Светлина в края на тунела

Преди около час Нели* бавно започна да идва в съзнание.  Първото нещо, което видя, когато си отвори очите, беше кръгче, което висеше на стената пред нея.  Кръгчето стоеше във въздуха и приличаше на светлина в края на тунел.  Стената беше непозната, но жълтеникавият й цвят приличаше на морско крайбрежие покрито с пясък.  Съзнанието й – объркано, но целенасочено, се опита да си обясни кръгчето.  „Не може, помисли си тя, да е слънцето. Ако беше слънцето, очите ми щяха да се затворят и нямаше да мога да го гледам”. 

Тя затвори очите си за секунда и след това бавно ги отвори – първо лявото, после дясното.  Кръгчето си беше на същото място и очите не я заболяха от силна светлина.  „Дали пък – почуди се тя, – не е луната?”.  Кръгчето беше солидно и неподвижно и Нели се концентрира в очертанията на лунната повърхност.  Луната имаше метални очертания, цифри и стрелки.  

Тя затвори очите си отново и когато ги отвори, погледът й беше по ясен и тя видя, че на стената е закачен кръгъл стенен часовник със сребриста рамка и черни цифри.  Цифрите се виждаха по-ясно и тя се опита да види колко е часът.  След няколко неуспешни опита се отказа и реши, че така или иначе няма значение.  Нели понадигна главата си, която тежеше като че ли на нея имаше огромен куфар пълен с книги. Осъзна, че лежи на легло със светло сини завивки и че около нея има непознати хора, които се опитваха да й говорят.  От носа й и ръката й излизаха бели тръби и тя се опита да ги проследи с поглед.  На дясната й ръка се виждаше някакво синкаво петно, и тя повдигна ръката си да види от какво е.  Боя може би?  Тя се опита да го изтрие но почувства странна  болка в ръката и се отказа.  По-късно ще отмие петната, дори и да се наложи да използва много сапун.

Тя продължи да лежи неподвижно и лека-полека нещата около нея започнаха да придобиват солидни очертания.  „От колко време – тя се зачуди, – е в това легло?”  „Часове?  Дни?”  Напрегна съзнанието си и се опита да събере разпръснатите си мисли и спомени в логично обяснение защо е в това легло.  Стаята беше непозната, но тя реши, че часовникът има специални сили да я закриля.  

Недалечното минало започна да изпълва стаята.  Спомни си, че беше на задната седалка на тъмно-сива кола заедно с Джейн, с която наскоро се беше сприятелила, и нейният приятел. Прибираха се от боулинг.  Приятелят на Джейн се обади на някого и заяви, че има промяна в плановете и че отиват да видят негови приятели.  Нели се опита да си спомни какво стана след това. Тя беше обещала на майка си да гледа седем-годишната си сестра през нощта, когато майка й и баща й отиваха да чистят магазина в десет вечерта.  Родителите й бяха казвали неведнъж, колко е важна тази работа.  Беше им отнело почти шест месеца докато я намерят и още шест месеца – докато върнат парите, които бяха взели назаем.  Нели попита Джейн колко ще се бавят.  Спомни си, че Джейн и каза, че отиват за малко и няма да се бавят.  Нели беше на осемнадесет години, но нямаше книжка.  Имаше тайна, която беше споделила с Джейн – майка й, баща й, и 7 годишната й сестра бяха в САЩ нелегално и тя не можеше да вземе книжка.  

Нели се опита да се повдигне и осъзна, че нещо се е случило с тялото й.  Чувстваше странни болки и тежест като че ли куфарът с книги се беше преместил от главата върху корема й.  Бавно повдигна ръката си и докосна корема си…  
Стори й се, че някой говори, но не беше сигурна дали е в дома на приятелите на Джейн или е някой в непознатата стая.  

