12 МИГА ОТ ЖИВОТА НА БЪЛГАРИТЕ В ЧИКАГО

В бесния ритъм на Чикаго годините отлитат като миг! Наскоро отмина и дванадесетият  миг от живота ни в този град през новото хилядолетие…

В дните около Нова година, ми дойде на ум нещо, за което не бях се замислял… Като  започна Новото хилядолетие от 2001 година  в Българското Чикаго набързо се появиха три обществени организации – Българо-Американската Асоциация, Вестник „България”, Футболният клуб „Балкан”…  Сега може да ги наречем и „институции” –  всяка от тях беше началото на едно удивително развитие! 
Защото БАА днес  е най-старата действаща обществена организация на българите в Чикаго, нейни членове създадоха или работят успешно  и в други подобни организации, като Българо-Американския  център  културно наследство и др.  След вестник „България”  се появиха и другите чикагски издания, сътворили  уникалния „български медиен бум в Чикаго”… След „Балкан” се появи Българската футболна асоциация в Чикаго,  „Славия”, а после вече и много други футболни клубове…

Президентът на Българо-Американската Асоциация в Чикаго Динко Динев води работна сесия на организацията Имаше една личност, един наш сънародник, който участваше във всичките тези три начинания – в идеята, тяхното зараждане и в първите успешни стартове. И днес, повече от десетилетие след началото, той присъства активно в значимото  и необходимото, което върши Българската диаспора по пътя на своето развитие в Чикаго. В Българския град Чикаго, където живеят и работят българите от най-голямата  наша общност по света.

Динко Динев, бизнесмен, общественик…  Президент на Българо-Американската Асоциация.

Първият  ми въпрос към него е:
– Вие бяхте в центъра на тези три паралелно стартирали  след  2000-та година обществени дейности –  при създаването на БАА, при развитието на медиите и футбола в техните съвременни визии сред българската общност в Чикаго… Имахте ли някаква по-голяма, обобщаваща идея, за да положите труд  и усилия те да се развиват заедно? Или  просто това бяха три различни сфери привлекли вниманието Ви – защото сте общественик, имате опит в политика и медии и сте играли футбол?

– Нямал съм идея да се състезавам като  „общественик” в никой  от тези три сектора. В  мен е заложено усърдието на човек, който помага на обществото  безвъзмездно с надеждата, че това ще доведе до по-доброто бъдеще на всеки от нас.

В тази насока не е лесно да се намери подходящ екип едномишленици за делото, както и  професионалисти, които биха могли да го извършат. За щастие намериха се такава хора – и в редакцията на вестника, и в Българо-Американската Асоциация, и  при стартовите година на българския футбол в Чикаго в началото на новото хилядолетие…  Благодарение на това  „трипосочната” дейност регистрира не  пропиляване на възможностите от липса на концентрация, а помогна да се претвори българският дух и виталност  в един видим прогрес  и успешен ръст на трите места… Същото се получи , разбира се, и в други сфери, където българите развиват отлично своите дарби и познания. И така за кратко време, успяхме да изградим успешно нашата малка България в Чикаголенд.

В началото бе Вестникът!

– Българските чикагски вестници са една легенда… И днес, през 2013 година, във всичките 50 американски щата вестници на български се печатат само в Чикаго! Как се създаде първият вестник от „новото поколение”?

– Беше 9 февруари, 1999 г., когато пристигнах в Чикаго от Вашингтон.  Връщайки се днес назад във времето виждам, че съм постъпил правилно. Дойдох там, където се формираше най-голямата българска общност. И това ставаше не случайно и не само под магичното въздействие на Алеко….  Беше реалност и факт. Там където има много българи – там е и възможно да се родят много идеи и да се постигнат значителни резултати. Има много перспективи за развитие.

Преди тринайсет години пътят към Америка стана по-достъпен и от хиляди българската имиграция порасна на десетки хиляди, надхвърли и сто хиляди.  Тукашната ни общност започна да се оформя видимо като един голям български град. Но беше град без  комуникации и без достатъчно самочувствие у гражданите си. Затова и първо трябваше да се насочат усилията към създаване на български медии.
Заедно със Светлозар Момчилов и Хамид Русев, които подпомогнаха и материално зародилата  се идея, поканихме в редакцията на първия в новото хилядолетие български  седмичник „България”  професионални журналисти, художници и дизайнери като Климент Величков, Кина Бъговска и Владо Николов. Първият брой се появи почти моментално – за 24 май 2001 година… 

В следващите години вестниците и електронните  издания се увеличиха и през 2006 година българската диаспора в Чикаго стана домакин на „Световната среща на българските медии по света”. По това време и малко по-късно имаше вече издания като „България”, „България Сега” „България 21 век”, „Старт”, „Златорог”, „Балканско ехо, електронните им версии, както и популярният сайт „Еурочикаго”. Българската общност в САЩ, вече получаваше редовно информация за събитията, които съпътстват новия ни живот след идването в  Америка. Това подпомагаше и стимулираше интеграционните процеси  и просперитета на нашите общности.

