3 февруари 2005 г.

ЙОГА - ЕДНА ДРЕВНА НАУКА, ЗАВЛАДЯЛА МОДЕРНИЯ СВЯТ!
ХРАНЕНЕ

      Поредицата, в която ви запознаваме с ЙОГА е съставена по материали на един от най-известните специалисти в България - Венцеслав ЕВТИМОВ.
      Страницата е подготвена от ТАТЯНА КУРДОВА, специален кореспондент на "Старт BG - Чикаго"
      Към Таня отправяйте и вашите въпроси и мнения на телефон 773 764 6252

      БИОЛОГИЧНО АКТИВНИ ЕЛЕМЕНТИ
      Освен минералните соли към биологично активните елементи се числят още витамините, микроелементите, багрилата, фитонцидите. За правилното протичане на обменните процеси и усвояването на основните хранителни вещества е необходимо тези елементи да се съдържат в храната в достатъчно количество.
      Витамини. Витамините в определени количества са също необходими за здравето и живота на човека и животните. Заедно с ензимите те са биологични катализатори, свързани с обмяната и цялостната дейност на организма. Витамините се намират в естествените храни като готови съединения или като техни предшественици. Много от витамините се получават по синтетичен път, но не могат да заменят напълно естествените, които се съдържат в суровите плодове, зеленчуци и др. Затова йогите казват: "Купете витамините от пазара, а не от аптеката."
      Микроелементи. Освен калция, фосфора, магнезия, натрия, калия и желязото има още много други елементи, които (макар и в по-малки количества) играят важна роля в обменните процеси. Това са хлорът, сярата, медта, йодът, цинкът, флуорът, а микроелементите никел, манган, силиций, селен, хром, молибден, ванадий и др. влизат в състава на важни ензими и катализират биохимичните процеси. Плодовете и зеленчуците са ценен източник на микроелементи за човешкия организъм.
      Багрилни вещества. Намират се във всички плодове и зеленчуци. Зелените плодове и зеленчуци съдържат хлорофил, а жълтите и оранжевите (мандарини, портокали, моркови, тикви и др.) - флавоиди и каротиноиди. В тъмните плодове и зеленчуци (касис, боровинки, малини, къпини, вишни, червено цвекло, червено зеле) се намира багрилото антоциан.
Фитонциди. Представляват растителни "антибиотици", които имат подчертано антимикробно действие. Най-много се намират в портокалите, мандарините, лимоните, дренките, ябълките, ягодите, чесъна, праза, лука, хряна, морковите и др.

      ХРАНИТЕЛЕН РЕЖИМ ПРИ ПРАКТИКУВАНЕТО НА ХАТА ЙОГА
      Йогийското хранене има следните основни изисквания:
      1. Храната трябва да отговаря на нуждите на организма от белтъчини, въглехидрати, мазнини, минерални соли, витамини. Важно е тази храна да се състои от пресни и сурови (несготвени) растителни хранителни продукти. Според йогите те съдържат по-голямо количество прана, погълната въввид на слънчева енергия.
      2. При усвояването на храната от храносмилателната система не трябва да се образуват отрови, които намаляват гъвкавостта и с това пречат на овладяването на асаните. Храни с такъв неблагоприятен ефект са месото, яйцата, бобовите растения и др.
      3. Храната не трябва да съдържа дразнещи вещества (люти, кисели, горчиви, силни подправки, алкохол и др.), които пречат на концентрацията.
      Йогите предлагат като най-подходящи следните храни: орехи, бадеми, лешници, фъстъци, зърнени храни - пшеница (особено покълнала), овесени ядки, ориз, нахут и др., пресни и сушени плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, мед, масло и растителни масла. Тази млечно-вегетарианска храна напълно задоволява потребностите на организма от всички хранителни вещества.

