Неоспоримата правота на Природата
Хармонията на природата
Наблюдавайки обкръжаващия ни свят, ние може да помислим, че имаме работа с множество хаотични и противоречиви сили на природата: водата и вятъра разрушават горите, в пшеничното поле израства трева, лъвът изяжда агнетата. Така са мислили древните гърци, възкачили на Олимп множество богове, всеки от които отговарял за определен аспект на тези сили.
Много по-широкия и дълбок поглед на нещата позволява да се види, че в природата всичко е взаимно свързано .
Обкръжаващия ни свят представлява себе си набор от взаимно зависими, самонастройващи се системи. Неживата природа, растенията, животните и дори човекът, като биологически организъм, са склонни самостоятелно да намират тази точка на равновесие, която в науката е прието да се нарича хомеостаза. Процесите на адаптация и подържане на динамическото равновесие работят през цялото време, но се забелязват най-много при вмешателството на човека . Много от нас помнят за екологическите катастрофи, които по това време са довели до унищожаване на комарите в Русия или врабчетата в Китай. Комарите – са малък и както се казва вреден елемент в природата, но без тях биха загинали рибите и жабите, които се хранят с техните личинки, реките и езерата биха се превърнали в блата и почвата ще започне да се променя, горите ще загинат. Примерите за равновесие и само адаптация на природните системи са множество, но кое се явява тази основа, която обединява природата и я подържа в хармонично равновесие?
Човече! Не търси друг виновник на злото. Този виновник – си ти самият.
Жан Жак Русо
Алтруизмът – закон на джунглата
В последно време много естествени науки все по-често се сблъскват с любопитно явление, когато отделните индивиди, явяващи се членове на общества, стоят на стража за интересите на “ майчината “ система. Такова жертвено поведение се наблюдава в системите на различно ниво – от клетките в организма до висшите примати. А предаността на мравките към своя мравуняк и на пчелите към своя улей отдавна са станали притчи. Алтруистическото поведение на животните в семейството и стадото се изучава от специална наука етология – наука за нравите и обичаите на животните.
Поведението на индивида, насочено към благото на обществото и ближния, учените наричат алтруизъм. При това има уговорка, че то не е съвсем това, което сме свикнали да разбираме под тази дума. Алтруизмът в природата е инстинктивен и не се явява приложен закон за организация на естествените системи. Нито една клетка, работеща за благото на организма, нито един павиан, загиващ защитавайки своето стадо от нападението на хищник, не са подложени на мъчителни размисли и не са задълбочени в проблема с избора. Изборът между интересите на обществото и собствените става в природата автоматично.
Единственият елемент на природата, който отчетливо изпада от този ред, не подчинявайки се автоматичния закон на алтруизма, се явява човекът.
И в природата, и в своето вътрешно видово общество човекът се държи като слон в магазин за съдове. Той не само, че нарушава естествено съществуващия природен баланс, но и създава около себе си общество, кризата от което по-общо признание само се задълбочава и усилва. При това човекът обявява себе си за венец на творението. Това така ли е?
Светът и човекът
Това, че светът е създаден заради човека и се явява само декор на пиеса за един главен герой, е написано още в книгата „Зоар“. Науката се сблъсква с многочислени факти, свидетелстващи за този, така наречен „антропен принцип „. Кабалистите говорят откровенно, че светът е нужен само за това, за да помогне на човека да се върне към източника си, да възстанови първоначалната връзка с природата, с ближния и в резултат, да стане част от общата световна хармония. Днешния човек изпада от тази хармония, дословно не желаейки да се подчини на основния природен закон – закона на алтруизма.
Ако говорим за принципа на съществуване в природата, като за отдаване на ближния, подчинен на интересите на обществото и алтруизма, то принципа на съществуване на човека се явява явно деклариран егоизъм . Под егоизъм ние разбираме не отношението на хората един към друг, а активното нежелание на човека да се съедини с останалите хора в единно цяло. Именно това се нарича егоизъм . И обратно, алтруизъм означава, че човек вътре в себе си, от сърце, по собствено желание действа така, че да усеща другите като част от самия себе си. Именно това изисква от нас природата .
Човек живее истински живот, ако е щастлив на чуждото щастие.
И. В. Гьoте
Природата не търпи дисхармония и затова безпощадно наказва хората за неподчинение на нейните закони. Оттук и кризата в обществото, културата, морала. Тъй като в природата всичко е взаимно свързано и човек се явява част от общата система, тук следва да се търсят и причините на честите природни катаклизми и надигащата се екологична катастрофа. Както е писал академик В.И. Вернадски: „Не трябва безнаказано да вървиш против принципа на единство на всички хора, като закон на природата.
И по-нататък в този труд „Няколко думи за ноосферата“, Вернадски продължава: „Човечеството взето като цяло, става мощна геологическа сила. И пред него, пред неговите мисли и труд, стои въпрос за преустройство на биосферата в интерес на свободно мислещото човечество, като единно цяло „.
По – пътя на поправянето
Световния процес на преустройството, за който пише Вернадски, кабалистите наричат изправяне – изправяне на егоистическия подход, основан на принципа „всичко заради себе си“, на алтруистически – такъв, с който ние се срещаме в обкръжаващата ни природа, съществуващ на принципа “ всичко заради ближния „.
В отличие от неживата, растителната и даже животинска част на света човекът притежава съзнание и възможност за избор. Именно осъзнатия избор да измениш себе си, подчинявайки на своята природа основния закон на алтруизма – то е онова, което настойчиво изисква от нас логиката за развитие на вселената. Ние се намираме на такъв етап на развитие на творението, когато по-нататъшното придвижване ще предизвиква нови беди и катаклизми на различни нива. И обратно, ако ние осъзнавайки справедливостта и необходимостта от пътя, който ни предлага науката Кабала, пожелаем да поправим себе си и да станем част от световната хармония, пред нас стои вечността, съвършенството, доброто и любовта.
Емилия Иванова