Едва ли аз съм човека, който може да представи многобройните нюанси в художествените умения на световен майстор на изобразителността, какъвто е маестро Димитър Киров. Но едва ли мога да отмина с мълчание една поредна изложба, в която той се появява в ново амплоа и като античен гений реди в мозайки артистичната българщина, в която отново е вплел своето виртуозно умение да извайва образи. От много извори пи вода в дългия си живот великия маестро, та в уменията му възкръсват вечния български дух, с неговата любов към колорит и форми, носени от сърце в сърце през хилядолетията. Този гениален вечен български талант не трябва да се загубва, не може да потъмнява и не бива да изчезва. И аз съм щастлив да видя в маестро Киров уникалния проводник, българският медиатор на Нашенското, идващо от Вечността и стапящо се пак в нея. То, Нашенското си е винаги там, горе, на най-високото и само чака някой вълшебник с душа и сърце, с ум и сръчни ръце да се присегне, да полети, да го достигне и да се прероди с него, че да погали и нашите страдалчески души.

Мястото на тази изложба от 40 мозаечни пана е там, в галерията на Жорж Трак, в подлеза допуснал хората да пресекат на живо през векове и хилядолетия, през седем култури, тръгвайки от най-древната, нашата от нашите земи. Хубави са тези подлези, тези динамични заравяния в свещената земя българска, където да потънеш в нейните оживели образци от старото й културно наследство, та да възкресиш спомена за едно високо минало, което все търсим и все има какво още да откриваме и откриваме.

Димитър Киров не ме е учил на живопис, учил ме е на естетика и изящество. Той донесе Франция в българската живопис и през целия си живот остана верен на тази изящна и остроумна култура. Не зная дали е франкофон, в онези времена, когато въздишахме по Франция, тя бе за нас само родината на великите импресионисти, на изобразителността и чувствителността, на една сърдечност, управлявана с финес. Тези черти откри Киров в жената и с помощта на вярната си балерина ги подбутна леко към една изразителност, която само магията на балета, покорила красиво женско тяло можеше да му подскаже. Сега маестрото пренася своето можене, своя величав почерк в една деликатна и капризна материя, каквато е мозайката. Казват, че напоследък само тя му останала. Само тъй можел да се изразява артистично, покорявайки болестите си и нашите сърца. Само тъй, с едно велико търпение можел да подреди нещо, което пак САМО ТОЙ е в състояние да направи така. Аз не зная какво са си казали чудните римски мозайки от една господарствала тъдява античност с последните творби на великия наш маестро, но дано не са си завиждали едни други, защото само в Пловдив са можели да се родят и да положат своята възвисеност във вечните темели на най-стария град в света!

Питам се къде е мястото на непреходното изкуство на Димитър Киров днес, когато сме обградени отвред от сапунените мехури на електрониката, чийто живот понякога е по-кратък от времето на загасянето на лампата до новия ден? И си казвам, ето как си отмъщава времето на новаторите, превръща ги в класици, за да бъде увековечена славната пловдивска традиция. Благодарим ти Митьо, че изтри сълзите ни по неувяхващите творби на славните ти предшественици и те молим, дари ни с още и още от твоя възвисен гений.

Йордан ДЕТЕВ

Назад