След едно от най-големите събития в спортния свят - връчването на шахматната корона на българския гросмайстор Веселин Топалов, редакцията на "Старт" се свърза с нашия колега Живко Кайкамджозов, шахматен коментатор на в. "7 дни спорт". Това е вестникът, където шахът се ползва с голямо уважение и почит. Дори управителят на спортния супер-вестник на България, Юли Москов, е предан на шаха човек...
      "7 дни спорт" отпечатваше ежедневни публикации за супер-шахматния маратон в Аржентина, а сега се договорихме и ние да ви предоставим някои от най-атрактивните материали за битката за шахматната корона, писани от техните специалисти. На първо място - специалната статия за българите от Чикаго, която праща Живко Кайкамджозов.

      ЗА ШАХА И НЕГОВИТЕ АПОСТОЛИ
      Той е един от апостолите на шахматната игра в България и в целия шахматен свят на нашата планета. Роден е в Добрич, където създава още в 1962 година първата в града детско-юношеска школа по шахмат. Много са гросмайсторите, които правят своето първо е2-е4 точно тук, в този щедър на таланти добруджански град.
      През 1969 г. идва в София, където създава шахматна школа в тогавашното Главно управление на строителните войски. Четейки имената на възпитаниците в тази школа пред нас сякаш се очертава и далечният в годините старт на шокиращия успех, който България постигна в наше време в шаха. Тук, при Живко Кайкамджозов, израстват гросмайсторите и едни от главните строители на днешните ни шахматни успехи Любчо Спасов, Маргарита Войска, Силвио Данаилов.
      От 1982 до 1989 г. е отговорен секретар на Българската федерация по шах.
      Като треньор на Силвио Данаилов е на световния юношески шампионат в Дортмунд през 1980 г., където се запознават с юношата Гари Каспаров. Той през цялото време не се отделя от българаския отбор и остава верен приятеал на българските шахматисти.
      През 1986 г. получава особено признание в световния шах - избран е за главен съдия на прочутия мач за световната шахматна корона в Лондон между Гари Каспаров и Карпов.
      В същата година става член на Световната шахматна федерация.
      Живко Кайкамджозов е и шахматен журналист с международна известност. Той има изключителни заслуги за развитието на шаха в България.
      Притежава и трите световни шахматни корони - за мъже, жени и за ветерани!
      Дълги години е бил Зам. главен редактор на списание "Шахматна мисъл". Беше и шахматният специалист на един от най-компетентните вестници за спорта в близкото минало - в-к "Спорт".
      От 1994 г до днес е шахматен коментатор на водещия спортен вестник в България "7 дни спорт", където списва ежедневната шахматна рубрика - едно истинско достижение с голяма цена за развитието на този спорт.
      Написал е 31 книги за шахмата. Последната засега е една елегантна спортна биография на световната шахматна шампионка Антоанета Стефанова.
      След успеха на Топалов явно го чака и ново сериозно писателство!

Климент ВЕЛИЧКОВ, Вестник "Старт BG" - Чикаго

      Искам да благодаря на Българите в Чикаго за интереса и вниманието, което проявяват към шаха и към новия световен шампион Веселин Топалов.
      Зная, че доброто име на България е важно за всички, но то е особено необходимо на българите в чужбина, защото там често съдят за нас по негативни медийни информации.
      Чистият и светъл образ на българина, който е начело в света в такъв феномен на човешкото общество като шахмата, дошъл от древността и станал още по-значим в техническия век, беше необходим на България и на всички наши сънародници, където и да се намират по света.
      Веско Топалов е един от нас и сигурно ще олицетворява добре нашата нация Той ще бъде и един от добрите примери за своите сънародници.
      Бъдете щастливи и здрави, българи от Чикаго, и нека се радваме заедно на световния връх, постигнат от Веско, защото там той постави и името на българите и България.

