Бачковският манастир е един от най-старите и големи манастирски архитектурни комплекси в нашите земи. Основан е през 1083 г. от двамата братя грузинци Григорий и Абасий Бакуриани.
Той е от онези светли и топли огнища, запазили българщината през вековете със слово и писменост, с църковни песнопения и вяра в националното пробуждане.
Негови ктитори са били и българските царе Иван Асен Втори и Иван Александър. Тук бил заточен последният български патриарх преди падането на България под турска власт - Свети Патриарх Евтимий Търновски.
Разрушаван по време на турското владичество, манастирът е възобновяван с щедри народни дарения. Незнайни талантливи строители са оставили образци на манастирски комплекс и църковна архитектура. Майстори на четката, като Захари Зограф, Йоан Моск и Алекси. Атанасов са създали неповторима стенопис с библейски и евангелски сюжети, наситена с директни внушения за размисъл и житейска полза.
Стенописът в старинната манастирска трапезария и в костницата на Бачковския манастир е между най-знаменитите паметници на средновековната живопис в Източното православие.
Запазеното иконно богатство, църковната утвар, щампи, обковки, на старинни евангелия и везмо върху свещенически одежди са важни паметници на средновековното и възрожденското изкуство. Иконата "Света Богородица" от 1311 г. в големия манастирски Храм е светинята на манастира.
Хранилище на исторически спомени, съкровище на непреходни, духовни, ценности, извор на книжовна просвета и родолюбива дейност през вековете, манастирът и днес е притегателен център за вярващите, за ценителите на изкуството, за учени, за всички поклонници на красотата, които искат да се докоснат до българския национален гений.
Национален паметник на културата, Бачковският манастир е неоценимо всенародно богатство с непреходна стойност.
Джина ЛОЗЕВА
Назад
Бачковският манастир
