БЪЛГАРСКА ВЕЧЕР В ЧИКАГСКОТО УЧИЛИЩЕ БУДЛОНГ
Участниците понесоха тържествено знамената към сцената. Химнът огласи залата, всички се изправиха на крака, с ръка на сърцето. Децата запяха "Обсипаният флаг със звезди"
Миг мълчание и друг химн заля залата:
"Горда, Стара планина,
До нея Дунавът синей,
Слънце Тракия огрява,
Над Пирина пламеней..."
На фона на екран-прозорец - мълчаливо редуващи се образи на Левски, Ботев, крепостни стени и кули, българските царства и държави.
А звездите - те бяха в очите на 50 български деца, изправили се на сцената, запели като един "Една българска роза".
И родителите подеха познатата песен.
Не беше нужно да гледаш в техните очи, за да усетиш непокорните ручейчета...
Беше 19 април - празник на "Будлонг" - американско училище, представящо българската култура и обичаи в навечерието на един от най-светлите български празници.
Сцената беше жива картина на българска традиционна седянка на фона на големи пана от пловдивски възрожденски къщи.
Децата бяха аранжирали халища, тъкани възглавници, народни шевици, традиционни сувенири, та дори мотовилка от стари времена.
Много бързо всичко наоколо се изпълни с песен. Водещият програмата Теодор Николаев съобщаваше всичко на български и на безупречен английски, обясняваше какво е "седянка" и историческото минало на 13-вековна България.
Той самият на 13 вече можеше почти всичко. Песен да изпее, а и цялата компютърна анимация беше негово дело. Както и изработването на поканите.
"Какви бяха тези деца? Откъде се взеха толкова таланти?" Искрено се удивяваха по-късно американските гости и преподаватели.
Ние присъствахме на гала-концерт, където организатор, вдъхновител, директор, режисьор, хореограф, и какво ли не още, беше Боянка Иванова, учителката открила толкова много таланти у българските даца.
Имаше хора и ръченици, акробатика, художествена гимнастика, пантомима по фолклорни песни.
А когато децата декламираха стиховете, написани от тях, залата притихваше, за да избухне после в аплодисменти като отприщена въздишка на стаена болка.
"Много съм далече вече,
Далеч от родната земя.
Дотегна ми самотата,
Душата ми - изпълнена с тъга.
Когато сълзи замрежат ми очите
Ще ги превърна в лека, пухкава, мъгла
И ще се слея със звездите
И ще заплувам бавно към моята земя...”
Габриела Иванова, 12 години.
А след нея:
"Родена съм в земя прекрасна,
От Бога дар е тя,
И в новата земя необятна
Е светъл лъч за мен."
Дарина, 12 години
Бързо тъгата на децата се разпръсква под
звуците на живо, българско, хоро. Поведоха го деца на 9 - 10 - 13 години...,
които на крехките си плещи вече носят изпитанията на имиграцията.
Те живеят в два свята - единият на новата
страна, другият е повика на родните корени чрез сънища и мечти. Те ще
разпъват душите си с въпроси на които и ние, възрастните не можем да отговорим.
Те са на България, която все още милее и тачи Ботев, Левски, Кирил и Методий,
на България, която виждат със сърцето си дори и зад океана... На България,
родила и възпитала учителки като Бояна Иванова, инициатор и организатор
на цялото тържество, направила празника да се запомни, да е жива българската
традиция. Разгадала и дала воля на творческия заряд, на многоликия заряд
на българските деца. За да възкликне директорът на американското училище
г-н Соломон:
"Превъзходно се представихте, уникална
програма с много творческо въображение. Чест е за нас да имаме такива
деца."
"Вие имате прекрасна култура и прекрасни
деца - добави Пат Михалски, специален гост на тържеството, дългогодишна
ръководителка на департамента, който в Чикаго се занимава с етносите и
етническите медии, почитателка на българската култура и традиции.
Бояна Иванова, българската учителка от
американското училище, която работи по двуезичната програма, за да бъде
в помощ на българските деца, дошли да се учат тук, благодари на всички,
които уважиха този български празник - на директора г-н Соломон и неговата
заместничка мисис Бениариф, както и на талантливите си ученици, представили
отново на висота своята Родина.
На отиване в съзнанието ни звучеха още
стиховете от нашите умни българчета, като седмокласничката Мина Ингрибозова:
"Тъжно е, че си заминах,
от раздялата боли,
тъжно е, че си отидох,
колко много път ни дели...
Българийо, Родино свята,
Място си ти на чудесата!
Знам, на всички ни е тежко,
Братя, български сестри,
Далеч сме зад океана
И съвсем сами.
Българийо, Родино моя
Аз винаги ще те обичам,
Мое родно място те наричам”.
Кина БЪГОВСКА
Снимки: Марина ИВАНОВА
Назад
Будните български деца, водени от своята учителка Бояна Иванова, отново
направиха един от най-хубавите празници в американското училище "Будлонг".
Посветиха го на своята Родина.
Българският празник бе поздравен от Пат Михалски, чиято дългогодишна
дейност с етносите и етническите медии в Чикаго и е донесла популярността
и доверието на имигрантски общности от цял свят. Тя е голям почитател
на българската култура и традиции.
Училищният празник завърши в прекрасно настроение - българският темперамент
обхвана и разигра всички!
