Младият български художник Спасимир Стоицев показа свои картини през ноември т.г. на едно от най-популярните и посещавани места в Чикаго – „Ричард Дейли Център” в Даун Таун. Дори само това е постижение, но трябва да прибавим, че те си заслужаваха своето място и времето през което представиха таланта му. Добре беше да се види, че рисуването на картини все още не е обзето напълно от ентусиазирания експериментализъм, при който произведенията обикновено си остават разбираеми единствено за техните създатели. Видя се, че под сянката на небостъргачите, в търбуха на стоманените конструкции и сред безкрайната суматоха на мегаполиса, реалните портрети на хора, разбираеми сюжети и реалистично поднесени форми също се чувствуват достатъчно удобно и на своето място.

Момчето не е обхванато от традиционната по наше време мания за уникалност, дори величие. „Не мога да повярвам, че има моя изложба в Дейли Център!” беше казал на някого преди време, а може и по телефона на го е казал, защото перманентната луда обстановка, в която всички живеем, го беше така завъртяла, че дори за откриването на тази своя толкова лелеяна изложба беше се запилял чак зад океана – в България.

Питам Зорка Стоицева, за която няма да бъде минус ако кажем, че се гордее със сина си /всяка майка има право на това - ако случи на син като нейния/, как така е започнал да рисува, а не да рита топка, като мене.

- Бог знае как стана - казва. – Беше в пети клас, когато ме изненада с нарисуван портрет. Не можехме в къщи да му помогнем в това увлечение, освен като му дойде времето да го подкрепим в желанието да учи в Художественото училище – Пловдив. После продължи във Велико Търново, а когото дойдохме в Чикаго - и в Арт-института. През това време правеше и изложби – от първата в Пещера, та чак до Чикаго...

Каза ми още, че с тези 23 картини прави своята трета изложба в САЩ, а плановете му са в скоро време да покаже и друга, която да е „по-богата и идейно по-дълбока”. Аз лично се надявам, че той няма много да завие по някоя тайнствено-експресивна пътека, а ще държи здраво четката и ще продължи да я използува, все по-добре и по-добре, както са го правили някога едни брадати негови предшественици, чиито картини днес се продават за милиони. За много милиони.
Двадесет дни е продължила изложбата, време имаше мнозина да видят серията от много приятни и талантливи портрети и пейзажи, присъствуваха много приятели и колеги, сред които и художници като Огнян Тодоров, естрадни звезди като Нико, който, казват направил откриването и като хубав спектакъл.

Климент Величков

Назад