ДЕН НА СЕМЕЙСТВАТА

      В големия машиностроителен завод имаше много проблеми. Всеки месец изпълнението на плана беше на косъм, снабдяването създаваше трудности на производството, съгласуваността между цеховете и отделите не беше добра и непрекъснато възникваха спорове. Покривите на цеховете течаха, отоплението през зимата беше лошо, тоалетните – ужасни, … – нямаха чет проблемите, които постоянно се поставяха на оперативките и оставаха нерешени.       Директорът беше образован мъж на средна възраст, добър човек, съгласяваше се с констатациите, но проблемите си оставаха и на следващата среща се повтаряше казаното на предните. Желаеше проблемите да се решат, но всичките му опити не носеха резултати. Такива бяха възможностите му. Напрежението и безрезултатните му усилия се отразиха на здравето му. Не издържа и получи инфаркт.
      На негово място назначиха нов директор – Каменов. Инженер с опит в управлението на по-малко предприятие, но с твърд характер. Човек, който уважава хората, но има позиции и ги отстоява твърдо, държи на дадената дума и дисциплината в отношенията и работата. Не обичаше много да говори, но каквото кажеше беше съществено и веднъж казаното трябваше да стане. Не търпеше подлизурковците и подмазвачите, търсеше хора, които му казват истината и не се занимават с клюки и интриги. Беше взискателен и строг, но не и злопаметен. Умееше да сплотява хората. Приемаше предложения, но веднъж взел решение изискваше изпълнението му. С такива качества беше известен на предишното си място. Предстоеше му да се справи и на новото, много по-трудно.
      Заедно със специалистите и ръководителите на цеховете и отделите ревизираха производството и се оказаха много пропуски – почти навсякъде. Вместо да премахват пречките, които са имали, изпълнителите и ръководителите са се оправдавали с трудности и са търсели вината извън себе си. Директорът се посъветва с партийното и профсъюзно ръководства, защото без тях не можеше да се работи и събраха целия заводски актив. Речта на директора не беше дълга. След като изреди основните пропуски и недостатъци от констатациите при прегледа резюмира:
      – Другарки и другари, много от нещата не са ставали, защото някои хора не са изпълнявали както трябва задълженията си и са търсели на кого да стоварят вината. Отсега нататък се иска: снабдителите да доставят необходимите суровини, материали, резервни части и всичко необходимо. За това им се плаща. Ако не могат, ще се намерят други, които ще могат. Началниците на цехове отговарят за всичко в цеховете си и трябва да въведат такъв ред и организация, че планът да се изпълнява в срок. Ако има неща, свързани с други цехове и отдели, да се срещат помежду си, да ги обсъждат и да ги решават. На оперативките да се поставят само предварително подготвени въпроси, които се нуждаят от решението на заводското ръководство. Няма да допусна да обсъждаме въпроси, по които преди това не е работено и се поставят само за оправдание и злепоставяне. Отношенията ви трябва да са делови. Колко се обичате, колко сте си приятни или неприятни е друг въпрос и той не трябва да влияе на работата.
      В такъв дух на взискателност и категоричност очерта бъдещата работа и отношенията новият директор и продължи по битовите въпроси:
      – Покривите на почти всички сгради текат, боклуци са натрупани навсякъде, тоалетните са в ужасно състояние… Да изреждам ли още? До сега оправданията са били, че няма пари. Направихме преглед на разходите. Открихме редица разхищения и неразумни разходи, някъде направихме преразпределения. Вече имаме направени известни икономии, с които започваме от покривите и тоалетните. За реда и хигиената в цеховете отговаряте вие и до следващата оперативка искам резултати и предложения за съдействие, ако се налага. Много приказки няма да търпя. Искат се работа и резултати. Имам подкрепата на партийното и профсъюзно ръководства и се надявам и по тяхна линия да се направи нужната организация.
      Всички напуснаха оперативката мълчаливи. „Няма шега. Нов вятър задуха. Дано нещата най-после станат.” Такива бяха мислите на по-голяма част от участниците.
      Резултатите по изпълнението на плана се почувстваха още на втория месец. Заплатите бяха платени без закъснение и хората се обнадеждиха. Следващите месеци планът беше преизпълнен. С малко, но преизпълнен. За тримесечието имаше и премии. Това обнадежди хората. Ремонтите се правеха и хората повярваха, че в завода наистина се извършва голяма промяна.
