Колко често казваме: "Не случих
на началник... Брои ми секундите и не ме смята за човек..." Или:
"Не случих на жена. А без добра жена дом не се прави..."
И грешката, която отдаваме само на своя
късмет, а то си е наша грешка почти винаги, след като дълго сме избирали,
много сме внимавали и сме били наясно, се оказва много неприятна...
А какво остава като се изправиш пред избирателната
урна и пред тебе се са изпъчили гърди 22 чети от кандидати да те водят
цели четири години през непонятното и мъгливо поле на съвременната политика
и икономика на държавата? Кого да избереш да те впрегне в хамута и да
почнеш да му теглиш колата?
Може да те закара на добро място, но може
и да се вози на нея само за свой кеф и полза.
Сигурно с такива мисли мнозинството от
малцината гласували е сгънало гигантската бюлетина и я е пуснало в кутията.
Па каквото стане!
Известно е, че преди изборите кандидатите
за водачи на народа леят реки от мед и масло за избирателите и хвърлят
катран и помия по конкурентите си. И това е първият скрит белег по който
ще ги познаете.
Прегърбеният от труд и грижи човек обича
да седне в кръчмата с някой нов и непознат бабаит, който с цветисти и
нагли думи нарязва на парчета големците, чиято каруца е теглил до този
момента. Мед капе на сърцето му, като чуе как този смел човек ги нарича
бандити, крадци, мошеници сатани и античовеци. И като се наслуша, вземе
та го почерпи.
При избори тази почерпка е неговият глас,
даден за непознатия бабаит.
Само че когато тази юнак изобщо изчезва
след изборите, защото може само да ругае другите за всичко, което са направили,
а самият той никога не е направил нищо, няма и да направи.
Но това е по-добрият вариант.
По-лошият е когато попаднеш на способен
кандидат за водач, който има и дар слово и даже си е повярвал, че може
да разруши старите порядки до основи и да издигне нов олтар. И обикновено
стига до там, докъдето стигна Адолф Хитлер. Само до разрушението и огромните
страдания - уви - и на невинни и неизбрали го за техен водач, хора.
Блажени са там, където умовете на хората
преценяват не по революционните лозунги на случайни и ненаправили нищо
до момента кандидати за водачи, а по идеите от които се гради управленческата
стратегия на избираните. И тогава дава своя глас за хората, които са се
съобразили най-добре с нуждите на обществото от което той произхожда.
Може би за пръв път в България мнозина
са мислили така и затова толкова много партии и коалиции получиха достъп
в Парламента. Това на пръв поглед е опасно, но при една разумна политика
с корективите, които всяка политическа сила в управлението може да прави,
ще се избегне тоталната корупция, настъпваща често когато всичко се върти
от група "свои хора".
Самуил КАВАРДЖИЕВ
