Български художници в ARC Галерия
На фона на Art to Fear (Изкуство на страха) изложбата на българските художници "Blue Bridges" беше не само светлата, романтична страна на живота, но и мажорен акорд към букета от изложби в ARC Галерия.
ARC Foundation and education е галерия с 30-годишна история с множество изяви зад гърба си - в САЩ и в чужбина - Япония, Германия, Китай, Канада.
Присъствието на трима художници като Петър Мичев, Йордан Иванов и Василен Васевски измести сякаш опорната точка на галерийното пространство и създаде един внушителен свят от мечти, сънища, желания.
Посетителите спираха дълго пред картините, вглеждайки се с учуден поглед, сигурно се питаха къде са тези светове, откъде идват тези загадъчни образи на жени и момичета?
Жените като модел и обект на вдъхновение преобладаваха в авторските търсения.
Петър Мичев, за когото жената е неизчерпаем източник на творчески търсения, ни атакува с новите си серии. Само той умее едни и същи мотиви да покаже в безкрайно разнообразие и цветови интерпретации. Затова можем винаги да разглеждаме с интерес неговата поредица от мадони или картини с музика.
Василен Васевски с монохромните си цветни решения разпръсква сякаш светлинни импулси, благодарение на слънчево-жълтите петна. Портрети на момичета в издължени пропорции създават впечатление за камерност и интимност и едновременно те привличат или отдалечават в други пространства заради дълбочината на нощно-сините тонове.
Йордан Иванов доказа и в тази изложба успешните си търсения в новите си изразни средства и композиционна семантика. В платната си той постига ритъм и звучност чрез контрастно противопоставяне на графични и цветни петна. В картините му има категоричност и драматично предизвикателство c червени и черни цветове.
Звуковата палитра се допълваше от соловото изпълнение на контрабаса под акомпанимент на пиано. На фона на тези картини музиката на добре известната в Европа басистка Петя Бъговска, професор в Българската консерватория, беше сякаш посланикът, който свързва романтични, митични, измислени светове. Тя свиреше, наклонила глава, отдадена изцяло на огромната мощ, идваща от струните на контрабаса. А той, като джентълмен, благородно се оставяше в нейните ръце.
Наблюдавах нейните движения и запечатвах звуците в картини.
Там, в залата, бяха и моите творби, но толкова различни като усещане! Приличат ми на глухарчета, които от полъха на вятъра разпиляват своите малки пухчета към небето, оставяйки едва забележима следа. Това са щрихите, с които искам да създам формата. За мен тя е динамична и вибрираща. Затова и линията, с която рисувам искам ту да се появява, ту да заглъхва.
Цялото звучене на концерта се допълваше и от пианото. С акомпанимента си Катерин Кишка - завършила докторат в Киевската консерватория и преподаваща в Райт Коледж по един неоспорим начин допълни магията на музиката. Пиано и контрабас - в ръцете на две професионални музикантки, накара ценителите да преглътнат проблемите от ежедневието и да поспрат в лиричен диалог с картините.
Картини, икони, музика, хора.
В изложбената зала имаше и икони на Ива Шентова, които направиха впечатление на американските зрители. Както и фотографиите на младия автор Константин Петров, чиято гледна точка на обектива допълни впечатленията за България. Особено се харесаха на зрителите неговите фотоси от нашите традиционни кукерски карнавали и характерните български къщи.
Същите автори, но не и същите картини.
Ето ги - първо в Ню Орлеанс, след това в Ню Йорк, сега в Чикаго.
"Четири плюс" е определението, според Йордан Иванов, за художници, родени в България, но живеещи и работещи в Америка. Заедно сме, защото така сме по-силни - казва той.
Василен Васевски смята, че групата е необходима, защото се допълваме.
Аз пък мисля, че показвайки едно по-разнообразно лице на българското изкуство налагаме теми, които не трябва да изчезват в нашия свят. И правим това добре заедно, независимо че и четирмата сме различни като усещане и възпроизвеждане.
Всяко ново шоу е провокация към нас самите да излезем от рамките на стандартното обкръжение, да създадем диалог като адресираме творбите си към зрителя и го караме да потърси нещо по-ново в житейските си и философски настроения.
Когато предстои изложба художникът се мобилизира. Това става като при пълководеца, който трябва да подготви и изведе войската си до победа.
И така, братя художници - на оръжие!
Всеки от нас е с достатъчно богата биография и опит.
Името на Петър Мичев достойно се нарежда до имена със световна известност. Той е излагал в Брюксел заедно със Салвадор Дали. Участвал е в един от големите културни проекти на ЮНЕСКО, заедно със Сезар и Карзу през 1997 г.
Йордан Иванов е един от малкото художници в Ню Орлеанс, от чието прецизно око и професионализъм зависят ежегодните карнавални шествия и паради Марди Гра.
Василен Васевски преподава графичен дизайн в АРТ-Института на Чикаго.
Моят 20-годишен преподавателски стаж и артистичната ми дейност също ми помагат да се справя в американската галерия и вестника.
В изложбата под надслов "Сини мостове" е вложена идеята да изразим символично посланието на изкуството, което е транслация от една точка до друга, опитвайки се да свържем заобикалящия ни свят чрез вътрешните си усещания и чувствителност. Или, както казва Петър Мичев "Моятa живопис е послание към всички хора, които се нуждаят от любов и красота".
А американският критик Дук Мак Каш от Ню Орлеанс в статията си за нашата изложба обобщава: "Изкуството на българските художници надраства политическите граници, то ни дава така необходимото за човека усещане, че има не само ограничен материален свят, а и свят на романтичния полет, на мистичната загадка, на цветните миражи.
В меката слънчева есен на Чикаго, след Ню Орлеанс и Ню Йорк, четирмата творци вписаха своите светоусещания и в Чикаго.
Но това вече е история, която, да се надяваме, ще роди нещо ново и по-добро.
Благодарим на спонсорите - Магазин "София" и риал-естейта Нушка Агликин за подкрепата по време на изложбата.
Кина БЪГОВСКА
Назад
Василен Васевски (в дясно) и Йордан Иванов сред иконите на Ива Шентова и картините на Петър Мичев
Картини пълни с мечти и жива музика. Петя Бъговска - контрабас и Катерин Кишка - пиано
Посетителите се чувстваха отлично сред картини и музика
