1 декември 2007 г.
Ах, тези жени зад волана...

Жените не само, меко казано, странно управляват своите любими леки коли, а съща така и доста странно ги избират. Това, именно, е и темата на тези редове, а не познатото
“Важно съобщение! Днес бъдете особено внимателни по пътищата – преди час блондинка взе шофьорска книжка!”
Как жените избират своята кола? Това не е никак проста работа.

Колата – това е дамска чантичка на колела
За такова едно изключително събитие трябва да бъдат подготвени всички: и уважаемият съпруг /или близкият сърдечен приятел/ на дамата, и щастливият дилър или стопанинът, който продава своята кола... И дори самата дама, естествено...
Всички знаем, че жената е същество разумно, поддава се на обучение дори и в някои технически материи, но бедата не е в това, че не може да разбере нещата, а в това, че тя въобще не те слуша, когато й говориш.
Въпреки това, когато жената реши, тя може да си избере напълно подходяща лека кола, още повече, че такова нещо й е крайно необходимо, особено в САЩ и то в Чикаго...
Ето какво разказва Владислав Петровски, старши мениджър на голям автосалон, човек с опит, човек, който е продал стотици коли...
- За жената особено важен е цветът на колата. На нашите дами им харесва, когато покупката прилича на кутия шоколадови бонбони във весела опаковка и не особено мислят за предназначението й - че ще се търкаля в дъжд и сняг по пътищата. Вярно е, че има и жени, които имат слабост към черния цвят – те са от онези, които желаят да са загадъчни и тайнствени.
Комфортът за жената е предпочитан пред мощността на двигателя, затова и второто, което ги интересува след цвета, е интериорът на купето. Ако мъжете предпочитат обикновено твърдите повърхности - метал и тъмни цветове, то дамите обичат всичко меко и рошаво. За облицовка те избират велур, а от цветовата гама – топлите, пастелни цветове. За автомобилистките е много важно всичко да им е под ръка в купето - не само уредите за управление, но и чантичката, мобилният телефон, чашката с кафето...
И всичко да е досегаемо по време на шофирането: огледалцето, гребена, козметиката, ръкавиците, очилата, минералната вода...
Жената се отнася към своята кола както към любимата си чантичка, която носи винаги със себе си, и в която има всичко за живота. Колата за дамата - това е същата чантичка, само че на колела. Колкото е по ярка, стилна и вместителна – толкова по-добре!
И като обобщение: дамите купуват семпли за управление и компактни коли. Изрази го една много доволна от своята покупка клиентка: “Аз пътувам на нея като на облаче – толкова е мека и подвижна!”

И така – тръгваме да търсим кола
Като правило жените предпочитат веднага да седнат зад волана и то на нещо ослепително – иначе защо са изживели всичките тези мъки на обучението по разни чужди и ужасно жалки и сиви коли?
Разбира се почти никога не купуват кола сами. На помощ идват със съветите си близки и познати – и колкото повече – толкова по-лошо става. Но в крайна сметка все някой от тях конкретно поема тази изключително отговорна и неблагодарна работа – да избере новата кола на своята стара позната. Още по-опасно – ако и познатата е нова...

Купувай заедно с “мъж, който разбира”
Мъжът си е винаги мъж, но по-добре е и да разбира от коли. Ако не разбира той може да се застрахова, като вземе със себе си още един мъж – който разбира. Така екипът става и по-солиден, а жената е достигнала съвършенство – за нея работи мъж, когото тя познава и мъж, който познава автомобилите.
Мъжете по-леко намират общ език помежду си при оглеждането и преценката на покупката. Жената може в това време да наблюдава от страни и да си мълчи. Или да взима активно участие. Разбира се – когато има поне най-общи познания като обем на двигателя, километраж и пр, като си придава вид на просветен в техниката човек. И във всеки случай - демонстрира, че тя е стопанинът и парите са в нейната чантичка.
Ако се купува кола на старо важен е преминатия километраж. При това – по данни не само отчитащият уред – да се “превъртят” милите е дребна работа за продавача. Ако човек знае по колко мили кара годишно средностатистическият шофьор на дадено място простата аритметика ще го убеди, че десетгодишна кола рядко може да е, примерно, на 60 хиляди мили.
Внимателно огледайте колата и задайте своите въпроси, като поискате понятни на тях отговори. Купето не трябва да бъде някъде смачкано или пребоядисвано. Попитайте за всяка “травма” по ламарината, особено ако премълчават за нея – и в документите и в разговорите.
Следващият етап е да вдигнете капака. Под него, обикновено, всичко блести като ново. Грижливият стопанин като че е искал да ви зарадва. А ако маслото тук там протича или има още нещо не съвсем – то вие ще го забележите след месец.
Накрая трябва да пробвате бъдещата си спътница в живота на път. Ако запали – това вече е добре. Не е паметник. Продължете със светлините – къси, дълги... После – чистачките. Климатик-отопление... Преден ход, заден ход... Всичко проверете!
Вслушайте се в двигателя. Моторът трябва да работи точно и равномерно, звукът да не трепери. Когато проверявате хода трябва да сте сигурни, че ”поведението” на колата е нормално при различните скорости, при пропадането в ями, при острите завои...
Ако всичко е добре може да се замислите и за това дали да купите тази кола. Но винаги трябва да имате алтернатива и да избирате. Ако имате малко пари и от цялата кола ви харесва само цената – по-добре е да помислите от къде може да вземете недостигащата ви сума за истински добрата кола. В противен случай вие ще похарчите три пъти повече в бъдещите ремонти.
Накрая, взимайки положително решение, не забравяйте да питате за редица дребни неща, които може да ви поставят на изпитание още в първите километри с новата ви кола.
Например, как работи аудиоуредбата, сигнализацията, попитайте за всяко копче в купето, за различните масла, спирачни течности и пр. за гумите и джантите, попитайте какво и кога трябва да сменяте в бъдеще... Запишете си всичко. Това ще ви спести много време, пари и нерви.
Разбира се да купите кола е много по-просто и сигурно ако го направите в някой реномиран автосалон...

Владислав ПЕТРОВСКИ

***
Както винаги, когато си “измиваме ръцете”, и този път ви уведомяваме, че “мнението на редакцията може и да не съвпада с това на автора”. Нашите мили читателки сигурно са констатирали, че статията е написана от мъж със силно шофьорско самочувствие и твърде е възможно да имат нещо напротив.
Ще публикуваме и материали, в които наши читателки сами разказват как са купили своята кола и как се разбират с новата си приятелка по пътищата. Силно се надяваме да бъде много интересно!

“Старт BG Чикаго”

Назад

Жената и колата

Жената и колата
Жената и колата


Интернет дизайн