За Пат Михалски, която има приятели от цял свят!

Много писма сме получавали в нашата редакция от Пат Михалски. Най-близкият човек от американската администрация в града и щата до етническите общности. Около 150 етническии общности с които Пат си кореспондираше и срещаше постоянно в изпълнение на стотици културни и обществени проекти изпимигрантскотонибитие които тя .ръководеше или подпомагаше. Бяха писма, поздравления, покани, напоняния, благтодарности и напомнания, грамоти, похвали, награди  и лични впечатления, дори…

Тези дни получихме още едно кратко писмо:

Its time. I’m retiring today.  It’s been great working with you all these years. Thank you for your friendship, support and cooperation. It’s been a wonderful career. I feel so fortunate and thank God every day. Please feel free to keep in touch.

My phones: Home…, Cell…, Home address:.., Е-mail:.., Best Regards!

Не, Пат не се сбогува с нас, своите близки приятели от цялата Земя, дошли да живеят и работят в Новия свят, които се нуждаеха и нуждаят от нейната помощ, нейните знания и опит.  Тя остава с нас, така както е била по време на дългите години досега в свояпрофесионален труд наексперт, на мениджър, на на човек, работещ с най-отговорната работа – с обществото. И ние се радваме натова нейно решение!

Смятаме, че сега е момента да поразкажем отново нещичко за почти легендарната в Чикаго със нсвоята неизчерпаема енергия Пат Михалски. Думите си ще свържем с едно събитие, което дава добра илюстрация за образа на Пат. Преди малко повече от две години бях на 60-годишнината от сватбата на Пат и Хари…

***

От 8 години вече познават г-жа Патрисия Михалски, или Пат, както всички я наричат с някакво особено топло чувство. Или по-точно – мислех си, че я познавам. Едно е да видиш един човек в центъра на кипящия обществен живот, заобиколен от хора на стотината и повече общности, които живеят в Чикаго, как координира и ръководи нещо като неофициален парад на нациите, а друго е да го видиш в семейството й…. И то още какво!
Не вярвах на очите си, когато го видях на нейния семеен празник – 60 години брачен живот.
Пат Михалски е позната на много хора. Тя е сред ядрото от най-добри специалисти при една необикновено сложна дейност – експерт по етническите въпроси и медиите на хора от цял свят, дошли да живеят и работят тук, в един от най-големите културни конгломерати на света, какъвто е Чикаго и щат Илинойс.

Един американец от полски произход и едно момиче с ирландски корен си разменят пръстените в Чикаго преди 60 години и се вричат във вярност, да живеят заедно в беда и охолство, в радост и тъга… И от тогава до сега те стават все повече и повече, живеят сговорно и в радост, в дома им вечно се чува смях на деца, вече на внуци и правнуци… Това са Пат и Хари Михалски.
– Той беше романтичен младеж, когото срещнах на един пикник и пееше изключително добре. Често ми правеше серенада с песните от онова време, изпълнени на няколко гласа от групата младежи. Хари обичаше да танцува и имаше изключително чувство за хумор. Когато ми поиска ръката, аз го предупредих, че искам да имаме много деца. Сега имаме 6 деца, 10 внука и 1 правнук. Никога не съм наемала помощ за дома, всичко сме си вършели сами, децата си помагаха едно на друго.

– Не мога да си представя света без Пат и Хари, нейният верен шофьор и придружител – каза Мария Папас, в чиито екип работи Пат. – Всички в нашия департамент зависим от трите графика, които подготвя Пат – един за нея, един за мен, трети за офиса. По моя график трябваше да съм сега на китайска благотворителна акция, но аз не спазих графика на Пат, която както винаги поставя общественото пред личното и дойдох тук. В петък обикновено Пат си е планирала 25 посещения на църкви и етнически събирания. В събота – още 20 такива, в неделя – 30. И през цялото време Хари е неотстъпно до нея, преминавайки рекордни мили…

Самата Пат Михалски казва по тази тема следното:
– Работата ми носи голямо удовлетворение, но ми отне много приятели. Нямах време за тях поради моята заетост. Най-често денят ми преминава в срещи с хора от различни страни и общности в техните храмове от всякакви религии, културни домове и клубове, по време на празници или събирания… Аз обичам дома си. Обичам да стоя вкъщи, въпреки, че рядко ми се случва. Всеки час сред семейството у дома за мен е празник!
Моят дом беше винаги пълeн с хора, интернационален. Всички сме винаги гостоприемни. Идваха ни на гости деца от Африка, Индия, Япония, Израел. Те живееха и растяха с нас и аз готвех обикновено за около 10 души. Масата ставаше като трибуна на ООН – говорехме и обсъждахме държавите и народите, към които всеки един принадлежеше. Защото през 60-те и 70-те години нямаше много имигранти в Америка. Нямаше ги етническите организации.

