Чикагската полиция ни поздравява с тикет

     Отиваме на среща с полицията. Зъбите ни тракат умерено. Един от нас има свой стар опит от срещите си с пазителите на закона.
     Колегата ми веднъж посетил Ню Йоркския Бронкс по късна доба. Неговият приятел, комуто гостувал, Гацо Барона, един див и млад по онова време политически емигрант, искал на всяка цена да му покаже колко благ е животът в свободна Америка – за разлика от българския текезесарски строй.

     Нощно време в Бронкс? Това си е чиста авантюра – като да калайдисвате казана на човекоядци в навечерието на техните заговезни.
     Някъде край “Янки Стадион” двамата усетили зад себе си опашка. Една тъмна кола с двама още по-тъмни човекоядци на предната седалка ги подпирала и бутала напред в някакъв сокак, където те посмъртно не искали да отидат. На крилата на отчаянието Гацо Барона впрегнал в луд бяг всичките си конски сили, сякаш стартира на пистата Монца. За малко да се разпаднат, но благополучно излезли на автострадата, по която се стига до спасителния Мост на Вашингтон… Бронкс ли? Никога повече!
     Само че освен престъпници в Ню Йорк има и полиция. Отначало те се молели Богу тя да дойде и ги спаси… Но какво станало? Само миг след свободата усетили, че този път мърдане няма. Някой видял преследването и съобщил където трябва.
     Естествено, полицаите засекли колата, която се измитала като светкавица от мястото на произшествието. Кой седи в нея – палачите или жертвата, те не знаели…
     Сирената ги настигнала, ослепителна червена светлина ги зашеметила. Спрели…
     Двамата полицаи изскочили и се приближили много предпазливо и в същото време с подтискаща безпардонност. Единият гракнал нещо за документи. Гацо Барона малко рязко бръкнал в джоба, но това му коствало известни неудобства, защото се получило, хм…, “контакт” между участниците в произшествието…
     В полицията научили още нещо – че трябва да са благодарни на Сен Джуст, полицейският светец, когото в САЩ празнуват много тържествено в първата неделя на май, защото били попаднали на стар и опитен полицай. Младоците понякога направо стрелят… щом някой рязко бръкне в джоба си при подобна ситуация.
     Това е правило за поведение, което всеки трябва да научи наизуст в САЩ. При среща с полицията човек в никакъв случай не трябва да се съпротивлява, да иска обяснения, да поучава или да изразява несъгласие. Камо ли да търси нещо много припряно по джобовете си.
***
     Скоро стигаме мястото, където служи полицаят Фоли, с когото имахме уговорена среща.
     Може би вече сте го мярнали на някой парад в Чикаго? Прегърнал колоритната гайда, която не е шотландска, а каква? Ирландска, разбира се. Защото ако не всички, то повечето полицаи в Америка са с ирландски произход. По време на ирландския национален празник Свети Патрик, ние с вас драги читатели можем да си направим хайдушка чета и да ограбим десетина банки. /Шегувам се, разбира се. Най-много да ни стигнат силите за осем…/ Защото повечето полицаи по това време ще са облечени в поли на квадратчета и ще свирят на гайда, а тия дето нямат нито поли, нито гайди – сигурно ще се почерпят в най-здравите пъбове на света – ирландските, където бирата и рибата с пържени картофи са със световно качество.
     В 25-те чикагски полицейски окръга работят 16 706 полицаи, помощен персонал и ръководители. 13 584 от тях се занимават пряко с полицейските задачи. 1 119 полицейски патрула дежурят из чикагските улици. Доброволци, които постоянно сътрудничат на полицията, са 2003 души.
     Има безброй американци, които звънят в полицията щом видят нещо подозрително. Те са залепили на прозорците си надписи, предупреждаващи евентуалните престъпници, че ги виждат и че вече са се обадили където трябва. Такова напомняне винаги върши работа.
     Вие може да прочетете в полицейските участъци и текстове като този, че всеки, който даде сведения за лица със съмнително поведение ще получи като награда еди каква си сума. Американците предпочитат да платят сто пъти за врели-некипели, но да спипат в края на краищата някого…
     Нашият приятел от летището О’ Хеър Уилям Фоли е бил редови полицай в Сиатъл. После идва в Чикаго и по всяка вероятност край него са преминали хиляди нашенци, щастливо прескочили всички бариери към САЩ. В свободното си време, заедно с около стотина други полицаи – ирландци, той репетира със своята гайда. По време на празници двадесетина от тях правят оркестър, който събира овациите на чикагските сънародници на Шон О’Кейси и Бърнард Шоу.
     Ирландската общност в Чикаго е малко като нашата – живее разпръснато, но сигурно по други причини. Ако на някой от нашите им липсват стоте кабагайди, или дори само една, може да иде като пукне пролет в Гранд Парк и да слуша ирландските гайди. Малко са различни, но стават…
     От Фоли научихме много интересни неща за Чикаго и за това как да се държим при различни нестандартни ситуации… Като му дойде времето ще ви ги разкажем и на вас.
     Накрая, както винаги се получава, той и колегите му ни казаха, че българите сме много гот хора и сме страшно симпатични. Усмихнати се разделихме с пожеланието да си пишем.
     Е, ние изпълняваме обещанието си, пишейки тези редове. Сега чакаме полицията да направи същото. Сигурни сме, че и това ще стане. Както е ставало неведнаж. При всяко наше нарушение полицаите спокойно и мъжествено ни поднасят красиви тикети с едро изписани глоби.

Start Chicago

 

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...