      ПРОБЛЕМЪТ ВЕГЕТАРИАНСТВО
      Много се е спорило и продължава да се спори коя е най-естествената храна на човека - месото или безмесните храни. Месоядство или вегетарианство? Спорещите страни естествено привеждат най-различни аргументи, което още повече затруднява даването на бърз и категоричен отговор.
      Когато се говори в полза на вегетарианството, се имат предвид на първо място възрастните хора, независимо от това, че вегетарианската храна е полезна за всички възрасти. Причината за това е, че тя не дава токсични вещества, с които изобилства месото. Изборът на храната трябва да се съобразява и с възприетите навици, националните традиции, климата, индивидуалния вкус, културата и мирогледа. Начинът, по който тази храна ще се възприеме и използува от организма, обуславя физическото и умственото здраве на човека. Не е задължително да премахвате месото само защото сте започнали да упражнявате Йога. В Индия и навсякъде истинските йоги са вегетарианци, но това не значи, че европеецът, практикуващ половин час на ден йогийски пози, обезателно трябва да стане вегетарианец. При все това проблемът трябва да се разгледа, избягвайки всякакви предразсъдъци, като се запитаме: 1. Необходимо ли е да ядем месо? 2. Ако "да", какво количество да ядем? 3. Ако "не", защо? 4. С какво да го заменим?
      Смята се, че 10 от 25-те аминокиселини, които влизат в състава на белтъчините, не могат да се образуват в човешкия организъм. Следователно храната трябва задължително да съдържа тези незаменими аминокиселини, които се намират само в животинските белтъчини - най-много в месото. Но нека не се забравя, че тези аминокиселини не са само в труповете на закланите животни, но се съдържат и в млякото. Допълнено с ядки и някои зърнени храни (най-вече покълнало жито), то може да бъде пълноценна храна с достатъчно количество незаменими аминокиселини. Изтъквайки необходимостта от тези аминокиселини, опонентите на вегетарианството изпускат един важен факт - че тези аминокиселини са се образували от най-обикновените треви, с които се хранят животните. Въз основа на кои биологични закони и на каква логика може да се допусне, че организмът на една крава например притежава способността да образува незаменими аминокиселини от най-нищожните треви и бурени, а човешкият много по-съвършен организъм да няма възможност да образува същите вещества? Известно е, че милиони будисти в Индия живеят здрави и доживяват до дълбока старост без "незаменимите" аминокиселини, доставяни от месото.
      Не се отвращавайте от думите, че месоядците изяждат с апетит и гастрономическа наслада труповете на животни, които най-често са умрели преди години, и превръщат своите стомаси и черва в истински гробища на тези трупове. Това е безспорен факт! Човек не е лешоядно животно и той трябва да се храни не с мъртви, а с живи клетки, които се намират в плодовете, зеленчуците и зърнените храни.
      Кои са недостатъците на храненето с месо?
      Месото е храна, която съдържа малко витамини и минерални соли. Така че за усвояването й се нарушават резервите от тези вещества в организма, от които храната ни често е лишена вследствие на рафинирането и промишлената обработка.
      Месото има токсини: мускулите на труповете на закланите животни съдържат една от най-силните и опасни отрови - ксантин. От друга страна, вследствие на излишъка от животински белтъци нарушеният метаболизъм води до образуване на пуринови отрови, причиняващи ревматоидни заболявания. В момента на клането се образуват неврохормоналните продукти на стреса. В сурово състояние месото е блудкаво и безвкусно. Затова то се вари или пече и се обработва с най-различни пикантни подправки. Когато мускулната тъкан на животното е още жива, тя е крехка, но след смъртта се втвърдява от съсирването на кръвта в мускулните тъкани. Втвърденото месо не омеква, докато не започне да гние. Това е причината месото да се остави за известно време да "узрее" или, с други думи, да загние. Загнилото месо съдържа вече много отровни вещества, които повишават артериалното налягане. Именно поради този факт лекарите забраняват консумацията на месо за страдащите от високо кръвно налягане и атеросклероза. Месото, яйцата и рибата имат общи характеристики - оставени на открито, започват твърде бързо да се развалят (да загниват). Млякото, макар и животинска храна, не загнива, а вкисва, което е съвсем различно, докато житните растения, както плодовете и зеленчуците - плесенясват или ферментират. Главният недостатък на загниването на месото не е в лошия вкус, а в крайно вредните токсини, произведени от микробите, причиняващи загниването.
      Ето някои данни, получени в резултат от бактериологично изследване в лабораторията на един американски институт за обществено здраве, с цел да се установи средният брой на бацилите, причиняващи загниването, които се съдържат в 1 грам от следните продукти:
      Бифтек - 1 млн. и 500 хил. бактерии
      Свинско месо - 2 млн. и 800 хил. бактерии
      Говежди черен дроб - 33 млн. бактерии
      Салам "Хамбургски" - 75 млн. бактерии
      Свински черен дроб - 96 млн. бактерии
      Риба - 110 млн. бактерии
      Яйца (стари, от няколко дни) - 220 млн. бактерии
      Тези гниещи бактерии са нашите най-опасни врагове. Те населяват дебелото черво с милиарди и изменят естествената бактериална флора, която нормално трябва да съдържа в по-голямата си част бацилите на ферментацията, които атакуват целулозата и не отделят отрови. Когато гниенето се извършва в дебелото черво, произведените в изобилие токсини се филтрират през стените му и отравят бавно, но сигурно целия организъм. Това е познатата автоинтоксикация на организма, която ще разгледаме в "Хигиена на тялото". По този начин бактериите стават причина за голям брой болести. Гниенето на мъртви животински клетки, което се извършва в червата, е начало на констипация - едно зло, от което днес страдат голям брой хора. Поради това, че при смилането на месото количеството на фекалните продукти в червата е недостатъчно, се създават условия за констипация.
      Невъзможно е човек да се храни само с месо при отсъствие на растителна храна. Примерът с ескимосите не е характерен, тъй като те са месоядни по принуждение. Освен това те не ядат само мускулите, а пият кръвта и консумират вътрешностите на убитите животни (например изяждат стомаха и червата заедно с тяхното съдържание).
      Следва

Назад


Хранене

Интернет дизайн