Пат Михалски постига много благодарение на опита си – работила е дълго време като волунтер към различни църкви. Имала е предчуствието за последвалата огромна миграция и разрастването на много и многобройни диаспори.

– “Сменила” съм 3 кмета и 2 губернатора. Повече ме вълнуваше работата, а не кой стои начело на Илинойс или Чикаго. Те идваха и си отиваха, а аз работех по моята си програма, правех всичко, което можеше да се направи в даденото време, за дадените хора, по дадените проблеми…

Работила е както при управлението на демократи, така и при републиканци. Всички са имали пълно доверие на Пат Михалски в областта на етносите и етническите медии.

Като част от големия екип на Мария Папас тя работи вече осем години…

– И преди и сега имам много добро сътрудничество с етническите медии. Този стремеж към тясна връзка с общностите на новодошлите в Америка хора се изразява с много активности, подкрепяни от Мария Папас, като коледните елхи, национални изяви и празници на всяка култура и етнос.

Нейна е идеята за подкрепа дейността на етническите медии. Тя прерасна в много полезно сътрудничество за разпространение на печатното слово, популяризирането на емигрантското радио и екран. Пат Михалски се грижи за повече информираност на емигрантските общности за възможностите, които американската администрация предоставя на новите граждани на страната.

– Моята мечта е етносите да работят заедно. Заедно, обединени, те получават много повече, разменят опит и идеи. Знаете, например,  хубавите Коледните тържества. При тях хората се срещат при петдесетина елхи на народи от цял свят и научават много за различните културни традиции, за възможностите в САЩ. В продължение на всичките тези години, откакто правим коледното тържество, сред красивите елхи е била винаги и българската.
Подготвям и други, които да поемат и разширят възможностите на тази дейност. Старая се да информирам хората за това какви перспективи имат по различните програми за етническите общности. Общувайки си едни с други етносите често изглаждат недоразумения, наслагвани исторически от миналото. Подобен пример имаше при честването на Христофор Колумб. За европейците това е герой, за някои индианци – завоевател. При едно такова противопоставяне индианци и италианци се срещнаха няколко пъти, проведоха дискусии, гостуваха си взаимно на национални празници и в края на краищата отсяха заблуди и негативни наслоения, които не помагат в съвременния живот.
Много съм горда, че в последно време работя с Мария Папас – тя обича и уважава общностите. Поразява ме нейният усет към проблемите на хората, нейното чувство към музиката, изкуството, нейната изключителна честност.

Пат Михалски е позната на неизброимо много хора, дошли от цял свят, включително и от България, да живеят в една нова и желана за тях страна – САЩ. Чикаго е първенецът по броя на установилите се етнически общности – над 150! А Пат е човекът с изключително голям опит, натрупан през дългите години на своето обществено посвещение и работа с нас, имигрантския свят, с нашите медии и култура.

Затова сега, на това нейно семейно тържество, бяха дошли над 200 души, приятели от всички краища на земята, за да изразят своето съпричастие към празника на Пат и Хари, своята любов и уважение към техния живот и мисия – да помогнат и направят още малко по-щастливи дошлите с толкова много мечти и надежда в Америка.
Около снежно-белите маси бяха насядали хора от петдесетина нации. На моята маса си говорехме като стари приятели – българи, индуси, руснаци, сирийци, гърци, поляци…
Оркестърът беше автентичен – от 50-те години! Състоеше се от китара, акордеон, цигулка и певица, която изпълняваше типични американски песни от доброто старо време… Но чухме и руски романси – „Очи чорние”, „Калинка, Калинка, мая…”.
Атмосферата ни върна назад, да забави малко от лудото темпо на 21 век, да ни направи поне мъничко романтици и мечтатели, да ни напомни, че е имало кавалери и дами, на чиято дума и любов може да се разчита.

Трогателно беше да гледаш тези неостаряващи романтици – Пат и Хари, изключителен пример не само за своите деца, но и за нас и нашето общество като цяло, как след 60 години се вричат отново в своята непоколебима вярност. И всичко – както тогава – първият танц, разрязване на тортата… само годината не е 1948-ма…

На 64 езика бяха поздравленията, които се поднесоха. Сред тях, разбира се, и с българска реч! Не зная как е прозвучало, бях наистина развълнувана. Благодарих и от името на българската общност за всичко, което прави за нас, винаги е готова да даде най-добрия съвет и да се отзове на всяка наша покана. Защото едва сега проумявах как тази „желязна жена”, каквато беше Пат Михалски, при съвместната ни работа по въпросите на емигрантските общности, може да бъде и толкова нежна и грижовна майка, съпруга и приятел на всички.
Трогателни бяха поздравленията на хората, с които е работила, тези на които е помогнала и подкрепила, на конгресмени, общественици, работници, студенти, приятели, гости… В тях прозира уважение, признателнот, благодарност, към извървяния от Пат Михалски път.

Кина БЪГОВСКА