Защото не е търсил служба и облага
Снежина Живкова, Ученичка в VII клас, ОУ "П. Р. Славейков", Ямбол
Ако искаме времето да бъде в нас, а то е развитие, напредък, промяна, динамика, трябва поне с десетилетие да изпреварваме предстоящата реалност. Това е направил Левски. Освен Дякон, Апостол, патриот, будител, той е и пророк. Във време, когато по-голямата част от българския народ е апатична, безучастна, безропотна, предпазлива, когато Раковски търси освобождението чрез помощта на други балкански народи, Левски създава комитетска мрежа, централизира я, изработва устав, най-общо казано планира до детайли нови идеи и форми за освобождение, започва реализирането им. Но никой не е пророк в собствената си държава. Може би е предаден от българска уста. Днес за предателя се говори по-малко, но всеки от нас сочи Левски като най-великия българин. 134 години след неговата гибел. 134 години във времето, преодоляно от Левски. Може би, защото не е търсил служба, облага, никой не го е запомнил с лошо. Може би, защото е честен и недостижим в това. Всеки похарчен грош от него е описан в тефтерчето му, а разходите са все за полза роду. Новаторство и морал, постоянство и всеотдайност прескачат във времето. Нашите стремежи към иновации в науката, техниката, технологиите са несъпоставими с делото на гениалния идеолог Левски. Човек обаче изживява най-пълно щастие именно, когато новата реалност потвърждава неговите идеи, усилия, целенасочена дейност от преди години.
Учителят ми по история разказа за новаторската мисия на госпожа Атанасова - директор на училището ни.
През 1996 г., когато българското образование се лута между репродукцията и логиката, между тестовете и съчиненията, между тестовете и контролните, когато дисциплината на учениците пада, да говориш за интерактивни методи на обучение си е чиста лудост. Да намериш съмишленици е мисия невъзможна, но не съвсем. Когато през 1998 г. Генов (учителят по история) започва работа в ОУ "П.Р.Славейков", 70% от учителите са успели да мотивират учениците чрез интерактивни методи. Тогава сме станали и приоритетен партньор на Център Отворено образование. Оформили сме се като училище за предаване на иновационен опит в обучението. Но нали, за да се стигне до там, трябва да си извървял пътя на новатор, а в началото всеки започва сам. Едва после идват съмишленици, но и противници. Като се добави и съпротивата на стериотипа у учители, родители, общественост. Да намериш идеята си превърната в реалност и не само от теб самия си е чист подвиг. Пак Генов ми разказа, че най-интересни, резултатни, занимателни, полезни са ставали уроците, основани на интерактивната методика.
Моите редове не са похвално слово за госпожа Атанасова и за господин Генов. Но името на моята директорка винаги се изтъква като на пионер в областта на образователните иновации. И това идва да покаже, че ако искаме времето да бъде в нас, да сме актуални и живи, трябва да предусещаме пулса на времето. Потребностите на предстоящото утре. Без значение кога ще дойде то. След 5, 10 или 134 години. Защото времето отсява несъщественото и оставя в историята само значимото, неповторимото, кардиналното, съдбоносното. А то може да е образование, борба, техника, бит, облекло, интериор - многолико като самото време - безпристрастния бог Кронос.
