До България и назад

Читателите на в. „Старт”, български вестник, който се издава в САЩ, познават историята на  инженер Илия Бежански. Човекът издигал в Лас Вегас оригиналния комплекс от казина, хотели, ресторанти и зали за рекреация „Ню Йорк, Ню Йорк”, изпълнен като едно цяло архитектурно творение, в което са вплетени силиутите на 12-те най-популярни сгради на Ню Йорк. Името на Бежански е свързано с историята на Вегас, което е във всеки случай и история на САЩ. И, разбира се, неотделимо от името на България.

За такава интеграция със световния прогрес бихме могли да помечтаем всички от малката ни, и сега позатънала в своите внесени отвън или самосъздадени вътре проблеми на малката ни и поразграбена страна.
Познат със своят матматиченки ум и безпристрастността на своя професионален гении, Бежански, далеч от всякаква партизанщина и робия на политически интереси, вижда и показва доброто и лошото и в тоталитарното време и в шарените демократични дни, в които се лутаме по днешно време.
През това лято семейство Бежански живеят в България и настоящата серия от преживяванията им в родната страна е като продължение на серията репортажи, с които ви запознаваме със световния принос на българския инженер в строителството и архитектурата на уникалните високи строежи в САЩ.

Много често съм си задавал въпроса какво ни прави нас българите да се подценяваме до такава степен, че да искаме да забравим, че сме родени българи, особено когато емигрираме в чужбина.

Сигурен съм, че сте срещали от този тип, които гордо заявявят „аз с българи не дружа”, или пък след 1-2 години прекарани извън България започват да говорят с акцент на родния си български език.

Но не само тези, които са в емиграция, живеят неоправдано с такива чуства заради своята националност, а и мнозина от нашия народ постоянно изразяват неудволетворение от собствената си народност. Много често чувам изрази като „прост народ” и дори „дайте ми пушка да ги изтрепя”!

Най-много ме учудва поведението на хора, които са напрвили пари точно в България и пак са недоволни, без да си дават сметка, че тази страна им е дала възможноста да забогатеят. Също така тези, които са получили висше образование на високо ниво от нашите институти, много рядко изявяват своята благодарност за това. Да не забравяме, че за да получиш подобно образование в чужбина ще са необходими доста сериозни парични средства.

Не искам  да се представям като кой знае какъв патриот, защото аз съм един от тези, които напуснаха България  и дойдох в Америка през далечната 1967-ма година.

В началото се правех на всякакъв, но не и на българин. Може би защото по онова време като кажех, че съм от България ме гледаха в тъпо очудване и казваха”О, Бавария” или пък  „Аха, Боливия”. Аз също исках да забравя къде съм се родил…

Ожених се и децата ми се родиха в Америка. Не ги научих да говорят на български, за което сега съжалявам.

Минаха години и постигнах „американската мечта” – кариера, голяма къща с басейн, луксозни коли да ме возят по улици и аутостради и винаги да имам предостатъчно долари в джоба си. Америка ме прие като „свой” и ми даде  много възможности, но най важното, на което ме научи, е че всеки човек трябва да се гордее със своето потекло, че не е най-важно от къде идваш, а какви стойности притежаваш като човек.

***

През последните няколко години все по-често се връщам и прекарвам повече време в България, заедно с моята съпруга, която е също българка. Вярно е, че тук животът е труден и има доста неуредици

Но същото може да се каже и за много други места по света.

Ние избираме да се радваме на други неща. На тези, именно, които ни липсват в Америка. Обикаляме и разглежадаме красотите на нашата природа, Родопите, Рила, Странджа. Нищо не може да се сравни с уханието на билките по онези изпъстрени в жълти и сини багри растилащи се хълмове, миризмата на влажната борова гора в планините, песента на птиците в ранното утро, шумът на падащата вода, спускаща се от планинските скали…

И само на кратко разстояние от нашия дом се издига красивата Витоша, със своите прекрасни гори и морени. Събуждаме се сутрин и се отправяме към пътеката над Драгалевския манастир, една прекрасна разходка от 3 часа, един лек обяд с малка ракийка и салатка в ресторанта на хижа „Свети Георги” и весела приказка с наше приятелско семейство. Друг път се отправяме към пътеката над  Княжево и на връщане сядаме в „Лимончето” на хубава българска гозба и винце в компанията на нашите вече ожъдняли приятели.

Както вече споменах, Родопите са едно от нашите най-любими места. Те са тайнствени и пълни с история, хората са добри и благи, гостоприемни, гостбите им са вкусни. Никога не ще забравя уникалния Мелник с накацалите къщи по хълмовете и дълбоките мелнишки изби с руйни вина. Или пък обладаващата духовност на Роженския манастир, където радушно бяхме посрещнати от светия отец и той ни разказа вековната история на тази обител.

Ако искате да се гордеете с вашето потекло – отидете да видите уникалните разкопки на тракийския град Перперикон, където нашите предшественици са оставили културно наследие от преди хиляди години. И не само там, ами  вижте и тракийските могили в Дунавската равнина, които са разположени във формата на небесно съзвездие. Какво богато културно наследство, с което много малко народи могат да се похвалят!

… Отправяме се един ден към величествената Рила. Красотата е навсякъде. Пътуваме по тесен планински път и достигаме до малката дървена хижа „Ловна”, която е  гушната уютно от една горичка. Стопанисва се от наши познати от Дупница. Те ни очакват, трапезата е почти готова, а дамаджанката с домашно вино весело наднича изпод пейката. Огънят хвърля игриви сенки по стените и тавана, а оживеният глъч ни създава през цялата вечер чудесно настроение.

На сутринта запасваме раниците и потегляме към Седемте рилски езера.

Въздухът е свеж и ситни капчици роса блестят върху нежните стръкчета трева. Поемаме дълбоко въздух и с бодра стъпка закрачваме по стръмния склон. Какво прекрасно чуство да си сред тази дивна природа, далеч от шума на града! Да се унесеш в ритъма на стъпките и да се отдадеш на чисти мисли…

 Илия БЕЖАНСКИ