Живко Кайкамджозов - Шахматен коментатор на "7 дни спорт", Специално за българите в Чикаго:

      НАЙ-БЕЗКОМПРОМИСНИЯТ БОЕЦ В ИСТОРИЯТА НА ШАХА

      Веселин Топалов има две абсолютно необходими за шахматиста качества - той работи много и е обективен. Това е важно за всеки, който върви към успеха.
      Можем да продължим и по-нататък - притежава изключителна спортна амбиция и в същото време не страда от главозамайване, което погуби много спортни таланти.
      В своето шахматно творчество той е абсолютно безстрашен - воюва до последната пешка! Може би е най-безкомпромисният боец в цялата история на големия шахмат досега. Вихреното темпо, с което започна партиите си на световното първенство в Аржентина, заедно с точната и обективна преценка на силите си, като че смрази и предопредели пораженията на противниците му. Начина, по който Веско стигна до шахматната корона е уникално събитие.

      Веско върви към световната титла от дълго време. Макар и да е толкова млад! Имаше си и своята слабост - да започва успешно, но след срив в една-две партии - да пропусне онова, което заслужава. Този път сам каза "излекувах се" и не трепна по цялата дистанция.
      На Световното първенство в Аржентина Топалов съчета отлично своята изключителна мобилизация и дух с блестящото си шахматно умение и стратегия. След вихрен старт и набрана преднина той успя да преустрои тактиката си и, вместо непотребния вече риск, каквато бе играта му - на ръба на пропастта, заложи на разумната стабилност. Респектираните противници просто нямаха сили и надежда да му се противопоставят. Освен това той продължи да играе агресивно, готов всеки момент да изригне.
      Във всичките 700 хода, които Топалов направи в 14-те си партии, допусна само една грешка. Това е феноменално в шахматната история, където са познати "гросмайсторските грешки" на всички велики шахматисти.

      В живота на Топалов има и редица щастливи съвпадения и случки.
      През 1988 г на един турнир в Италия изпратихме 13-годишния Веско и от там ни се обадиха обидени - турнирът бил за шахматисти, не за деца. Ние ги помолихме да го допуснат до игра, въпреки всичко, а накрая ще се види дали сме им пратили дете или шахматист. И се видя. Още от тогава в шахматния свят го помнят с неговите наченки на оригинална и смела игра, която му донесе сега шахматната корона.
      Нашият известен шахматист Силвио Данаилов, който има особен нюх към шахматните таланти, се заинтересува от него и му предложи да иде и тренира с него в Испания. Успехът е награда за 14-годишната им съвместна работа.

      Веселин Топалов започва да играе под въздействието на баща си, също шахматист, в родния си град Русе. Куриозното е, че негов първи професионален учител е Димитър Синабов, който е треньор по... борба в спортната школа на Русе, но безкрайно обича и шахмата.
      След Синабов работи с Петко Атанасов, който му дава основата на шахматното майсторство.
      Световната шахматна титла при мъжете за България дойде година след като Антоанета Стефанова стана първата шахматистка на планетата. И тя започна да играе шах под влиянието на баща си - художник, който е предан и на шахматното изкуство. И тя бе с Веско в Аржентина, където бе отишла като делегат на конгреса на Световната шахматна федерация и остана да засили нашия твърде малък шампионатен щаб. В който се числяха неговият мениджър Силвио Данаилов и 18-годишният му анализатор /!/ бъдещата наша шахматна надежда Иван Чепаринов.
      Съвсем наскоро световен шампион на шах за ветерани /границата при шаха е над 60 години/ стана и Любчо Спасов, който се наложи над 140 шахматисти, сред тях и много познати величия от близкото минало.

      Всичко това е уникално не само за българската, но и за световната шахматна история. Това явление за мен сега няма обяснение. Да го приемем като едно от изригванията на таланти сред българския народ.

      Световният шампион по шах е нещо повече от един спортен връх. Това достижение е и една оценка за националния дух и култура на една страна. И това се разбира навсякъде, в България също. Всички очакваме с голяма радост посрещането на нашия сънародник, световния шампион по шах Веселин Топалов в неговата и наша родина България. Ще посрещнем Национален Герой.

Назад