Пророчеството на Левски за Времето
Христо Мандев, Хижар - Габрово
Странен израз, философски, трудно разбираем за мнозина от сегашните следовници на Дякона Левски. А той го е разбирал, за да го изрече. И със живота си е доказал истинността на съдържанието му.
Като простосмъртни ние, сегашните българи, сме подвластни на времето. Живеем, растем и и си отиваме без да оставим следа в него. Защото не сме разбирали пророчеството на Левски за времето. В което се крие вечността!
Някога преди много години мъдрецът справедливо е определил, че напразно е живял този, който никога в живота си не е посадил поне едно дърво. Ще допълня - не е построил един дом, не е родил едно дете или не е написал книга, не е нарисувал картина, не е съчинил песен или не е изваял скулптура с ръцете си. Защото в това се състои връзката на човека с времето - да го приема изцяло със сетивата си и да остави в него нещо от себе си - за другите!
В тежките за отечеството ни робски години Левски е поел със всички фибри на живота си времето на своя народ, пропито с физически болки, душевни страдания и социални неправди. Болял е с неговите болки и е ратувал за неговото свободно бъдеще. Прозрял е нуждата от събуждане, от организирана борба за освобождаване на отечеството от тиранията на поробителите. С изграждането на мрежа от революционни комитети на много места из страната, Левски създал нужните условия за всеобщо въстание за национално освобождение. Тъй делото му добило реални измерения и останало трайно вградено във времето на България. Во веки веков!
Така трябва да бъде и с нас сега, когато в страната ни се раждат промените. С безучастно поведение към обществото не бихме могли да се надяваме да надживеем времето и да останем в него в бъдното. Нужен ни е бунт - душевен, творчески, интелектуален. Трябва непримиримо да се трудим за постигане на повече блага за българите и за цялото човечество в областта на науката и познанието, на литературата и изкуството. А защо не и в областта на материалното благосъстояние чрез изграждането на домове, обличане, обуване и изхранване на хората. А може би най-вече за отглеждане на деца, които ще осигурят бъдещето на човечеството. Само с такъв живот времето ще остане в нас и ние също ще останем в него незаличими за винаги!
