Мадрид, градът на коридата и фламенкото бе щурмуван и с ... гайда. Родопската гайда и космическия глас на Валя Балканска. С нея открихме Четвъртата световна среща на българските медии, организирана от БТА. И с нея я и закрихме.
Изтъркули се и тя в историята – след София, Чикаго и Рим. Сега остава да си я спомняме и преосмисляме. От дистанцията на времето и разстоянията.
А необходимо ли е?
Някой беше задал въпроса: „....за какво сме тук, в Мадрид?
Та... какво очаквахме?

Няма да се спирам на държавните и политическите лица, специално прелетели за срещата, които този път бяха повече от всякога. Като започнем от президент, външен министър, лидер на НДСВ, заместник министри и пр. Извода – държавниците се интересуват от срещата с медиите. Дано да е така. Предадоха ни своите приветствия и уверения, че сме тук, за да свършим полезна работа за България, за държавата.

И ние започнахме. Тръгнахме от историята – археологическите находки при Перперикон, разходихме се по бъдещите голф игрища, научихме, че България вече прави „Стратегия” за връщането на емигриралите по света българи.
Удивиха ни последните постижения на археологията, поднесени от проф. Овчаров в новата му книга преведена вече и на испански, но къде сме в настоящето?

Темата за туризма и държавната политика предизвика интерес, но не удовлетвори аудиторията с не много положителната статистика. Интересните препоръки от страна на Красимир Гергов, че трябва да използваме българските легенди повече за привличане на туристи се приеха с разбиране, но и със скептицизъм.
Дали това ще намери своето място в една медийна стратегия е въпрос, още повече че това не се обсъжда за първи път как турци и гърци привличат своите клиенти и защо след като имаме една от най-старите традиции във винопроизводството, която не е прекъсвала три хиляди години не постигаме желания ефект.
„Да строим голф игрища” – апелира Гергов – имаме повече шансове от Турция и Гърция. Но ако пред нас стоят нерешените проблеми с презастрояването? По изнесени данни на Мартин Захариев Слънчев бряг има над 12 000 свободни апартаменти. И то е защото липсва национална стратегия, недостатъчна е рекламната дейност в чужбина. Турция отделя 140 милиона евро годишно за реклама – ние 4 пъти по-малко.
Но каквато и пропаганда да правят медиите без инвестиции в рекламата, в този гъвкав и променящ се бизнес, без намеса на държавата, всяко усилие ще остане като частна инициатива.
Дори и българите не ходят на почивка по българското черноморие, почиват под сенчестите палми на Турция и Гърция, защото съседите ни са по-гостоприемни, по-съзнателни и по-усмихнати.

Загърбвайки настоящето ние все търсим аргументи в миналото, опираме се на стара слава, но без да сме си взели поука. Имаме уникално минало – личи по последните археологични открития. Но как това минало може да резонира в настоящето така, че да се открои нашата българска идентичност. Кое ни кара да се чувстваме българи?
Проф. Лозанов твърди, че ако преди българската идентичност е била свързана с дълга, „то сега това е удоволствието, което трябва да те прави важен и ти да го желаеш.”
А ние важни ли сме?
Днес настоящето е непрекъснат срив на ценности. Как тогава да се чувствуваме важни, значими?
Обръщаме се към миналото, защото духовността е тази, която дава облика и значимото на българите.
Академик Антон Дончев казва: „Никога царството на българския дух не се е побирало в границите на една държава”. Това е смисъла, според мен, на една среща като тази да се съберат всички прекъснати нишки от живата струя на българския дух зад граница към извора – майка, откъдето сме тръгнали.

Президентът Първанов, подчерта, че „медиите в България са длъжници на това, което правят българите от цял свят.” И това си е така.
Заговори се вече за новата стратегия на българската държава към българите в чужбина. Създават се специални фондове за подкрепа проектите на нашите сънародници, програми за привличане на българите, изготвя се законова база, която ще регулира всички тези процеси. Крайно време беше, но щеше ли да стане това, ако не бяха на поста си всички тези медии зад граница, които информираха, анализираха и прогнозираха събитията.

Естествено е, времето при такива срещи да не достатъчно. Набелязаните теми са много, желаещите да дискутират – също, и нашата препоръка към организаторите беше именно в тази насока – дайте ни повече думата на нас, зад граница, да поставим актуални и конкретни въпроси, да бъдем повече съпричастни в изграждането на общия модел за новите изисквания, които стоят пред завръщащите се българи!

Чест прави на нашите колеги от вестник „Нова Дума” в Испания, които доказаха, че служат на интересите на българите в чужбина с един документален филм. В него видяхме кои са проблемите, върху които правителството и държавата би трябвало да изграждат своята бъдеща политика.

Интересен видеоматериал поднесе редакторът на в. „Нов живот”, Кърджали, Иван Бумков, който с архивни снимки от създаването на вестника преди 50 години направи един социален и политически анализ на хората от този край, в който сега се подклаждат етнически проблеми, несъществували преди.

Добра или лоша, Четвъртата световна среща на българските медии в Мадрид начерта проблеми, по които можем да си мислим „за домашно” и съпроводени от виртуозната музиката на именития ни цигулар, Владимир Владигеров, специален гост на срещата се разпръснахме по света.

Кина Бъговска

Назад