Съзнанието й намери нов епизод от спомените и тя се пренесе в миналото.  Когато пристигнаха в дома на приятелите, тя чу музика и гласове.  Нели си припомни, че вратата беше кафява. Тя се отвори и през процепа видя няколко мъже.  Нели си спомни двата чифта ръце, които я повдигнаха и вкараха през тъмнината зад открехнатата врата.  Като на кино. Видя как я повлякоха в стая с червен килим и бели стени, и я бутнаха с главата напред на леглото.  Тя си припомни, че леглото беше студено и тъмно и като падна върху него, покривката на леглото се впи в лицето й.

Съзнанието й методично започна да подготвя следващия кадър, но Нели искаше да спре спомените, които сега нахлуваха като придошла река.  Тя отвори очите си и се концентрира върху часовника на стената.  Стрелките като че стояха на едно място.  Спомни си силния удар, който я изхвърли срещу стената, секундата в която безмълвно каза сбогом на сестра си и майка си и след това – черния тунел! Времето престана да тече.  Дойдоха двама, трима, четирима, после още, и тя престана да ги брои.  Престана да брои и дните.  

Вратата се отвори и Нели инстинктивно потърси с поглед часовника. Стори й се,  че той й помаха от стената.  Успокоена, Нели се обърна към отворената врата.  На прага бяха майка й, баща й и сестра й.  Нели затвори очите си и ги отвори едно по едно с поглед към часовника – със сигурност е в непознатата стая.  Родителите и сестра й бяха още там.  Тя ги погледна безмълвно като че ги гледаше през витрина. Майка й протегна ръцете си към нея и я докосна.  Нели се почуди дали ако тя се опита да докосне майка си на витрината ще останат отпечатъците й.  Дали има с какво да ги изчистят след това.  Баща й не каза нищо. Той стоеше и я гледаше, като тихо плачеше.  Нели се почуди защо баща и плаче. Той никога не плаче, сигурно нещо сериозно се е случило.


* Имената в тази история са променени, за да се запази конфиденциалност, но фактите са действителни.  

Нели е от Латинска Америка.  Осемнадесет годишна, Нели беше отвлечена, бита, изнасилена, и принудена да продава тялото си.  В продължение на пет месеца, тя беше превърната в сексуална робиня и продавана на различни мъже, преди властите да се намесят.  Без съмнение, Нели и семейството й ги чака дълъг и болезнен период на терапия и лечение.  Физическата травма, която Нели бе преживяла ще оздравее.  Психологическата травма едва ли някога ще изчезне напълно.

Едно нещо, за което Нели и семейството й няма да се притесняват е техния имиграционен статут.  Нели е жертва на трафикинг както и на престъпление на насилие.  Преди години, жертви като Нели бяха без глас и се страхуваха да споделят преживения ужас с полицията, защото мислеха, че те и семействата им ще бъдат депортирани.  Безгласни и безмълвни, те нито получаваха подкрепа, нито терапия.  

Два вида визи дават глас на нелегалните имигранти да търсят справедливост за престъпления срещу тях.  Визи U за жертви на престъпления и T за жертви на трафикинг, които съдействат на властите за преследване на престъпленията.  Жертви на престъпления или трафикинг могат да спонсорират не само себе си но и роднините си.

Ако жертвата е под 21 години, тя или той може да спонсорира съпрузите си, родителите си и братя и сестри под 18 години.  Ако е на или над 21 години, може да спонсорира съпруг или съпруга и децата си.  

Жертви на следните престъпления и техните роднини може да кандидатстват за U виза независимо от статута си:
• Отвличане
• Сексуални престъпления
• Шантаж
• Домашното насилие
• Изнудване
• Лишаване от свобода
• Женското генитално осакатяване
• Нападение
• Заложник
• Кръвосмешение
• Принудителният труд
• Убийство
• Възпрепятстване на правосъдието
• Крепостничество
• Лъжесвидетелстване
• Проституция
• Изнасилване
• Сексуална експлоатация
• Търговията с роби
• Изтезанията
• И други жестокости срещу личността.

Имигранти, които са жертви на тежки престъпления имат право на глас и на имиграционен статут, което е поне малка светлина на края  на тунела.

София Знаймер


София Знаймер е адвокат и практикува Имиграционно и гражданско право.

Имигрантската страница на кантората е на www.zneimerlaw.com

 

 

 

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...