      Директорът Каменов обаче още не беше доволен. Заводът беше разхвърлен. Навсякъде имаше боклуци. Колкото да чистеха чистачите след тях се трупаха нови боклуци. Хората нямаха навици да поддържат ред и хигиена. Как да ги накара да поддържат чистота и ред? С думи не се получаваше, не беше достатъчно само да се говори и да се наказват недобросъвестните. След всеки не можеше да се сложи метачка или контрольор. Най-лошо беше с отпадъците от производството: стружки, отрезки от ламарини, бракувани  възли и детайли. Сложиха контейнери на много места, но резултатът не беше задоволителен.
      След дълги размишления у директора се роди нова идея. Съгласува я с партийния секретар, профпредседателя и комсомолския секретар и заедно събраха актива в много широк състав.
      Ръководеше срещата партийния секретар, а после говори директорът:
      – Искам да благодаря на всички, които допринесоха за добрите резултати по изпълнението на плана. Всички виждате това не само по процентите на изпълнението, но и по парите, които получавате. Може да стане още по-добре, но са нужни повече усилия. Не е добър още реда в цеховете, има много боклуци, отпадъците от  производството не се събират както трябва и не се извозват своевременно. Не съм доволен от постигнатото. Предполагам, че повечето от вас ще се съгласят с мен.
      Освен това се налага да се работи понякога и повече, закъснявате да се върнете в къщи. Това, предполагам, предизвиква въпроси, създава ви неприятности. Идеята ни е да поканим в завода съпругите и децата ви да видят къде работите, защо понякога закъснявате, да направим ден на семействата ви. За да стане това, заводът ни трябва да се промени, да се почистят и излъскат всички машини, да се изхвърлят боклуците, стружките и другите производствени отпадъци да се събират разделно в контейнери, да се извозват редовно, да няма натрупване около контейнерите и по пътеките. В цеховете влизат камиони, мотокари и друга техника. Пътищата и проходите трябва да бъдат разчистени и достъпни.
      Другарки и другари, много неща могат да се кажат. Сега това не е необходимо. Ако приемате идеята да поканим семействата ви в завода, трябва да се включат всички. В цеховете, отделите, във всички звена трябва да се направят планове къде какво, как да стане и кой да го свърши. Работниците да се погрижат за работните си места и около тях. За общите места в цеховете ще отговарят съответните ръководители, а за улиците, градините, алеите, бордюрите и всичко в завода ще има също план. Приемате ли? – така завърши речта си директорът.
      Някои се позамислиха, но болшинството приеха идеята с въодушевление. Да доведат децата си и да им покажат къде работят беше много привлекателно. Подкрепата си изказаха и младежите.
      – Добре! Благодаря, че ни подкрепяте! За един месец трябва да свършим голяма работа. След малко повече от месец е празникът „Девети  септември”. Ще успеем ли дотогава?
      – Да! – беше общото одобрение.
      – Нека направим това посещение на десети септември – почивен ден, след манифестацията на Девети септември. Нека дойдем всички с близките си и този ден стане Празник на семействата.
      Започна голямото чистене и подреждане. Изнесоха се тонове боклуци, излъскаха се машините, заприличаха на нови. Даже тези, които бяха стари светнаха. Работеха всички с желание, даже с ентусиазъм. Преди националния празник Девети септември, на общ митинг, бяха обявени резултатите. Най-добрите бяха похвалени и наградени.
      На десети септември в завода се стекоха хиляди хора, стана голям празник. Настроението беше толкова повишено, че дълго не стихваха похвалите и задоволството – и на работниците и на семействата им. За децата това щеше да остане един добър спомен – за цял живот.
      Какво голямо значение имат за хората идеята и мотивацията, за да се захванат с работа без мрънкане, оплакване, недоволства!

Из “Русенски разкази”


“Русенски разкази”  е сборник от кратки разкази на Здравка Цанкова, вдъхновени от книгата „Римски разкази” на Алберто Моравия. Не могат да се равнят с разказите на този известен италиански писател, наричан „баща на италианския неореализъм”, но неговите разкази са мотив за написването на тези русенски разкази. Описаните хора са истински, но не са конкретни личности, а събирателни образи от различни качества на различни хора, не се отнасят за конкретен човек. Имената са измислени. С написаното се цели да се покажат нравите, начина на живот и вижданията на хора от едно по-старо поколение, да се опише отиващото си, променящото се време. Времената се променят, но човешките качества остават. В нюансите може да има разлики, но по същество нравите са едни и същи. 

Цанкова

“Life is like riding a bicycle. To keep your balance, you must keep moving.”

― Albert Einstein

You may also like...