Мартин Кьониг събуди българското Чикаго. Или поне мене, за което съм сигурен.
“Какъв е пък този сега – си мислех преди да го срещна? Не съвсем в ред американец, използувал някогашното стремление на страната зад желязната завеса да посмекчи лошия си имидж, като пусне някой и друг леко заблуден интелигент да наснима малко фолклор и да я поизбели пред света.

Но кои са заблудените? Не са ли тези, които отчаяно избелвайки себе си от нещо, което са правели користно по социалистическо време, се превръщат в отявлени псуватели на всичко - добро и лошо в миналото. Минало, към което са се били прилепили някога. Заради своя изгода. Сега, от безопасно място и време, ни разказват патетично за своята жестока омраза към ужасния режим, но е трябвало да му служат, защото ... как иначе са щeли да оживеят и сега ни ръководят в демокрацията? Правили са го като руснака, който твърди съвсем сериозно - да, пие, но пие с отвращение...

Мартин Кьониг, един американец, потвърди пред нас със своето изкуство, правено в сърцето на “зрелия социализъм”, че българският народ е онази велика еманация, която носи в себе си същността и бъдещето на нацията. Властелините над този народ понякога може да бъдат турци, фашисти, комунисти или мутри, но той, народът ги надживява и България - това не са те, а е той - народът. И наследството на тази България на българския народ, се знае и е признато в световната история. Това наследство, като дух и душевност, е в повечето българи, то е и с нас, които сме днес в Америка. Видяхме го, “пипнахме го” и го преживяхме още веднъж и съвсем истински благодарение нему...

Мартин Кьониг ни казва много със своите знаменити българи, облечени в китни носии, с техните хора и песнопения, с простичките кинокадри, в които не е искал да стряска и плаши хората с двуострия нож на киното, а да ги накара да се харесват такива, каквито са – непосредствени и истински. И прави това с фотосите, заснети от почти старовремска камера. Мартин Кьониг ни казва: ей, хора, вие имате достойнства и таланти, вложени във вас още в древното начало на вашата същност, във вашето Възраждане, което е предшествувало европейското. Пазете и почитайте всичко добро, направено преди вас. Защо сте я докарали до никъде точно сега, когато светът се отвори за вас?

Беше страхотна тази вечер, организирана от Българо-Американския център за културно наследство в обществената зала при Българския православен храм в Чикаго “Света София”. И ние почувствахме колко истинска е тази нова, наша обществена организация, открила ясно своето призвание и стъпила здраво на земята, точно навреме, когато, уви, се разпадат исконни ценности и духовност, за да подкрепи в сърцата ни вярата в нашето безценно наследство от деди и прадеди и да ни даде сили и воля да живеем като почтени хора в ново общество.

Да! Истина е. В тази красива епопея за възраждане на стародавния и уникален български дух на американска земя Мартин Кьониг имаше и един достоен съавтор - Българо-американският център за духовно и културна наследство. Те заедно проправяха браздите на българското духовно наследство и същност по чикагската земя като се започна от онзи празник и парад на българското великолепие в Чикагския културен център, място и институция от световен мащаб, огнище на култура, известно със своите милиони посетители, до тази трогателна среща с децата и внуците на заснетите във филма бащи и деди... Но какво говоря? Героите на неговия филм видяхме на живо и сред нас, в залата. На екрана бяха едно красиво младо момиче и един юнак, под чиито хора земята трепери. При нас са сега, след 40 години, същите по дух и темперамент Ирина и Тодор – вече като ръководители и танцьори в нашия, чикагски “Ансамбъл Хоро”!

И ако до скоро мнозина гледахме с леко недоверие към тази нова фигура на духовния български фон в Чикаго, като че става вече друго. Почувствахме го осезателно и на знаменитото хоро, което изиграхме тази вечер заедно с Мартин Кьониг, който сякаш преживя отново хубавото младо време преди 40, когато беше направил филма. До него се хвана и добре познатият в българското Чикаго с неговия състав за балкански фолклор Джон Куо, сторил от нашите стари и вечно млади песни и танци неразделна част от своя живот, удивителен със своята всеотдайност и любов към това изкуство.
Мартин Кьониг получи тази вечер и една достойна, заслужена, награда. Генералният консул на Република България в Чикаго Иван Сотиров връчи специалното отличие на Министерството на външните работи на този голям приятел на България за неоценимия му принос към нашата родина.

Разбира се, предстои още много. Разговарях с директора на тази интересна организация - радетел на опазване безценното българско наследство в САЩ, Кина Бъговска. За да не слушате само мене ще ви кажа, че и в нейните планове се таи надеждата да се стигне до единение на силите сред пръснатите сега таланти и сила българска. Още в първия, бих го нарекъл грандиозен за възможностите на българската общност, концерт, който те организираха, бяхме изумени не от това колко професионално-перфектни таланти имаме в Чикаго - оперни певци, музиканти, художници, артисти, литератори, а, че не сме ги събирали досега заедно. Видяхме и колко красиви и надарени са българските деца, които ни развълнуваха от сцената. Сега Бъговска, художник чието изкуство представя България в САЩ вече почти десет години, се стреми да намери и впрегне повече съратници в ярема /мисля, че това е точната дума за тази тежка отговорност/ на обществената дейност в полза на българската общност в САЩ. Повече българско присъствие и значимост в американския духовен и културен пейзаж - това е безалтернативната вече необходимост за доброто наше бъдеще.

Време е да се присъединим към тази важна работа. Тя ще бъде от полза за всички българи, дошли да работим и живеем в Новия свят. Имало е случай, които са опетнили и накърнили нашия авторитет като нация. Сега трябва да направим добро, което да е повече от лошото. Не, не сме отмиращи балкански субекти от съмнително общество, а хора на бъдещето, дошли от времето, в което са имали висока култура и умения. И нека бъде това наследство български дар към поколенията...

Разбира се, мисли Кина Бъговска, можем да направим нещо добро за нашата общност, за нас си в Чикаго, с общите усилия на личности и обществени институции. Заедно с нашите православни църкви, с българското консулство в Чикаго, с българските училища и школи, с организации като Българо-Американската асоциация, с българските медии, с българския музей, Ансамбъл Хоро и пр. Както добрият компютър върши добра работа, когато всички програми в него работят заедно, така и ние, отделните “програми” на българското общество в Чикаго, можем да свършим добро нещо ако сме в синхрон...
Малката културна епопея, която бе сътворена от Българо-Американския център за културно наследство в Чикаго, заедно с големия приятел на България Мартин Кьониг започна. Вече знаем посоката, останалото ще дойде, подкрепено от желание и вяра.

Това е пътят.
Нека тръгнем по него.

Климент ВЕЛИЧКОВ
Снимки: Eurochicago.com

Назад