...Станах като тези хора, за които природата и пътешествията са като наркотик. Може би по-добре е да се каже - като допинг. Щом чуя, че се организира нова екскурзия и всичко в мен се събужда. Започвам да се готвя. Внимателно препрочитам обявата в моя любим вестник "Старт" и звъня на Светла...
      Екскурзиите на много българи в Чикаго започват именно със Светла. Тя е обаятелен човек, който обича своята работа.
      Преди нея се пришивах към някоя руска или полска група и така, подтичвайки след горделивите си спътнички, успявах да видя нещо, но без да разбера много - човек обикновено усеща единствено добре своя роден език - когато очите и цялото му съзнание са заети с красотите, които се разгръщат пред него.
      Нашата предводителка до Ню Йорк и Ниагара в двете още пресни в съзнанието ми екскурзии и този път създаде непринудена атмосфера. Тя е толерантна и сговорчива, прави всичко, за да ни достави повече фън и ни покаже тази огромна земя, наречена Америка. Това е "Другата Америка". Някои познават само Америката като ливинг, Америката като изглед от руфа или като къс паркет, над който висят краката ти до бюрото с компютъра...
      Освен всичко друго българските групи са специфични. Ние не сме намусени като някои северняци, сякаш са им изяли закуската... Бодрите ни песни, солените вицове и юнашкият смях просто режат планини и полета, през които минаваме. "Ой, девойко хубава" е проехтяла вече през десетина щати!
      Обикновено наш шофьор е красавецът Лион.
      - По-черен от него не найдох - вдига рамене Светла - обичайте го и го уважавайте!
      И как да не го уважаваш - колкото е тъмен - толкова е блестящо шофирането му на луксозния автобус. Нито веднъж, нито за секунда, не ни е поставил в пътна опасност. В същото време навън може да е сибирски студ или сахарска жега - вътре в автобуса е свежо и приятно като в дворец.
      Като видях Ниагарския водопад - помислих си, че такава красота и такова чудо може да направи само някой великан, който има таланта на Микел Анджело или на Леонардо да Винчи. Не мога да си представя да живее човек в Чикаго и да не види това чудо. След като го видях се почувствах като хаджия. И гордост и вечен спомен! И радост от живота.
      Забелязах, че жените, които са дошли да изкарат малко парици за деца и внуци в Америка се делят на две категории. 40 - 50 годишните никъде не ходят, само работят. 60-годишните пътуват навсякъде. На Ниагара някои от тях идват по три пъти.
      За мен туризмът е не само хоби. В България беше моя професия. Завършила съм Бизнес-администрация в Пловдив. А първото ми висше образование беше Международен туризъм - учих го в Бургас. Опитала съм доста професии - работила съм с много хора, в рекламата, била съм управител на хотел и какво ли не още.
      Америка дава много добри възможности - всекиму според желаното. Можеш да печелиш пари, можеш да се образоваш, можеш да работиш и живееш с повече удоволствие за себе си или с повече полза за милите ти хора, останали в България. Защото не всички там се добират до сергия на животоспасяващия пазар в Димитровград.
      Жалко е, че всичко в Димитровград, цялата му икономическа мощ, се срина. Това не е справедливо. Улиците са безлюдни, пейзажът на порутените вече заводски корпуси е като след война или земетресение. Мечтая си новото правителство да върне децата ни в Родината. Ще се върнем и ние. Може би ще имаме щастието да поживеем по-човешки в България...
      Там, у дома, ми викат "Джорджи". "Нашето мъжко момиче Джорджи всичко може, всичко знае, на всички ни помага!" Но започва да се промъква от някъде умора. Затова тичам при Светла, в автобуса, сред нови градове и хора, сред великата американска природа. И събирам сили. Има още много да се работи и живее... Сега се готвя да идем със Светла и моите приятелки и приятели от екскурзиите в Мемфис - градът на Елвис Пресли на 11 ноември и до чудото Лас Вегас - малко след това...

Гергина ОВЧАРОВА

Назад