По пътеките на Петко Войвода
Виртуалните пътеки сега са бързи и избродими и милиони хора лесно „тичат” по тях… Стига да имаш компютър, само с кликване на мишката – и тръгваш “по света”… Малцина, обаче, са тези, които тръгват по истинските пътеки, пътеки на славата, заради Родината, заради свободата, където залогът е – живота!
Ще кажете, че това е било някога, и какво ни остава на нас, техните потомци? Да зарежем компютрите и да тръгнем по истинска пътека, където има мирис, цветя и история, така както са направили петте човека, водени от п-к о.р, Борис Раков от Смоленското дружество на СОСЗР, (Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резервите).С него е и главният редактор на РОДОПИ ВЕСТ , Георги Узунов, с едното желание да поднесат цветя на паметника на Петко войвода по случай 150 г.от първата битка на Войводата.С тях няма правителсвена делегация. Няма и телевизия, затова няма да ги видите по новините. Нямаше да науча и аз, ако не бях случайно в Смолян и Георги не беше ми се похвалил. Веднага го усетих, че е от тези редки екземпляри на изчезване, дето трябва да са под закрилата на държавата, ама не са, явно това е според мойта класация само. Ходи по пътеки незнайни, сам да си плаща командировъчните, цветята и венците. 
Отишли хората да търсят къде е Петко войвода, има ли спомен за него. Че има спомен, не само в песните – има. И това е паметникът в Доган Хисар, на гръцката граница, където политици не минават. Ами не минават. „Българските политици използват името на Петко войвода, но нищо не направиха за него” – казва Макис Анастасиадис, бившият кмет на Доган Хисар или Есими на гръцки. Той е предоставил двора в частния си хотел за паметника на нашия войвода, построен със средства и на тракийското дружество и го тачат и като свой герой:- „Петко войвода се е борил и за вас и за нас”. А къщата – тя отдавна е съборена, след като е била опожарена от турците.
„Петко ле, капитанине”, поне в песните ще си останеш и в сърцата на тези, които не търсят имидж и популярност, когато изпълняват човешкия си дълг – дълг на благодарност и преклонение към истинските ни герои.
Кина БЪГОВСКА
