11 август 2005 г.

СТРИИТ ФАЙТИНГ
Суровата правда в откровен разговор: УЛИЧНИЯТ БОЙ КАТО УЧЕБЕН КУРС

      Пред мен стои обикновен човек.
      На пръв поглед не можеш да повярваш, че той е супер-майстор в изкуството на боя без правила. Можем да го наречем и "Уличен бой". Единствено - погледът! Уверен, контролиращ напълно ситуацията.
      Моят събеседник е отпуснат и спокоен.
      Пет години е вървял по пътя за създаването на система в реалния, действителен, натурален бой, от който днес се интересуват не само индивиди с престъпни наклонности, но и силови структури, въдворяващи ред, и хора, които могат да попаднат в екстремни ситуации, както и киностудии и режисьори, които правят остросюжетни филми.
      Запознайте се с Александър Красев.
      - Александър, от колко време практикувате бойното изкуство?
      - Съзнателно започнах да го изучавам от 1992 г. Тогава, както казват японците, аз стъпих на Пътя.
      - Животът в съвременния град е пълен с опасности. Какво може да ни срещне зад ъгъла?
      - Всичко! Грабители, насилници, пияни хулигани, откачени националисти, футболни хулигани... Светът днес е крайно агресивен. Това винаги трябва да се помни. Ходейки по улицата трябва не само да мечтаеш, но и да виждаш добре пространството около себе си. Да си готов на всякакви изненади.
      - Каква е същността на твоето бойно изкуство?
      - Да дадеш отпор на нападателя. Да се защитиш от агресора. Това не е като да се занимаваш с 'ката и таолу', нещо като балет, при който показваш стил и получаваш поредния пояс. Много подобни школи превръщат бойното изкуство във формални упражнения. След което човек с черен пояс излиза на улицата, където го правят, извинете, на кюфте. Даже този, който чупи дъски и тухли не може да употреби своите мощни удари в реален бой. Въпреки, че човешкото тяло е много по-меко и податливо, то е много по-агресивно и подвижно от дъската, при това оказва достойно съпротивление.
      - Каква е концепцията при стриитфайтинга?
      - Това е откровен бой с агресивен противник. Възможен рецидивист, садист, ненормален. Трябва бързо да го сломиш не само физически, но и психически. Да го уплашиш, да го прогониш или да го направиш безпомощен. Някои от техниките при уличния бой може да изглеждат подли и неджентълменски. Но вас ви нападат, може би искат да ви убият, а вие се отказвате от ударите в стомаха, болезнените хватки? Това е неправилно. Необходимо е най-напред да се изучат именно тези техники. Изучаваме също и удари с ръце и крака - както при всички единоборства. Но ние винаги търсим най-ефективния начин на решителна отбрана. А най-добрата отбрана е мълниеносната атака. Не се оставяйте да ви засипят с удари и тогава да се събудите. Не трябва да мислите за степента на своята сила, която влагате. Важно е просто да защитите своя и на близките ви хора живот и здраве.
      - Как създадохте своята система?
      - Първоначално започнах с практиката на близкия бой на Вин Чун. С това е започнал и знаменитият Брус Ли. Но необходимостта да водиш бой и от далечно разстояние и паднал на земята ни накара да изучим и други стилове и направления - японското Дзюдзютсу, Тайландски бокс, Самбо. Търсехме простотата в изпълнението, економичност и ефективност.
      Търсехме ги във френския бокс Сават, в израелското Крав-Мага. И все по-ясно ставаше, че спортът и реалният бой са неща коренно различни. Когато се запознах с концепцията на Джит Кун До аз окончателно се концентрирах към ефективната самозащита.
      Проблемите на защитата срещу въоръжен противник ни накараха да изучим филипинската Ескрима, испанската Фехтовка, Бойното самбо. И невъзможно е, също така, да се защитиш срещу хладно оръжие, ако сам не го владееш, ако не си представяш как то може да се движи в различните ситуации.
      Така постепенно се създаде системата на ръкопашния бой. Тя постоянно се видоизменя - появяват се нови нападателни средства, ситуациите стават все повече - например бой в лека кола, в асансьора или на покрива на небостъргача... Трябва да умееш да се защитиш на всяко място.
      - Как протичат вашите тренировки?
      - Основното правило е, че както тренираш - така се биеш и при реална ситуация.Тренировката е абсолютно сериозно занимание. И при физическите натоварвания трябва да изстискваш всичко от себе си, защото силата и издръжливостта са решаващи. Партньорът при тренировката е враг, макар и въображаем. И той е длъжен да нанася ударите, естествено след известно обезопасяване, и вие сте длъжни реално да се защитите от него. Тогава и на улицата тялото ви само ще започне да се защитава веднага, без да се замисля. В противен случай просто ще загинете, разбирайки в последните секунди на живота си, че не е трябвало да храните илюзия за сериозността на протичащото.
      - Има ли някои особени принципи, отличаващи се от другите единоборства?
      - Особена философия няма. Първото правило е - ако можеш да избягаш - избягай. Спасяваш живота на нападащия, а възможно и своя. Ако ситуацията е безизходна - нападай пръв. Дори и в случай на най-страшния изход ще трябва да доказваш в съда своето право на самозащита, а това е по-добре отколкото твоята жена и деца да останат сами или да се грижат за вас цял живот.
      - Опасно ли е да се тренира?
      - Болки, травми? Те са естествени. Но това те подготвя да понесеш и в реалния бой травма и да не трепнеш. Имаме обезателни контактни тренировки с противници от твоята класа или превъзхождащи ви по умение.
      - Разкажете някой реален случай.
      - Една случка с благодарен мой ученик. Късно вечерта бил навън заедно със своята приятелка, когато ги пресрещнали трима - без излишно губене на време ги заплашили с нож и поискали да им дадат всичко ценно, което имат. Моето момче им казало следното: "Слушайте, аз тренирам, и то много сериозно, ръкопашен бой. Уважавам вашата решителност и възможности, но, повярвайте ми, ако трябва да умра тук, защитавайки моята любима и себе си, аз ще умра. Но ще направя всичко възможно някой от вас да дойде с мене, тъй като друг изход нямам.       Тогава ще плачат и вашите майки."
      Нападателите помислили и си тръгнали като казали: "Момче, уважаваме те за твоята смелост и ви оставяме на мира..."
      Главният принцип е " Най-добрият бой е този, който е предотварен. Но такъв бой, именно, може да не стане там, където подготвеният човек покаже и духом и телом решителност и сила...

Игор Димов

Благодарим от Чикаго на нашите колеги от Одеската киностудия, които ни предоставиха този материал!


Назад


Александър Красев
Александър Красев

Интернет дизайн