Каква сила е българското хоро!
      Няма по-чиста енергия от тази на заловените ръце един за друг. Краката лудуват, но душата е тази, която танцува! Води я музиката, тази автентична народна музика, която е разигравала сърцата на поколения, век след век, в години на робство, в години на свобода!
      Акордеонът на Иван Милев не спира. И хорото не спира. Все повече и повече се залавят за ръце и танцуващият поток вече лъкатуши през цялата зала...и навън, дори!
      Танцьорите бяха в стихията си. Между тях имаше професионалисти, които смайваха с виртуозните си импровизации.
      Но никой не надминаваше страстта на музиката на Иван Милев.
      Магнетичното въздействие на неговото изкуство е голямо и то зареди цялата зала с радост.

      Виртуозът Иван Милев
      Оказа се, че Иван Милев живее от 1999 г в Ню Йорк. Свири в ресторант "Булгара", преподавал е в "Калифорния Болкан Фолк", й е лауреат на международни и национални фестивали за българска народна музика.
      За да бъде тази вечер сред нас се дължи на неговите приятели Ангел и Тони Печеманов, които буквално са го "откраднали" от Ню Йорк, макар и не за дълго, почти само за часове, за да ни омагьоса с виртуозното си изкуство. Това е един дар за нас, българите от Чикаго, защото няма по-добро лекарство за стреса от автентичния български фолклор, особено ако си извън родната България.
      С цигуларя Енчо Тодоров - известен музикант, солист от осем години в "Бродуей Шоу", ги свързва любовта към народната музика.
      Иван говори с умиление за по-младия си колега, че винаги е готов да отложи шоуто в Ню Йорк, за да свири с него по фестивали, тържества и празници.
      Какво да се прави - сродни души!
      Изключителната класа и професионализъм проличаха в прекрасните изпълнения на фолклор от всички краища на България. Великолепна бе интерпретацията на унгарски чардаш с блестящи импровизации.
      Какво може да се очаква от Иван, който е започнал на 5 години да свири! Неговият баща е основател на известната Първомайска група, дядо му е бил цигулар.
      Двадесет и две години той е свирил в Хасковския симфоничен оркестър. Основал е и свой състав - "Балкан Фолк Бен"
      В Америка тъгува за времето в България, когато българската народна музика стоеше на пиедестал. Сега чалгата е на мода.
      Да, защото колкото е по-дълбока кризата в едно общество - толкова повече печели псевдокултурата. Лъскавият и лек живот провокира елементарни страсти у хората.
      А какво ще ни спаси от пошлостта? От това да не се претопим като нация с автентична националност, а да следваме с гордост нашата 13-вековна култура. Със сигурност не поп-фолка!
      "Мъчно ми е, че изчезва една музика, на която целият свят се възхищава." - каза Иван Милев.
      Достойни техни партньори на сцената бяха музикантите от Оркестър КОЛОРИТ, които не знаеха умора. Както и великолепната млада певица с богат репертоар от песни. Участието на DJ Живко с добре подбрана поп-музика, разнообрази настроението на дансинга.
      Всички пяхме, пихме и се веселихме, защото сме българи, защото сме добри българи и, както казва Тончо Печеманов, "Парите нищо не струват, ако нямаш приятели, за които да направиш нещо!"
      Но нека оставим тази вечер споровете и преценките!
      Присъствахме на един необикновен Трети Март! На един български празник, достоен за Деня на Освобождението на Родината ни. И чуството, с което изживяхме тази велика вечер на спомените и преклонението пред героите от нашето славно минало ни даде много. Тя укрепи вярата ни, че сме силен народ и дългата ни история не е случайно нещо. Както и бъдещето, което ни предстои.

Кина БЪГОВСКА

Назад