Писах преди време до учителката ми по български език В. Кръстева и се зарадвах много, когато ми отговори. Животът й не е от безгрижните и богатите, но удивително е, че тя е запазила своя дух и почтеност, своето чувство на дълг като учител да се грижи за тези, които са били в нейната класна стая дори и тогава, когато те са далеч от нея и често пъти са в много по-добро положение.
      Такъв е нашият учител. Затова и нашите слова за него са похвални и с благодарност.
      Препрочитам нейното писмо и ми се иска с нейните и моите думи да напиша за училището, останало за мнозина от нас далече през девет земи и морета, но дошло с нас, с кръвта ни, в новите ни земи и готово винаги да ни се притече на помощ и да ни каже:
      "Ей, човече, така ли те учихме? Я се стегни!"
      И ние се стягаме! Изправяме гръб, вдигаме глава и продължаваме напред! Колкото и да ни е трудно! Както са ни учили!
      ***
      Техникумът по дървообработване и вътрешна архитектура е едно от най-старите учебни заведения в София. Такива учебни заведения има още в Трявна, Пловдив, Кюстендил, Берковица и др.
      Срокът за обучение на курсистите беше 4 години. По мое време имаше дневни и вечерни паралелки. Много хора през деня работеха и хранеха семейства, а вечер идваха и се учеха. Не се срамуваха от годините си.
      Изучаваха се общообразователни и специални предмети. При общообразователните се изучаваше всичко, с изключение на биология. При специалните предмети имаше такива като Технология, Вътрешна архитектура, Стилознание и пр.
      Специалностите бяха Стругарство, Резбарство, Мебелно столарство, Декоративно бояджийство, Тапицерство и пр.
      Обучението беше на много добро професионално ниво. По време на учебната си практика изработвахме прекрасни неща - мебели, спални, гарнитури, боядисвахме къщи, читалища, спортни зали и пр.
      Което можеше от изработеното се подреждаше всяка година в специална изложба. Идваха хиляди хора да го видят и да си поръчат.
      С мебелите, направени в Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура са обзаведени много учреждения и частни домове. Нашето майсторство беше познато на мнозина и се търсеше от много клиенти.

      По времето, за което става дума, директор беше Цветан Барзин, заместници му бяха Михайлов и Тодоров, всичките добри специалисти и отлични педагози.
      От писмото, което ми прати моята учителка Кръстева, едва сега разбрах как бях попаднал в нейния клас.
      Един ден директорът, който я ценеше и имаше голямо доверие в нея, я извикал и я помолил да вземе в своя клас един нов ученик /става дума за мен/ и да се грижи за неговото учение и успех.
      Ясно е, че той се е страхувал как ще понеса тоя преход от Родопите направо в столицата София.
      Кръстева ми пише, че добре помни тази наша първа среща, защото се появих в моята войнишка униформа, с която пристигнах направо от казармата. Нямаше време да се връщам у дома, да се обличам в цивилни дрехи и пак да идвам в София, където служих. Бил съм усмихнат, но леко смутен от новата, непозната обстановка, в която трябваше отсега нататък да живея и да уча.
      Според мен аз бях не само смутен, но и доста уплашен от неизвестността.
      Следва

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад