Преди време един очерк за него носеше заглавието, че е 300-процентов човек. Бяха го питали дали се смята за арменец, българин или американец. И той беше казал, че се чувствува 100 процента арменец, защото Армения е неговото отечество, 100 процента българин, защото България е неговата родина, и 100 процента американец, защото Америка му е дала свободата да живее, да твори и се развива в своята професия и прави мостове между Америка, Армения и България..
Журналистът бе веднага изчислил, че това е 300-процентов човек. И, оказва се, че е напълно прав...

Сетрак Агонян е син на прокудени от Турция арменски бежанци. Роден е в България. Преди четиридесетина години пристига без никакви средства, с болната си майка, в Ню Йорк, където днес притежава просперираща фирма за архитектурен дизайн и метални конструкции. Сред направеното от него в САЩ са редица елементи от външната архитектура на Рокфелеровия център, сградата на ООН, хотели и други обществени сгради.
Със спорта е дълбоко свързан още от България, където има шампионска титла в бокса. Донесъл е със себе си в САЩ енергията и дързостта, характерни за повечето спортни натури и бързо се вписва в новата, благотворна, среда.
Заедно с успехите в своя артистичен бизнес, днес той е и сред известните спортни хора в САЩ – член е на Американския олимпийски комитет. Когато Армения обяви своята независимост Агонян стана един от създателите на Арменския олимпийски комитет. Благодарение на негова инициатива и на активната му дейност след това Армения за пръв път участвува като самостоятелна страна на олимпиада по време на зимните игри в Лилихамър. Там за пръв път арменското знаме дефилира на олимпийски стадион.
Сетрак Агонян способствува и за това българските спортисти да създадат и поддържат близки връзки с американския спорт, особено в борбата и бокса. Паметни ще останат някои негови инициативи – като боксовия мач между полицаите на САЩ и България в препълнената от зрители зала “Универсиада”. Благодарение на него Ей Ти Ен Ти за пръв път се появи в България в ролята на спонсор на българския спорт.
Като вицепрезидент на Арменския олимпизъм той бе избран и в Европейската олимпийска комисия, където отговаря за маркетинга и комуникациите. Беше един от активните сподвижници при избора на новия президент на МОК Джак Рок, с когото днес има успешно сътрудничество в олимпийските инициативи.
Като президент на Федерацията по борба /”Ню Йорк Метрополитен Уреслинг”/ направи много за кандидатурата на Ню Йорк като град на олимпийските игри през 2012 г., спечелени по-късно от Лондон. Но успя да допринесе за спечеленото домакинство на Световното първенство по борба през есента на 2001 година. Броени дни преди него, обаче, се случи трагедията от 11 септември и шампионатът бе отложен. Две години след това Словакия, определена за домакинство през 2003 г., го предостави, в знак на солидарност, отново на Ню Йорк. То се проведе в култовата за американския и световен спорт зала “Медисън Скуеър Гардън”. Агонян и неговите колеги го организираха по изключителен начин. Той откри състезанията и прочете посланието на президента Буш до участниците. Събитието бе официално признато от Световната федерация по борба за “най-доброто състезание” в този спорт. За своите заслуги Агонян намери място в Залата на спортната слава. Беше награден и със Златната звезда на ФИЛА /Световната федерация по борба/, която получи на самата арена на “Медисън Скуър Гардън”.
По-късно Сетрак Агонян е вписан и в аналите на САЩ като “Забележителен американец”. Неотдавна получи и “Златен медал в бизнеса”, за който се състезават над 1000 компании от шестдесетина страни. Отличието е за конструктивен проект и изпълнението му за сградата на синагога в центъра на Манхатън.
В края на 2007 година г-н Агонян беше официален представител на Американския Олимпийски Комитет в Братислава, където се честваше 15-та годишнина от основаването на Словашкия олимпийски комитет. Беше поканен и от Българския олимпийски комитет и по време на срещите му се коментира учредяването на Българска зала на Олимпийската слава – нещо, на което България има не само право, но е и длъжна да направи!

Като продължител на идеите и делото на Илюстрования български спортен седмичник “Старт”, на чиито страници са запечатани много от успехите на българските световни и олимпийски шампиони и рекордьори, днешното издание на български език в САЩ “Старт BG Чикаго” се отнася с голямо уважение към идеята да се изгради музей на славата и признателност към българските спортисти, треньори и спортни деятели. Всички те - с невероятно себеотрицание, труд и дързост направиха много за род и родина.
Това бе и причината да се обърнем към г-н Сетрак Агонян с молба за настоящето интервю.

- Г-н Агонян, каква беше мисията Ви в Словакия и как видяхте тази малка страна, с която България е заедно в семейството на Европейския съюз?

- Аз съм много изненадан от словаците. Те са направили прехода от комунизъм към демокрация със здрава икономика и много добър живот за всички, а не само за някои, словаци. Не са разрушили и не са откраднали нищо от общото. Не са повлияни от пороците в сивия спектър на днешния живот. От западната култура са приели само най-доброто – с много изтънчен вкус, с усет към позитивното и съзидателното. Скромни и почтени хора. И тържеството беше такова – нямаше пищни церемонии, имаше ред и деловитост.. Ние си сътрудничим много добре с тях. Предадох им поздрави за 15-та годишнина на Словашкия олимпийски комитет, благодарностите на американските олимпийци, федерацията по борба и кметството на Ню Йорк, лично моите благодарности. Те имат един много активен и разумен президент - Франтишек Мелард, с когото намерихме доста общи теми и идеи.

- След Братислава - България! Какви бяха темите на срещи и разговори?

- Бях поканен от председателя на БОК Стефка Костадинова и вицепрезидента на БОК и председател на Федерацията по борба Валентин Йорданов да съчетая идването си в Европа и с посещение на България. Разговаряхме как би могло да се подпомогне българския спорт и от чужбина. Също и за бъдещия музей на олимпийската слава на България. В САЩ са известни националните Holly of Fame, където се събира историята на отделен спорт или на много спортове, както е при олимпиадите. Такъв музей може да има статута на държавна институция, също и да събере достатъчно свои активни членове, които да осигурят обществена поддръжка на дейността му. Убеден съм, че много наши сънародници, които сега живеят по други страни, са готови да помогнат на това дело.
В музея ще бъде събрана и показвана историята на спорта в България. Постиженията са забележителни. Състезатели, треньори, специалисти, ръководители, които са на почит в света, трябва да се радват на заслужено признание и в родината си. И не само като благодарност за огромния труд и всеотдайност, които те са проявили в една огромна конкуренция със световния елит, а и защото техният пример е много необходим като духовна опора за поколенията. Да знаят, че щом бащи и майки са могли и те ще могат. Историята трябва да се помни, за да не се повтарят лошите неща и да се насърчават успехите в бъдеще.
Книги, вестници, снимки, филми, спомени, олимпийски медали и символи, славните екипи, с които е била извоювана победата, трябва да се съхраняват грижливо. Да има какво да видят посетителите. Да има още и какво да вземат със себе си като сувенир от тази среща със славата. Нека вдъхновим младежта да следва примера на големите българи – спортни герои!

- Как Ви посрещнаха Вашите безбройни приятели в спорта?

- Имах чудесно посрещане от стари и нови познати и колеги. Беше студено, но посрещането беше горещо. Запомних завинаги много лица, думи и приятелски усмивки. Благодаря на всички, с които прекарахме сърдечни и вълнуващи минути!
С особено чувство бяха изпълнени срещите ми с моя учител проф. Райко Петров, една неоспорима по своя авторитет и заслуги личност в света!
Срещнах се и със предишния президент на БОК Иван Славков, който продължава да помага на спорта. Също и с моя приятел от детинство, когото съм нарекъл “Българският лъв” – двукратният олимпийски и световен шампион Боян Радев, който днес е изключителен меценат на изкуството, за него се носят легенди. Той прави много да запази за България произведенията на най-големите художници и скулптори. Посетих Националния музей, където този олимпиец е подарил безценни произведения от своите колекции. Днес Боян е майсторът, който прави мост между миналото и бъдещето на българското изкуство и между спорта и културата, което пък ни е завещано от древните олимпийци...

- Имате ли и лоши впечатления?

