдивският миг” в живота ни бе нашето време, в което получихме и отдадохме много от нас за доброто и любовта, за по-съвършения човек.

Светът може и трябва да бъде сплотен чрез обич и приятелство

… Атмосферата на приятелски дух и сплотеност изпълваше залата. Чувствувахме проф. Лаитман, лектора  от ефира, като че ли е при нас. А ние като първолаци, е не всички, искахме да запомним и разберем всичко, което идваше от него. Новодошлите като нас се чувствахме прекрасно, като в приятелски дом. Струваше ни се, че сме били винаги задено!

Венка беше като „жива жица” за предаване на всичко,което знаеше и можеше да даде и помогне. В танца на мъжете  лъхаше сила и дух. А под звучите на кабалистичната музика  изглеждаше като полет. В отношенията между всички имаше  чистота, топлина и светлина. Едно обединяваше всички ни – Кабала.

Новите и стари участници в българската кабалистична група се чувстваха отлично на семинарите. А „Събирането на приятели” беше моментът, в който се видя и усети най-ярко това велико чувство. Стана на третия ден от Конгреса . Споделените човешка обич и сплотеност превръщаха хората в едно голямо семейство. Разстоянията нямат значение! Няма значение възрастта и естеството на професията, която хората упражняват. Обединяваше ги Кабала ! Българските последователи  на Кабала решиха да продължат традицията и съвсем скоро да се съберат в Батак.  

Световният виртуален кабалистичен конгрес 2010 показа , че светът може и трябва да бъде сплотен чрез човешката обич и приятелство . Светът се превръща в едно голямо и щастливо семейство, в което волята да преодолееш Егото си и да изявиш себе си чрез другите, като си едно цяло с всички останали, става факт .

А това се постига най-добре чрез Кабала !

Емилия Иванова, Биляна Попова,

представители на България и медиите „Старт Чикаго” и www.Bulgaria21.com


ЧЕРВЕН КОПРИНЕН ШАЛ

Бог звънна.И житата разлюля.
Аз тъкмо бях замесила погача.
Потупах си брашнените ръце.
И с пръст изтрих очите – да не плачат.
Небето беше с дървена врата.
Отвориш ли я – синя шир. И макове.
А на поляната една жена
на шал копринен седнала ме чакаше.
Видя ме.Побеляла… И добра.
Налях по чаша вино и за двете.
И боса тръгнах право през житата.
Разбрах коя е – носеше лицето ми .

Биляна Попова

 

Климент Величков

Спортен журналист, главен редактор и издател на вестници в България и САЩ.

You may also like...