ЗА ИМОТИТЕ, КРИЗАТА И МЪГЛЯВО ЛИ Е БЪДЕЩЕТО?
В ТЪРСЕНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ АЛТЕРНАТИВИ…
Този път в нашата рубрика анализираме процесите, през които преминава пазарът на имоти: продажби, покупки, наемане, отдаване, строителство и т.н., търсим „дявола” в детайлите /подводните камъни/, дефинираме, че ПАЗАРЪТ Е ПОД НАТИСК, натискът на кризата, стремим се да предложим правилните решения, а те не са винаги еднозначни, не толкова прости и в същото време не са толкова сложни.
„Уважаеми клиенти, купувайте, но добре е и да не купувате на всяка цена…..”
Оксиморон ли е тази фраза? Изключват ли се логически тези две понятия ? Не звучи ли като ” бързай, полека”?
Всеизвестна истина е, че всяка криза е подходяща среда за нови идеи и техните решения и за нова посока в социалното развитие.
Всеизвестен е и фактът, че не е възможно човек да живее неразумно и да не плати цена за това. Каква цена плащаме в момента и еднаква ли е тя за всички?
Възникналата през 2007/2008 годин, глобално-икономическа криза е определена, от Ж. Атали като :”по-мащабна, по-дълбока, по-брутална”. А както че се очертава и по-продължителна от всички предходни.
В пазарно-капиталичтическите общества се говори за три големи икономически кризи: тази през 1640г., кризата през 1929/1930 г., наречена” Великата депресия” и последната 2007/2008 г. Цикълът между първата и вторта е 90 години, а между втората и третата 60 годишен.
Нямаме за цел да правим историко-икономическа ретроспекция, но важно условие за качествената подготовка за ефективни действия, включая и работата с имотите, почива върху анализа на логическите етапи, през които трябва да преминем и да трасираме пътя си занапред, към имотния пазар, пък и в личен аспект.
Струва си обаче да споменем за НОВАТА ИКОНОМИЧЕСКА ИСТОРИЯ –наричана още”клирометрия”, която е отрасъл от икономическата наука, базиращ се на съвременни методи на статистически анализ и математическо моделиране –за оценка, а не рядко и за преоценка на историческите събития и тяхното значение за бъдещето.
Според представителите на немската школа, икономиката на всяка страна се развива по свои собствени закони, които са свързани с географските условия, историческото им развитие, национално-културните традиции и чертите на националния характер. Нещо повече, те смятат, че законите за производство и икономически растеж, размяната и разпределението, измислени от англичаните са вредни за други страни. А ние, какъв модел следваме или създаваме? Може би налучкваме някъкъв модел или създаваме свой дето никъде го няма.
Новата криза се осъществява в рамките на висока степен на глобализация, особено в сферата на финансовите пазари, свободните капитали он лайн препускат без регулативен надзор и търсят доходни места за инвестиране. Правителствата, вместо да защитават населението от монополите, напротив, хвърлят го в лапите на монополистите.Така е навсякъде по света, така е и в България. Нека не звучи песимистично, но положението, меко казано, е лошо.
Днес отново сме на кръстопът. Ще се намери ли нов КЕЙС, който през 30-те години на миналия век измисли мерки за нови работни места и осигури спасение за пострадалите от глобалния иконмически колапс? Ще може ли да се реформира глобализацията така, че ползите й да бъдат облаги за повече хора?
Финансовото бреме на борбата срещу кризата се стоври върху невинните редови данъкоплатци от бедните и средната класа.
Дребният и среден бизнес е съсипан. В столицата ни, все повече и повече търговски помещения чакат своите наематели или купувачи. Силно намалялата покупателна способност на населението постепенно затваря и малките квартални магазинчета. Табелите с надпис: „ликвидация”, все по-често и често се срещат по витрините на магазините, предизвиквайки тъга и асоциация за един тъжен край на една „погребана” мечта за бизнес и печалба.
