БАБА ТОДОРКА: „ПО-МАЛКО КРАДЛИВИ ДЕПУТАТИ НЯМА ЛИ, БЕ?”

Владо Трифонов

Баба Тодорка не е червена бабичка. Не е и зелена бабичка. Нито синя, нито пенбена.  Тя е баба със сива престилка и черни (скъсани) галоши от едно далечно село в Източните Родопи. 

Всеки ден прави гладна стачка, без телевизиите да имат хабер за това. В почивките копае картофи от градината. Къта си като неприкосновен запас двайсетина фитки и един фитерок, за когото казва, че е по-интелигентен и по-красив от всички политици в България, взети накуп.

Баба Тодорка не е подписала Харта 2013, защото не са се сетили да я поканят. И слава на Бога. (Ако знаеше какви оядени мишоци и мишанки са се намърдали вътре, щеше да накъса хартата на ситно, после да я сдъвче и накрая да я изплюе).
 
Баба Тодорка не е ходила на протестите в София, защото й е далече. И слава на Бога. (Ако знаеше какви нафталинени „демократи” са  се омешали с хората от улицата, първо щеше да се омерзи, а после да ги нашиба с жилавата си дряновата шибучица).

Което не значи, че баба Тодорка не умее да протестира и да изразява недоволството си. Напротив, умее, при това го прави убедително, без да позира и да преиграва.

Протестира за това, че депутатите в парламента са се угоили като шопари, и че за никаква друга работа не стават, освен да ядат и да пият на провала.

Протестира за това, че депутатите в парламента хвърчат със самолети насам-натам по чужбина на нейни, бабинитодоркини разноски.

И че не могат на две магарета слама да разделят, камо ли да управляват държавата. Защото толкоз им е акъла.

Без да е политолог, нито дори социолог, баба Тодорка е на мнение, че в България всички са комунисти. С книжки и без книжки. Имало даже и такива, дето изобщо не осъзнавали, че са комунисти – дотам комунизмът им бил изпил мозъка.

– То тук има ли някой да не е комунист? – пита източната родопчанка. – Няма. Цялата България са комунисти – сама си отговаря. – Затуй сме на тоя хал.

С демокрацията баба Тодорка също е наясно: няма в България демокрация! И не може да има, след като всички са от една семка. С книжки и без книжки. 
За депутатите е категорична, че това са търтеи, които получават големите заплати, без да са свършили за пет пари работа.

–  България беше богата, обаче те я изядоха, бе!

Уверява ме, че ако зависи от нея, ще ги измете начаса от сградата на парламента и ще ги остави на пости, докато се вталят и вразумят. 

– Хората нямат пари за хляб, а ония лапат ли, лапат. И строят къщи. Доган колко къщи има? То да е само той, ами те и другите са като него. Крадат и лъжат.

– Един як пердах им е нужен, докато им посинеят задниците – вметвам аз, а бабата ме гледа хитро и замълчава, но знам, че си мисли същото.

И продължава:

– Ходят на морето, нали? Обаче аз не мога да ида на морето. Защо той ще може да ходи на морето, а аз няма да мога? Да не е по-умен от мен? Не е. Но е крадлив.

– Тогава какво правим? – питам я.

– Тогава ги махаме. 

– И кой да дойде?  

– Кой да дойде? По-малко крадливи депутати няма ли в тая България, бе?  Няма ли? 

Разделям се със старата жена, без да й отговоря.

Снимки: авторът

Използвана е фонограмата на документалния филм „ОТ БИЛОТО НА ПЛАНИНАТА”  – реж. Вл. Трифонов, монт. Ани Андреева.