Библейската истина за труда и мързела
Библията е Книга, събрала духовната сила и мъдростта на хората. Тя е наследство от поколения за поколенията. Затова и в нея намираме и пътищата към духовното израстване и Бога, и често пъти – добри съвети за това как човек трябва да живее в своето земно поприще. Имало е векове, през които хората са имали в домовете си по една-две книги и едната от тях е била Библията.
Всеки народ и всеки човек поотделно знае, че за да живее и за да е полезен както за себе си, така и за обществото, необходимо е да се труди. Още в най-древни времена мързеливият е бил укоряван и не се е ползувал с добро име сред достойните хора. За това ни разказва Библията.
Апостол Павел пише в своето „Второ Послание до Солунците /гл.2: 6-12/, че в името на Господ Иисус Христос трябва да „…стоите настрана от всеки брат, който е мързелив и не живее според учението, което е получил от нас.”
А „учението”, което Апостол Павел и съподвижниците му са насаждали сред тези хора е било „… Когато бяхме с вас, ви дадохме такава заръка: Който не иска да работи, не трябва да яде”.
И по-нататък: „Но чуваме, че някои от вас са мързеливи, нищо не правят и се месят в работите на другите.
„Заръчваме на тези хора и ги умоляваме, заради Господ Иисус Христос, да се трудят кротко и да печелят собствения си хляб”.
Апостол Павел не се притеснява да даде като пример собственото и на своите последователи поведение, докато са били при тях и са проповядвали Божието слово:
„Казвам това, защото вие сами знаете как трябва да ни подражавате, защото не бяхме мързеливи, докато живяхме сред вас, нито ядохме храната на някого, без да си платим. Ние се трудихме и работихме усилено ден и нощ, за да не бъдем в тежест на никого от вас. Не че нямахме правото да поискаме от вас помощ; но ние работихме, за да ви дадем себе си като пример за подражание”.
Първите проповедници на Христовото учение са били обладани от идеята, че за да научиш някого на свят живот – самият ти трябва да си светец, да проповядваш някому доброто – самият ти трябва да си добър, да изповядваш трудолюбие – самият ти трябва работиш добре!
Апостол Павел обобщава всичко това в „Деяния на Апостолите” с думите: „ За моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои две ръце. С всичко ви показвах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса Христа , защото Сам Той казва „По-блажено е да се дава, нежели да се взема!”
Според Библията мързелът е грях. Мързелът е изкушение, и то твърде опасно за хората. Казано е: „ Иди при мравката, о, ленивецо, размишлявай за постъпките й и бъди мъдър /Притчи 6:6/.
По-нататък, пак в „Притчи” /21:23/ виждаме предупреждението: „Гладът на мързеливеца ще го убие, защото ръцете му отказват да работят”. И още: „Немарливият е брат на разсипника” /18:19/.
В Библията са описани някои истории с древни наши предтечи, при които животът им се е сринал и те са били нещастни единствено от този грях, комуто не се успели да надвият: „Ленивецът става слуга”. „Ръката на трудолюбивия ще властва, а ленивите ще бъдат подчинени”. „Душата на ленивия желае, но няма, а душата на трудолюбивите ще се насити”.
Дългът на човека пред семейството и близките си се подчертава от Тимотей /5:8/: „Ако някой не се грижи за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и от безверник е по-лош”.
Много е написано в Боблията и за това как човек трябва работи и да гледа на своя труд и достижения. Казано е: „Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, защото знаете, че така ще получите Бъдещето!”!
Самуил Каварджиев
