За не малко хора в Европа името Аризона извиква в съзнанието картини от шедьовъра на Емир Костурица "Аризонска мечта". За повече от 4000 българи обаче, Аризона е вече не просто мечта, а нов дом и бъдеще за техните семейства. Щатът с територия близо два пъти и половина по-голяма от тази на България, е разположен между Калифорния и Ню Мексико и е един от големите щати на американския Юг. Названието му идва от индианската дума "аризонак", за която се смята, че означава "мястото на малкия извор". Популярното название на 48-ия от Съединените американски щати (приет е в Съюза на 14 февруари 1912 г.) е "Щатът на Големия каньон". Живописният каньон на р. Колорадо е една от най-прочутите природни забележителности на Северна Америка и може да се забележи дори и от космоса.
      Климатът на Аризона е сух, времето е почти винаги слънчево и ясно. Валежите са рядкост - средно 35 дни в годината. Не случайно местните се шегуват, че сезоните в щата са два - "горещ и не толкова горещ". Всъщност, ако трябва да бъдем точни, освен пустинята с прословутите кактуси Сагуаро (цветът им и един от символите на щата), в Аризона има и планини, в които се сменят и четирите сезона, т. е. любителите на ските и зимните спортове спокойно могат да практикуват своето хоби, без да пресичат щатските граници. Един от центровете на бързо урбанизиращия се Югозапад е столицата на Аризона - Финикс - най-стремително разрастващия се (след Лос Анджелис и Лас Вегас) и пети по големина град в Съединените щати. Името Финикс - легендарната птица, символ на възраждането от пепелта - е избрано, защото градът е изграден върху руините на древната цивилизация на индианците Хохоками, чиито иригационни канали се използват и до днес.
      Демографският бум от последните години се дължи до голяма степен на емигрантския поток от Мексико и другите Латиноамерикански страни. Благоприятният климат и многото слънчеви дни привличат и все повече американци от по-студените северни щати. Значителен принос към националното многообразие на населението дава растящият напоследък брой източноевропейци, а сред тях и около трите хиляди българи, установили се в метрополиса.
      Макар и значително по-малко на брой от общността ни в Чикаго, българите във Финикс и района има какво да споделят на страниците на в. "България 21-ви век".

      Започваме дописките си от "Долината на слънцето", както още местните жители наричат района на Финикс, с посещението на митрополита на Западно- и Средноевропейската българска православна епархия Симеон в Българската източноправославна църква "Света София", Финикс. След неделната проповед достопочтения митрополит Симеон отправи кратко слово към събралите се в храма наши сънародници. Той припомни, че вярата и църквата са крепили народа ни в тежки моменти и че те могат да дадат опора и упование и в нелеките, понякога пълни с неизвестни, пътища на българския емигрант. Митрополит Симеон е един от малкото в източноправославния свят радетели за обединение на всички християни - ортодоксални, католици, протестанти и други - в общото лоно на една единна християнска църква. Той е убеден, че високо тачените в България свети братя Кирил и Методий са "блестящ пример за християнски универсализъм", който и днес може да се следва в изграждането на "моста между християнския Изток и християнския Запад". В посвещението на гърба на иконата "Вси български светии", която владиката подари на българската църква във Финикс, бе вплетен призивът на Исус Христос: "По това ще познаят всички, че сте мои ученици - ако ЛЮБОВ имате помежду си". Тези християнски възгледи споделят и отец Михаил, и двете български семейства - Анжела и Ангел Прахчарови и Нели и Владо Николови, чието дело бе станалият традиционен неделен обяд за присъстващите. На трапезата всеки има какво да сподели от опита, преживелиците и плановете си на американска земя. Но за това ще ви разкажем по-подробно в някои от следващите броеве на вестника. Очаквайте нови срещи с гласовете - и отблясъците на духа - на българите от "Долината на слънцето" в Аризона.

СилВаБо
Финикс, Аризона, 17 април 2005

Назад