Българските олимпийци – Румяна Нейкова
Победата на Румяна Нейкова на гребния канал направи „Пекин 2008” почтена за българския спорт олимпиада. Златният ѝ медал свързва, макар и с тъничка нишка, старата мощ на българския олимпийски спорт с надеждите ни в бъдещето. Нишката е тъничка, но все пак златна. Златна нишка. От половин век насам винаги е имало българи – олимпийски шампиони. Трескаво търсим сега кой би могъл да продължи историята и след Лондон, до чийто стартове остават по-малко от сто дни.
7 минути, 22 секунди и 34 стотни от секундата по водата на гребния канал в Пекин продължи пътят ѝ до шампионската титла, придружаван и с горчивия спомен за ада, през който мина на също такъв финал през 2000 г. в Олимпийския Сидни…
Помня тягостните и драматични минути за всички българи на Гребния канал в Сидни, докато съдиите разгадаваха фотофиниша на женския финал при скифа. Сто пъти го гледахме след това и в Пресцентъра. Лодките на Румяна Нейкова и Екатерина Карстен от Беларус бяха толкова равни, че между острите им върхове и финалната черта не би могло са се вклини и тъничкото крилце на пеперуда. Съдиите предпочетоха Карстен. Румяна Нейкова остана втора със сребърен олимпийски медал. Четири години по-късно Нейкова спечели бронз на олимпийския финал “Атина 2004”. Пекин и донесе липсващия златен олимпийски знак.
Този път наблюдавах състезанието от Чикаго. На половин Земя разстояние от Китай. Гледах с особено вълнение третият опит на тази изтъкана от воля и спортна страст жена да стигне заветния олимпийски връх. Още повече, че този път въпросът беше не само неин, личен. На карта беше поставена и олимпийската чест на България. След половин век – от “Мелбърн 1956”, когато родината ни печели първия си златен олимпийски медал, до “Пекин 2008”, със злато във всяка от 12-те олимпиади, бяхме наредили 50 олимпийски шампиона! Идваше ли, точно сега, краят на златния ни олимпийски път? Руми ни преведе през тясното мостче над пропастта, зейнала под българския спорт. Тя стигна до един от най-важните за нас успехи. Беше ни особено необходим!
Спечели в битка със същата Екатерина Карстен, останала трета, и с американката Мишел Гуерет, която пристигна на финала с… 44 стотни от секундата по-късно от Румяна. Представяте ли си тази микроскопична частица време – половин секунда, даже и по-малко!
В “Академичното гребане”, както е известен от старо време този спорт, много популярен отпреди столетие като гореща студентска надпревара по Темза между гребците на прочутите британски университети Кеймбридж и Оксфорд, скифът е нещо като бягането на 100 метра при леката атлетика. Символ. Една лодка, един гребец, две гребла… Ръцете работят като машина с точност действително до стотни от секундата. Няма лява, няма дясна – и двете трябва да са колкото се може “по-десни”, с други думи – по-силни и научени на дълга и трудна работа. Разстоянието е 2 000 метра. Тренировките – безкрайни.
Румяна Нейкова сяда в лодката през 1985, на 12 години. При прочутата търсачка на млади таланти Верка Алексиева. Спортният клуб – ЦСКА със своята легендарна база на язовир “Панчарево”.
Когато през 1976 г в Монреал Светла Оцетова и Здравка Йорданова, още и Келбечева и Груйчева, изненадаха световното гребане, като си отвоюваха с идеален стил и огромна сила златните олимпийски медали, тя е била на 3 години. Още се е клатушкала като ходи, но “Бизона” със своята воля и усет на треньор е поставил вече основите на българското гребане. На Високопланинската спортна база “Белмекен”, където са изковали своите олимпийски медали над 250 спортисти /български и чуждестранни/, в пек и мраз момичетата гребат по три пъти на ден. Здравка, днес журналист и спортен ръководител и Светла – архитект, проектирала четири олимпийски гребни канали, вкл. и на “Пекин 2008”, и председател на Българската федерация по гребане, тогава тренират “до скъсване”… Такова е било времето, което по-младото поколение, Румяна Нейкова, е наследила… Тя израства край опитни треньори, великолепни състезатели, стоящи в челото на световния и олимпийски връх.
На 16 години – през 1989 г. става световна вицешампионка за девойки. През 1990 е вече световна шампионка! Следват почти 20 години адски труд. Но такъв е трудът на всеки голям спортист. Можем да добавим – на всеки голям инженер, лекар, математик, писател, художник и дори на всеки гайдар или майстор на конски каруци, ако този човекът е наистина голям. Общо, по време на своята състезателна кариера, Румяна Нейкова е дала на България цял куп спортни отличия от европейски първенства и регати, златен, сребърен и бронзов олимпийски медали от Пекин, Сидни и Атина, два златни медала от световните първенства в Севиля и Милано и две златни деца – момчета, от София. Да, така е. Сред най-хубавото, което може да се случи на една спортистка е да направи и семейство с талантлив и умен треньор. Двамата със Свилен Нейков имат, както виждате и спортни и семейни, домашни, успехи.
Какво му трябва повече на едно семейство? А, да! Трябва му и министър на физическото възпитание и спорта. Вече го имат. И това е Свилен Нейков – единственият в света спортен, или какъвто и да е друг, министър, който сам, лично, а не с партийна подкрепа, е подготвил олимпийски шампион!
Климент ВЕЛИЧКОВ
Чикаго
