Светът – това е отпечатък на теб самия

Съобществата, които желаят да помогнат по някакъв начин на човечеството, всъщност го разрушават повече, отколкото да му помогнат. Ако желанието да се направи нещо добро на ближния произлиза от егоизма, то разрушава ближния.
Ако не хранехме Африка, сега там нямаше да има постоянен глад. Ние щяхме да ги принудим да развиват промишлеността и нямаше да създадем поколение, което не умее нищо да прави. Ние нямаше да принудим тези страни да воюват между себе си и нямаше да стигнем до корупцията, която съществува в ООН при разпределение на хуманитарните помощи. Всичко това не е на добро и ние го виждаме.
Същото се случва с нашето отношение към природата, с желанието ни да и причиним по-малко вреда. Ние развиваме „зелена промишленост“, но в крайна сметка това ни струва много скъпо, ние изразходваме за това много повече енергия и природни богатства. И само на повърхността ни се струва, че това я разкрасява и че се грижим за природата.
В крайна сметка, трябва да достигнем до правилното решение, че равновесие с природата и всичко най-прекрасно може да има само от правилното отношение между хората, и само при условие, че това ще ни помогне да се повдигнем на духовно ниво. Нищо повече от това няма да ни донесе полза. Всички тези проблеми съществуват замо за да осъзнаем с тяхна помощ своето зло.

Има много системи, които се занимават с обществена благотворителност. Помага ли това? Не. Приятно ли е такова поведение на обществото? Да. На човешко ниво това е добре – хората помагат на болните и нуждаещите се.
Помага ли това за поправяне на света? Не. Но към такова разбиране трябва да се достигне. Аз се надявам, че човечеството ще види това в най-близко време. За това вече започва да се говори и да се разбира, че колкото и да влагаме в благотворителност, тя на никого не е от полза. На никого!
Та нали действаме в плоскост, в която няма свобода на избора. Ти не можеш да допренесеш там никаква полза. Светът се движи по неизменни закони. Възможно е ти да полагаш много усилия, и на теб да ти се струва, че действаш добре, но след това, на съвсем друго място ти виждаш много лоши последствия. Какво да се прави…
Понякога на нас ни се струва, че ние можем да поправим света, да помогнем на някакво общество, страна или народ да се развиват, но после виждаме че те са в още по-плачевно състояние, отколкото са били преди.
Ако Европейците не бяха дошли в Африка, не бяха открили този континент, би било много по-добре. Те не биха внедрили там своята култура, своето възпитание, съдебната система и прочие. Погледнете към какви последствия това доведе! Така е и с Централна Америка. Това са цели континенти, които уж получиха съвременна, напреднала култура.
Всички ние все още си мислим, че сме длъжни да поправим света. Всъшност ние сме длъжни да поправим себе си.

Въпрос: Вие казвате, че помощта на нивото на този материален свят не помага за неговото поправяне, а му вреди. Ако е нужно да се даде кръв на някой човек, то и това ли не е нужно да се прави – нека умира?!

Има действия, които помагат на обществото да се предвижва и да съществува и има действия, помагащи за истинското поправяне на обществото. Разбира се в обикновения живот ние сме длъжни да се държим човешки и да не унищожаваме хората по пътя си. Иначе, с излизането на улицата тебе ще те накълцат и изядат… Това от една страна.
От друга страна, ние говорим за поправяне, та нали обществото върви към такова състояние, в което чувства, че трябва да промени себе си. Затова говорим, че всички благотворителни действия – помощ на доброволците в болниците, в различните общества, организации и обединения и просто помощта на хората един към друг – всичко това е добре на ниво на обичайното съществуване на човечеството, на егоистично ниво, до настоящия момент.
Но сега сме длъжни да направим истинска ревизия, наново да проверим къде се намираме и да видим, че е дошло време да поправим себе си в глобалния свят. И затова сме длъжни да разберем, че всички тези действия, които са носили полза по-рано днес не работят и се оказват съвсем безполезни.
Ние виждаме, че разните видове благотворителна помощ никак не помага на хората и светът не се изменя към по-добро. Затова сме длъжни да проанализираме и да разберем какво действително може да помогне. Тогава идваме до осъзнаване, че извършените от нас действия са били съвършено безполезни, ние чрез тях не сме могли да изменим нищо. И е самата истина, че те не са помогнали.
Та нали единственото действие с помощта на което човек може нещо да измени, единствената свобода на избора е в това, да постави себе си в общество, което внушава на човека важността на целите на творението. И ако човек се предвижва към целите на творението чрез „възлюби ближния както себе си“, само по такъв начин той ще може да допренесе полза на обществото.
А иначе – не. Иначе това се нарича „поправители на света“ и се получава такова общество, както комунизма в Русия и Израелските кибуци. Можете да попитате: защо това да е лошо? Лошо е, защото е основано на егоизма на човека, на неговия стремеж за власт и слава, а не към целите на творението.
Ако не си свързан с целта, то в тебе няма светлина, която да те осветява оттам и да поправя твоето действие. И тогава всичко върви на зло, а не на благо. Затова е нужно да разберем, че до сега сме се развивали по обичайния обществен път. И ако сме си помагали един на друг – какво по-добро от това?
Но от сега нататък това няма да работи и ние виждаме, че не работи. Днес, анализирайки миналото ние разбираме, че всички наши опити да направим нещо добро не са донесли полза.
Тогава се обръщаме към науката кабала, която обяснява, че само едно нещо е в твоя власт – с помощта на обществото да се свържем с целта на творението. А това ще доведе към равновесие и порядък в целия свят. Не се опитвай да поправиш злото там, където ти го виждаш през своето егоистично зрение. Цялото поправяне е в тебе. Защо? Доколкото светът – това е отпечатък на тебе самия.