Депресивно за София

Размишлявам за нея. Напоследък все по-често и депресивно. Един приятел разправя, от глобалното затопляне ще да е. Не ще да е от глобалното затопляне, братко, му казвам, ами е от очите и от носа. От очите, които виждат неща, дето не са за гледане. И от носа, който надушва разваленото даже в бакалниците на Ковачки. (Впрочем този вкараха ли го вече в затвора?) 

Депресивно за СофияИ от сърцето, разбира се; най-вече от него. Но не от онова „сърце юнашко, дето не трае да гледа турчин, че бесней”, ами от моето скромно софийско сърце, което би изтраяло на всичко, само не и на мръсотията. А мръсотията върви с простотията, тя пък с бесотията и тринките тъй удобно са се разположили в генокартата на българина, че не щат да мръднат оттам.

Днес излизам отрано, празник е, тоест единственото време, когато мога да видя София такава, каквато бих искал да я виждам. София без бълващи пушек брички. София без зли и нахални физиономии. София без „софиянци”.
 
Няма ги. Изнесли са се. Заминали са да цапат другаде. Утре пак ще са тук, но днес ги няма, и аз се наслаждавам на всяка секунда тяхно отсъствие.

Градът, в който съм се родил и продължавам напук да обитавам, си поема въздух. Опитва се да покаже най-хубавото, с което все още разполага. Нещо, което хуните не са сколасали да му отнемат. Нещо, което макар и да не е Нотр Дам или Тински храм, да те накара да се зарадваш.

Вървя и зяпам изследователски по върховете на олющените едновремешни постройки. Ето един орнамент на сграда от 30-те в някогашния еврейски квартал! Ето глава на богиня, запазена по чудо върху фасадата на стара кооперация при „Женския пазар”! Ето там още…!

Поглеждам се отстрани: със сигурност приличам на сбъркан турист, който на всяка цена е решил да открие следи от развита цивилизация.

Празник е. Единственото време, когато мога да видя София такава, каквато бих искал да я виждам. Утре хуните ще нахлуят, и аз отново ще размишлявам за нея. И за себе си в нея. Напоследък все по-често и депресивно. Това обаче няма нищо общо с глобалното затопляне, както казах в началото.

Владо Трифонов

 

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.” ― Albert Einstein

You may also like...