Епархийски културно-просветен център отваря врати в Кремиковския манастир

Епархийски културно-просветен център отваря врати в Кремиковския манастир “Св. Георги Победоносец”, съобщи за БТА отец Серафим, изпълняващ длъжността игумен на манастира до приемането му от новата монахиня Теодора.

Отец Серафим разказа, че практически центърът вече функционира, тъй като тази година са били организирани няколко детски лагера. Предстои обаче да се ремонтира сградата, в която ще се развива просветната дейност. На разположение ще бъде голяма библиотека, кабинети за различни занимания, конферентна зала. Средствата за изграждането са събрани от монасите.
За посещения в центъра няма определена група от хора, основополагащо е желанието, поясни отец Серафим. Освен деца, в него ще се работи и с възрастни хора, ще се организират също и свещенически конференции. Едно от предложенията е да се направи конференция и за журналисти. В заниманията са предвидени певчески курс, учения по различни изкуства като школа по иконопис и по ковани икони.

Нощуването ще бъде в самия манастир, като капацитетът към момента е за около 30 души. Предстои да бъде възстановена старата монашеска част в манастира, където ще бъде трапезарията и ще бъдат разкрити още места за нощуване.

Магията и изкуството на стенописите в Кремиковския манастир

Когато духовенството и изкуството се съберат на едно място, образуват специфична мощ, пленяваща всеки със своята красота и енергия. Кремиковският манастир се превръща именно в такъв събирателен образ на християнска светиня и майсторска живопис.

Основан по време на Второто българско царство, вероятно при управлението на цар Иван Александър (1331-1371), манастирът претърпява същата участ както повечето обители и бива разрушен през 14-ти век от османците. Преданията за неговото възстановяване разказват за местния велможа Радивой, който със собствени средства издига наново и изписва порутената църква “Св. Георги”. Прави го в памет на двете си загинали деца Теодор и Драгана, починали вероятно по време на голямата чумна епидемия. За тази история разказва и стенописът в предверието – на ктитора Радивой и семейството му, в момента на предаване на дарението.

Емоция предизвиква начинът, по който съпрузите са изобразени в единомислие, изразено в позицията на ръцете на двамата, а над тях св. Георги обгърнал с одобрение идеята и я поднася на Иисус Христос, който да я благослови.

Възстановяването на храма през османския период има своята историческа стойност, тъй като демонстрира позволението, макар под робство, да се изграждат и изписват църквите по един много каноничен начин. Именно затова Кремиковският манастир се превръща във важен книжовен и културен център за населението от Софийско. В него са се преписвали много богослужебни книги. Един от запазените ръкописи е Кремиковското евангелие от 1497 г., писано по заръка на софийския митрополит Калевит.

Стенописите в храма са направени веднага след построяването му и са тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Най-същественото присъствие е на Архангел Михаил – главният пазител на Рая и главен страж на Божия закон, като идеята е да се покаже неговата закрила над светото място, изографисан така, че сякаш е пристъпил извън стената.
Сред по-интересните фрески в църквата е житието на Св. Георги, нарисуван на трон, което се случва много рядко и показва неговата царственост. Заради изключително красивите си и ценни стенописи църквата е обявена за паметник на културата. Впечатляващо в нея е, че всички икони са изписани и поставени много точно, с връзка помежду си и с идея.

Богатството на манастира се затвърждава от втората църква “Покров Богородичен”, построена в двора му през 1901-1907 г. и в която днес се извършват службите. Смята се, че тя се изгражда за нуждите на множество емигрирали монахини, които напускат Русия и се заселват на Балканите. Църквата представлява внушителен храм с красиви дърворезби и майсторски рисувана икона на “Св. Богородица”. В нея е изложена и икона на “Св. Георги”, копие на чудотворната икона на Зографския манастир в Света гора на Атон.

Интересна е иконата на Св. Богородица Владимировска, в чийто долен ъгъл има надпис Св. Александър Невски, но все още не е проследена историята на създаването и попадането й в храма. Повечето икони в църквата са изписани във византийски стил. Най-старата икона, съхранявана в манастира е “Христос Вседържител”, която датира от 15 век. Повечето икони в църквата са изписани във византийски стил.

От 50-те години на 20-ти век Кремиковският манастир е женски, като в него са живеели 32 монахини. Днес за светата обител се грижи само монахиня Теодора. В него не се предлага настаняване, но в двора са поставени маси и пейки, от които се открива чудесна панорама към града и могат да се ползват от посетителите за място за храна.

{morfeo 14}

Местоположение: Кремиковският манастир е разположен на южните склонове на Стара планина, на 4 км северно от кв. “Кремиковци” в София., в местността “Градището”. Изграден е върху скалиста тераса, от която се открива прекрасна гледка към обширното софийско поле. До него се стига лесно по хубав асфалтиран път.


*Рубриката се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община Програма Европа 2012 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата – 2019 г.

 

 София, 5 август /Десимира Миткова, БТА/

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...