Той работеше за доброто на народа си и не го предаде, дори за да спаси живота си
Десислава Стоичкова, студентка по история - Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Живеем във века на информацията, с малко повече старание можем да научим всичко което ни интересува, или поне различни интерпретации и мнения относно него. Но как да проумеем времето? Нали то не е възможно познаваемо за сетивата ни както пространството.
Преместване в пространството е задължително и преместване във времето, но обратното не е валидно. Т.е човешкото съзнание не е в състояние да разбере съществуване на нещо извън времето.
Хората разсъждават по темата "Какво всъщност е времето" още от зараждането на човешката цивилизация, и това личи както от оставените от тях календари за измерването му, така и от запазените творби на древните автори и философи. Към днешния момент нещата не са се променили особено. Не, че няма нови и много по-прецизни уреди за измерване на астрономическото време - има разбира се. Но точно и неоспоримо определение на понятието "време" за сега няма.
В крайна сметка със сигурност знаем, че времето се движи, знаем че съществува историята - спомен от изминалото време, знаем също, че настоящият момент, както винаги се е случвало също ще се превърне в минало. Но какво следва от тези знания?
Замисляме ли се изобщо върху миналото? Изваждаме ли си поуки от него? Стремим ли се чрез настоящите действия да оставим следа във времето, която да изразява истинската ни същност? Мисля, че отговорът на зададените въпроси е "По скоро не". А може би, вглъбени в бурното си всекидневие не отдаваме необходимото значение на времето, действията и процесите, които протичат в света около нас.
Ярък пример за нас българите, за това как е възможно ние да сме във времето, и то да бъде в нас е личността на Васил Левски.
Необяснимо, поне за мен е, как образът на тази велика личност изпъква сред останалите велики българи, проявили искрена всеотдайност към родината си.
И как във времето не се появи един нравствен недостатък, едно доказано действие на Дякона което да е в разрез с убежденията му относно "Чиста и свята република" и нуждата от промяна. Разбира се съществуват опити за помрачаване на светлия му образ в българската историческа памет. Но самият факт, че те са мигновено отхвърляни от цялото общество, говори много...
Още от най-ранна възраст всеки от нас знае, кой е Левски, къде е роден, какво е делото му за българите, какъв е героичният край на живота му.
Въпреки краткостта на живота си Васил Левски успя да остави незаличима следа в историята, а заедно с това и във времето. Той не търсеше слава и лични облаги, нито веднъж не се възгордя и не се стресна от трудностите. Той не губеше времето си и не одобряваше хората, които го правят, той обичаше природата, пееше песни, ценеше приятелството. Левски беше смирен, но и силен. Той работеше усърдно и сърдечно за доброто на народа си, и не го предаде дори за да спаси живота си - защо ли? - защото го обичаше.
И народа отговори с любов. Вече 134 години на 19 февруари на местно и национално ниво ние българите масово отдаваме почит пред Великата личност на Апостола. И правим това не от престорен патриотизъм, а от уважение, признателност и искрена любов.
Ето това означава да бъдеш във времето и времето да бъде в теб, да продължаваш да живееш в сърцето на народа си, много след като физически не си с тези, които мислят за теб.