И ако се пренесем отново в обществото на излъганите в имотите от строителните фирми, купувачи, които чакат своя акт 16, а фирмите нямат средства да завършат обектите си или не отговарят на изискванията за пускане на сградата във владение, картината на живота става още по-песимистична. Щом строителна фирма, успява да излъже съдия от Софийски градски съд и съкооператорите му – собственици на недостроена сграда, какво остава за други хора, неборавещи вещо със закона? Толкова ли е трудно да се създаде механизъм, като например промяна в ЗУТ /Закона за устройство на територията/ и да се забранят продажбите на сгради „на зелено”, да им се отнеме възможността за разпоредителни сделки с имоти на невъведени в експлоатация сгради.Трябва да има ясни и строги задължения по строителния контрол, осъществавен от държавата. Сега, като горещ картоф, проблемите се прехвърлят от институция в институция. Хиляди хора са принудени да живеят незаконно в сгради невъведени във владение. ЗУТ чака своите корекции, за да не бъде , както го наричат ”Закон за частници”, а ефективен закон в полза на всички.
Основа мярка за възстановяване на националната икономика, остава не толкова стабилизирането на лихвените проценти и валутни курсове, колкото създаването на работни места за работещите, ограничаване на безработицата и възстановяването на равнищата на работните заплати до предкризисните им нива.
В заключение можем да цитираме някои от мъдрите мисли на Уорън Бъфет – третият най-богат човек в свет,а наречен “Оракулът на Омаха”, чиято компания “Бъркшайър Хатуей” не се нуждае от представяне.
ИЗ МЪДРИТЕ СЪВЕТИ НА БЪФЕТ:
Правило първо: Никога не губи пари!
Правило второ: Никога не забравяй правило едно!
Цена е това, което плащаш, стойност е това, което получаваш.
Ако бизнесът върви добре, курсът на акциите в крайна сметка го следва.
Никога не се надявай да направиш добра продажба. Гледай цената за закупуване да е толкова атрактивна, че дори и средно добра продажба да носи добър резултат.
Винаги се забавляваме повече с процеса, а не толкова с резултатите.
Залагайки на компании, които познава добре, използвайки бизнес модели, които разбира, вземайки решения базирани на логика и доверие към реалните икономически стойности Уорън Бъфет е „обречен” да печели добре във всеки един момент, и то най-заслужено.
ЗА НЯКОИ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
Този закон е обнародван в ДВ бр. 98 от 14 декември 2010 г.и е в сила от 01.01.2011г.
1. Отменена е възможностт да не се облагат с данък имотите с данъчна оценка до 1680 лв.
2. От 01.01.2011г. данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски от 1 март до 30 юни и до 30 октомври за годината , която дължим. До сега данъкът се плащаше на четири равни вноски. На предплатилите за цялата година се прави 5% отстъпка.
З. Създадена е възможност общинарите да определят по-голям данък върху недвижимите имоти. Общинският съвет определя размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. (До 31.12.2010г тези граници бяха от 0,1 до 2,5 на хиляда)
4. Създаден е новият раздел VІІ -“Туристически данък”, с който ще се облагат обектите за подслон и местата за настаняване.Отменя се така наречената досега ”туристическа такса”.
5. Нова разпоредба за облагане с патентен данък.
6. Общинският съвет определя такса битови отпадъци до 31.01.2011г., когато не е взето такова решение, от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от предходната година.
Целта на настоящата статия е да обърне внимание на променящите се условия във времето, в което живеем. Да откриваме заедно начините не само за оцеляване, защото нашата цел е по-висока – да живеем възможно по-добре, като постигнем и целите си. Затова в тази връзка вожи поговорката: ”Не е добре да дадеш на гладния риба, а да го научиш да я лови сам”, е препоръчителна за всички ни, които се учим да живеем в новото объркано историческо време.
Поздрави и успехи!
Велика Данаилова
За в. “България Сега”, Чикаго
