ПРЕДЗАЛЕЗНО

Крило на гарван е нощта,
къде подслон да диря
за слънчевата си душа –
предзалезно ефирна?

Без жал – непримирима – тя
сърцето ми разпъва
на кръст от болна самота
в нощта безмълвна…

Но вместо миг на смъртен удар –
предзалезно пулсира то.
И слънчевата ми душа до лудост
живее свойто тържество.


ПЕТЪР АНДАСАРОВАвтор: ПЕТЪР  АНДАСАРОВ

You may also like...