- Не обичам да съм критичен, защото нямам право, тъй като не живея в България. Но искрено съжалих някои млади хора, които живеят по един лош стереотип – сред цигари и алкохол, без положителни стремежи и трудолюбие. Някои мислят, че това, което виждат по телевизията – празен живот, скука, стремеж само към удоволствия и забави, безобразно обличане и татуировка е “истинският животът”. Това е лошото от Запада. И не то, а огромният труд на работници, инженери, на предприемачите, е издигнал Америка като символ на стандарт и просперитет в света.

- Смятате ли, че българският спорт върви във вярната посока и има добро бъдеще пред себе си?

- Да, аз съм оптимист! Защото познавам мнозина като Валентин Йорданов, който има семейство като мене в Америка, обаче е по-често в България и води много успешно българската федерация по борба. Фактите са на лице. Като него има и много други добре школувани треньори, талантливи и предани. Вярвам, че и в други спортове е така. Сега спортът се ръководи от прочути олимпийци и аз изпитвам особена гордост всеки път, когато в Лозана, пред главния вход на Олимпийския музеи, съзирам летвата, изразяваща удивителния и още недосегаем световен рекорд на Стефка Костадинова при скока на височина... Нека поставим и в България на всеобщо внимание тази най-висока българска летва – от любов, с признателност и за самочувствие!

- Добрата новина е, че българка го е постигнала и спортният свят помни това с уважение...

- Да си го припомним по-ясно и в България... Когато се започне изграждането на музея на българската спортна слава, убеден съм, към делото ще се присъединят мнозина. И такива, дето не живеем в старата си родина, но не сме я забравили. Всеки, които си обича родната къща и спорта. Нека го разгласим по медиите. Най-конкретната помощ ще бъде дарителството. Спонсорите ще бъдат в различни категории – бронзови, сребърни, златни. Имената им също ще бъдат увековечени в музея на славата. Те ще останат в историята, заедно с имената на спортистите, на олимпийците. Да те има в историята е човешко желание и чувство. Особено когато си далеч от родината – не ти се иска да бъдеш забравен. Музеят на славата ще бъде полезен за възпитанието на поколенията, но също така и за развитието на туризма и икономиката на страната.

- Светът става глобален... Не губим ли характерните черти на род и родина, когато живеем дълго навън от отечеството?

- Аз съм син на арменски спортист, намерил убежище в България. Човек черпи своите жизнени сокове от земята, където се е родил, дори храната и околната среда имат значение за неговото физическо и нравствено изграждане. Мисля, че всеки трябва да пази тези вродени индивидуалности. Те го правят личност, а не сериен робот. Ако забравим това и се претопим като восък в чужда култура, даже родените с тази култура няма да ни гледат с доверие... Казвам го, защото съм преживял много. Дойдох в Америка с 6 долара в джоба и с 2 английски думи. Сега може би имам 7 долара и знам 3 английски думи, но ме направиха почетен гражданин на Америка, не защото съм станал американец, а защото съм се трудил и съм бил почтен човек като американец, като арменец и като българин. Един човек не бива да се отрича от своя народ и потекло. Американецът не е нещо повече или нещо по-малко. Той е син на народ дошъл от цял свят, като на Олимпийските игри... Някой за по-добър живот, друг за свобода, един е успял повече, друг по-малко, но всеки е дал на Америка енергията на своя живот. Енергията, почерпена от далечната родина. България е страна, която ни е дарила с удивителна енергия и сили. Когато моята жена, която е бразилка, дойде за първи път с мен до България и се запозна с българския дух и природа, аз почувствах как тя се приобщи още по-силно към мен и нашето семейство.

- Какви са Вашите лични планове за бъдеще?

- Никой не живее вечно и аз съм благодарен на Господ, че на моята възраст още мога да правя това, което е добро за родината, за отечеството и за страната където живея. Но, макар и отдавна да съм “гражданин на света”, убеден съм, че човек обезателно трябва да направи нещо добро специално за родното си място. Бих се радвал ако успея да видя един ден как се почва този така близък до сърцето ми Музей на българската олимпийска слава и да направя и аз нещо за неговото издигане. За прославата на България и българския спорт, който сигурно е на първо място в света по олимпийски шампиони и медалисти спрямо броя на населението...

Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад