Резултатите от изборите поставиха на
място някои самоуверени сънародници, които смятаха, че имат и право и
възможност да се намесват успешно в управлението на страната, която сме
напуснали скоро или преди години. Допустимо е някои да са имали сериозни
идеи в тази насока, други да са били движени от лични интереси, но това,
да гласуват само 24000 българи в чужбина от предполагаемите 3 милиона
наши сънародници по света показва, че общият интерес и стремеж не надхвърлят
връзките и грижите за семейства и познати в старата родина.
В тази цифра не влизат гласовете на над
40 000 български турци, които често показват повече сплотеност и дори
повече привързаност и съучастие към близките и природата на родните си
места в България.
При това положение се поставя въпросът
дали наистина не са били неоправдани тези милиони, които бяха определени
за създаването на 344 избирателни секции по света. Възможно е да е така,
но поне стана ясно, че спасяването на давещите се е грижа на самите давещи
се. И в никакъв случай не на благодетели от чужбина.
Ако действително са дадени тези пари за
които слушаме, за да ни стимулират да гласуваме, ще излезе, че един чужбински
глас струва около 125 лева, което е направо райска фантастика за онези
ромски петолевкови гласове, които бяха жестоко заклеймени от българските
журналисти и други индивиди с чиста кръв.
В светлината на реалните факти вече почти
комично звучат някои изцепки на хиперактивни фигури, които предлагаха
едва ли не някаква революция, която да бъде предвождана от нашего брата
- някой светъл имигрантски войвода.
Разбира се - горещините, дъждовете, работният
ден, жените, децата, болестите, скъпият бензин, лошият политически вкус
на българите в България, максимата, че нищо не може да се направи, успокоението,
че не се печем на балканския огън, обидата че сме прогонени от страната
си или щастието, че благодарение на това тук се чувстваме прекрасно -
всичко това е причина за такова ниско гласуване. Но все пак цифрите са
твърде ниски дори и при още купища други извинения.
Не е добре да се казва всичко това, но
е редно да се чуе и премисли.
Преглеждайки резултатите от гласуването
на българите в чужбина забелязваме, че те не се различават много от тези
в България. И ние бихме вкарали в парламента същите 7 партии и коалиции,
които бяха предпочетени в страната ни. Само че тук на първо място стои
ДПС, по споменати вече обстоятелства, следвани от НДСВ и Коалиция за България.
Симптоматичен е успехът на Демократи за силна България, водени от Иван
Костов, които в чужбина се оказаха най-силната дясна партия. Интересното,
също така е, че и тук всички партийки също си получиха по някой и друг
глас - и за най-малкия влак изглежда винаги има пътници.
Българите в САЩ, все пак дават четвърт
от гласовете сред всички страни /ако не смятаме Турция/, което ни носи
известно удовлетворение. Почти четвърт от тези гласове пък са на Чикаго,
с което и този път се узаконяваме като столица на българската имиграция
в САЩ и по целия свят.
Александър ГАБРОВСКИ
Чикаго