Спомняйки си отново годините мога да кажа, че тогова от нищото създадохме нещо значимо.  Почти всички важни статии се списваха от нашите журналисти, местните теми се поставяха и коментираха на една сериозна обществена трибуна и това спомогна на българската общност да почувства също така и че има вече своите корени в Америка.

В дванадесетата година от създаването на БАА

– Българо-Американнската Асоциация встъпва в своята 12-та година…  Кои са най-важните „продукти” на нейната дейност сред Българската общност в Чикаго?

– Естествено е, че пресата е сред най-мощните катализатори на идеи, мнения и настроения в обществото. Така и в случая – не след дълго време в редакцията на в. „България” се появи добре познатият вече в нашата общност проф. Никола Чаракчиев, който сподели идеята да се създаде обществена организация в Чикаго, която да помага на сънародниците ни в по-бързото адаптиране към американския начин на живот. Имахме много разговори и срещи с него и други съмишленици и през януари 2002 година бе създадена  организация с идеална цел – Българо-Американска Асоциация в Чикаго.

Вече 11 години  хората, които тръгнаха в БАА тогава, работят заедно в полза на обществото. Организацията стои здраво на своите основи, без каквито и да е вътрешни противоречия и ексцесии. Тя е и доказателство, че и българите могат да имат жизнени и продуктивни институции без да се развиват в тях процесите на съперничество, негативизъм  или стремежът към лични облаги. И още нещо – че българите могат да работят много добре и в екип. Всеки един от ръководството на организацията е компетентен в своята област и за повече от десетилетие вече е вложил неизброими часове обществено-полезен  и доброволен труд. Начело стои секретарят Никола Чаракчиев, двигателят на почти всичко, което е направено до днес в петнадесетгодишния план, който бе приет при старта, и който се изпълнява акуратно, заедно и с възприети нови идеи, до днес. Чаракчиев изгражда методологията и методиката на БАА. Адвокат Цветелина Бойновска, която беше и президент на БАА, реализира през годините продуктивна практическа програма за по-добро опознаване на новата юридическа среда, в която попадат българските имигранти. Петранка Стаматова със своя организаторски талант  и цялостна дейност, особено що се отнася до мащабната инициатива на БАА – провеждането  два пъти годишно на сесиите – /седемнадесет до сега/ в поредиците „Български дни в Чикаго”.

Колаж от фотоси, заснети на ежегодния фестивал "Български дни в Чикаго" през 2009 година

Когато хората служат предано на такава благородна цел – максимално да подпомогнат обществото с добри идеи, организация и изпълнението им, когато дълбоко осъзнават смисъла на своята задача, тогава и позитивните резултати се постигат много по-сигурно и бързо. Сред годишните работни планове на БАА правят впечатление и неща, които са като „премиера” в живота на българските общности в чужбина. Сред тях са работните форуми, на които БАА беше основен организатор или съорганизатор. На тях членовете на организацията, заедно с идващи  в Чикаго – депутати от Българския парламент, министри, председателя и експерти от Държавната агенция за българите в чужбина, както и представители на американски административни служби и институции, разглеждаха и коментираха важни проблеми  в обществения и икономически живот в България и САЩ.

Българо-Американската Асоциация  неусетно стана и жизнен център, където в процеса на обществената дейност се създадоха и добри кадри. В последствие те поставиха началото, или доразвиха, дейността на такива обществени организации с каквито Чикаго е един неоспорим лидер сред българските общности по света. Става дума за Българо-Американския център за културно наследство, Сдружение Български музей в Чикаго, Фолклорните ансамбли „Хоро” и „Верея”… Във някои от своите дейности БАА прави съпричастни и други, друг път сама става съпричастна към дейността на  българските духовни огнища – българските църкви, училищата в града ни, които са вече девет, Българският съюз на писателите в Чикаго и по света, Българският съюз на художниците зад граница, Българската художествена M&D Gallery и пр.

Историята, според мен, ще отбележи, че за своето време БАА е била един активен генератор на идеи и радетел за тяхното развитие в Българското Чикаго.

Изказвам моята благодарност за всичко постигнато досега от членовете и ръководството на БАА, на организаторите и лекторите на забележителните юридически, образователни, културни, здравни, административни форуми!  Благодаря на спонсорите  на БАА  – Фил Филипов, д-р Виолета Симов – Динев, Шефкет Чападжиев, Community Cab, Park Ridge Taxi, на участниците в прегледа „Българският вкус в Чикаго” –   ресторантите „Механата” и „Вкусен свят”, магазин „Малинчо” и др.

Стартът на Българското футболно Чикаго

– Истина ли е, че сте бил най-добрият футболист сред българските философи- възпитаници  на Софийския  университет „Климент Охридски”?

– Не, аз бях най-добрият философ сред футболистите на Университета… Но факт е, че спортът е  залегнал дълбоко в мен… Идеята в Чикаго беше са се съберат на едно място, за един класен футбол, мнозината сънародници, които бяха дошли тук със своите солидни таланти и умения в играта.

През 2000-та година играех в американския „Бартлет”, който креташе във втората половина на таблицата при своята дивизия, но и ходех всяка неделя на сбирките за български мачлета. Когато преди края на сезона поканих неколцина българи да подсилят  „Бартлет” и клубът стана четвърти в групата си, решихме да направим изцяло наш отбор. Заедно с професионалния футболист и треньор от Пловдив Илия Цицков регистрирахме българския футболен клуб „Балкан” и направихме още първия си американски сезон фантастичен – станахме шампиони! На другата година създадохме още един български отбор – „Славия” с треньор Кънчо Иванов – Къната, който също  постигна шампионски резултати. Появи се и „Балкан 2”, който заигра в Младежката лига…

Имало е български футбол в Чикаго и преди „Балкан” и „Славия”, но тези два отбора, с които образувахме и първата Българска футболна федерация в Чикаго, поставиха здравите основи на тази любима на мнозина игра. Днес в Чикаго вече има двадесетина български  футболни състава и българският дух продължава да просперира – както във футбола,така и в още много други сфери.

Българското лоби в Чикаго… все още зад завесата…
– Има ли нещо, което не проработи, което да стои в плановете на Асоциацията през 2013-та?
– Може би не проработи желанието да се включат повече хора в дейността на БАА. Факт е, че Българо-Американската Асоциация е по-известна в България, отколкото в самото Чикаго. Това явление има корените си в начина на живот и целите на българина  в  „Новия свят”, където е дошъл. Мнозина полагат повече усилия за реализирането на своите лични амбиции, което не е осъдително. В крайна сметка личният успех на мнозина българи става успех и на цялата общност.
Задържащо влияние на общия ни просперитет засега има липсата на българско лоби сред американските институции и среди. Без да омаловажаваме постигнатото от нашата имиграция до края на 20 век, видимо и забележимо е сега по-активното присъствие на млади научни работници, инженери, лекари, юристи, финансисти, предприемачи, икономисти, българи в изкуството и спорта… От тях се очаква не малко. Те идват с добра подготовка, продължават своята квалификация и успешно достигат високо ниво на  професионализъм и в американска среда. Идва времето, когато ще прочетем някои от техните имане сред признатите лидери в американското общество. Но за сега очакваното българско лоби е все още зад завесата.

„Чикаго е, и ще си остане, най-добрият град за имигрантите в САЩ!”

– Оптимист ли сте, че откъслечните опити на Българската държава, загрижеността на американската администрация, специално в Чикаго, за развитието на етническите общности, ще сторят нещо повече отколкото до сега, или трябва да разчитаме на собствени сили?

– Този въпрос е много актуален. Може да потърсим паралел между загрижеността на чикагската администрация, например, и Българската държава за Българската общност. Резултатът е в много пъти по-добър за американските институции. В Чикаго се грижат  по-добре за 175-те общности от света, които имат тук своите малцинства, отколкото България за най-голямата своя общност зад граница. Но нека да бъдем наясно – човек винаги трябва първо да се надява и разчита на собствените си сили…

Оптимист съм за добро разбирателство и ефективност при взаимоотношенията ни с такива институции като неотдавна сформираният департамент  „Нови американци”, чрез който кметът на Чикаго се опитва да ни покаже на практика своята теза, че „Чикаго е, и ще остане, най-добрият град за имигрантите в САЩ”.

Българската общност тук има и щастието, че генерален консул е човек като г-н Симеон Стоилов. Бих искал да виждам повече наши сънародници, които да работят като него. Той е като американски дипломат, който се раздава изцяло в своята работа, и ако седмицата имаше още един ден – той щеше да работи осем дни за нас… Пожелавам повече такива работохолици и добри професионалисти на нашата общност в Чикаго!

Здраве, Воля и Морал!

– Какво бихме могли да очакваме в нашия „Нов свят Америка” в близко и по-далечно бъдеще и какви са Вашите пожелания за Новата 2013-та година?

– Очаквам в бъдеще младите хора, които получават отлично образование и встъпват уверено в своите професии, да не стоят настрана от обществения живот на българите в Америка. На нашата общност е необходим повече авторитет и доверие, повече достижения и популярност, за по-бързата адаптация в технологичния и културен свят на Америка 

В новата 2013-та година пожелавам преди всичко здраве, защото  изгубвайки тази най-човешка същност – губиш  и желанието за просперитет.  Пожелавам воля за решаване на всеки проблем. Горещо пожелавам и да се стремим повече към онзи морал,  който съответства на добродетелите на нашите предци!
           
Интервю на Климент Величков
За в. „България Сега”, Чикаго

Климент Величков

Спортен журналист, главен редактор и издател на вестници в България и САЩ.

You may also like...